Gilbert Goodmate

Седем сутринта. Още сънена сядам пред монитора, така че надявам се да ми простите написаните безсмислици. 🙂 В главата ми все още се върти онази натрапчива мелодийка и един куп гъби… Да, да – не съм прекалила с комбинацията между алкохол и халюциногенни препарати (между другото и с гъбите не съм прекалила). Това май ще е доста основна тема на този текст, така че свиквайте отсега…

Преди да сте разгърнали панически на следващите страници, шокирани от прочетеното дотук обаче бързам да ви уверя, че въпреки смахнатата игра, с която ще ви занимавам, аз съм запазила своя разсъдък. Вероятно би ви било трудно да го повярвате, ако можехте да ме видите сега, но… вземете думите ми за чиста монета 🙂

И така

някога, много отдавна…

(преди малко по-малко от пет години) хората от шведската компания Prelusion решили да си построят къщичка. Ooooooops! Май сбърках приказката… Решили да… претворят идеите, родили се в малките им гъбясали мозъци в една малка гъбава, тоест малко бъгава игра… И така се пръква Gilbert Goodmate.

Жалко е, че чак днес играта вижда бял свят, но хубавото е, че това все пак се случва. Това е поредното шареничко, веселичко куестче, измайсторено за нуждите на прегладнелите куестаджии. И наистина ще откриете удоволствието в него, ако сте го открили и в The Curse of Monkey Island например. Между другото и интерфейсът ви е а ла The Curse of Monkey Island, но в “гъбав” вариант. 🙂

Играта е добра като замисъл. Това, което не ми харесва, е, че напоследък твърде много станаха тези веселяшки игри, което донякъде убива оригиналността им. Може би една част от вас вече мечтаят за малко разнообразие, защото сходните игри са много – 3 Sculls, El Dorado, (предстоящата да излезе) Runaway и Monkey Island например. Не е на добре това, че авторите залагат изцяло на успеха на подобните игри. Веднъж номерът ще мине, но дано за в бъдеще има и малко повече творчество.

Но нека ви разкажа и друга приказка. Тази, върху която се гради играта.

Някога много отдавна… (2)

ред и спокойствие царували в далечната страна Гъбория. Идилията обаче злобно била прекъсната от внезапната намеса на злия магьосник Карн, чиято едничка цел била да завладее света (колко скромно…). Мнозина опитали да го спрат, но уви… Това продължило, докато един ден младо момче с… гъба в ръка, не се опълчило срещу злосторника. Това обаче не била обикновена гъба (така че не се втурвайте към хладилника, номерът не винаги се получава…). Това била гигантска магическа гъба, която по-късно станала атракцията на родното му градче…

Легендата за мощта на гъбата се предава от поколения на поколение. Всяка година стотици туристи посещават забележителността. Има и фестивали, организирани в нейна чест. Както всяка друга ценна вещ, и гъбата трябва да бъде охранявана. Всяка година се избира нов пазач. Тази година честта се пада на дядото на Гилбърт. Старецът обаче не съумява да се справи с възложената му задача. Един ден, както си полива гъбката, той внезапно е халосан с чук по главата и последното, което вижда, е маскираният крадец, който отмъква магическата светиня.

Поемайки службата, дядото на Гилбърт се заклева да я пази с живота си. Точно затова негодуващите жители настояват, че сега той трябва да бъде екзекутиран. Старецът е арестуван и до седмица трябва да бъде предаден на палачите, освен ако Гилбърт не намери гъбата и мистериозния крадец.
В общи линии това е историята на тази игра. Звучи малко смехотворно и несериозно, но в това именно се крие нейният чар.

Диалозите в Gilbert Goodmate са адски много – повече от 20 000 реда, ако може да се вярва на авторите. Не, не се плашете, няма да не се отегчите, особено ако си падате по хумора, който блика от всяка реплика в този тип игри. Всеки от 50-те персонажи, с които ще се срещнете, искри със своя идиотизъм. Героите са адски индивидуални – всеки образ е доста различен – и по вид, и по начин на мислене. Общото е, че всички ръсят глупости на поразия и са наистина забавни.

Повечето NPC-та са пряко доказателство за верността на максимата: “Всеки луд – с номера си”. Това е и начинът да решите голяма част от загадките. Болната тема на съответния герой е и слабото му място. Много често това трябва се използва, за да надхитрите другите. Повечето пъзели се базират на работа с предмети от инвентара.
Но нека ви кажа повече

за героите…

При главния герой умишлено е търсена прилика с Гайбръш Трийпуд. Той е смахнат младок, който винаги залага на нездравия си разум и, естествено, причинява щуротия след щуротия. Всяка приказка има нужда от принцеса, разбира се. Тук става дума за умна блондинка(!), която често трябва да взима решения вместо нерешителния си баща. Народът я обича и няма търпение тя да заеме мястото му.

Ще се сблъскате също с Пете, който по цял ден виси пред оръдието си (за което е убеден, че е женско…) и се надява да уцели някой викинг, тъй като се опасява, че те искат да превземат родината му. Има и още двама фанатизирани патриоти, които също се боят се от инвазията на русолявите варвари – един стар обущар и… неговият изрисуван чорап.
Ще се срещнете и със самите викинги. А на един от тях ще пробутате неправдоподобната, но сладка история за страховития двуглав розов заек от Гъбория. И той, естествено, ще се върже…:-)

Слепец с куче (не задълго…), местната клюкарка, която го дразни постоянно, ковач, фермер, гледачката Зиз, дух в бутилка, шериф, агент под прикритие, рибар, вестникарче (което странно как продава вестниците си, щом винаги се втурва и ви разказва какви са новините още щом ви види…) са само част от образите, които ви очакват.

Имаме си и смахнат учен

който наистина не знам защо ми навява спомени за доктор Крейниум от Quest for Glory 4. Сред всичките му ненормални изобретения място намира дори машина на времето.

Освен идеята за гъбата в играта се прокрадва и лайтмотивът за малките зелени човечета. В унисон с идеята гореспоменатият учен си е лепнал плакат а ла Агент Мълдър, на който се мъдри надписът: “I wanna Believe!”. Наистина е пъстра палитрата, с която са обрисувани всички жители на Гъбория, както и играта като цяло.

Gilbert Goodmate е двуизмерен ретро-куест. Смятам, че тя ще хареса предимно на закоравелите геймъри. По достойнство ще я оценят и всички ентусиасти, които не са играли прекалено много от подобните заглавия или пък са зажаднели за още приключения от този тип. Ще й се зарадват и тези от вас, които (уви) разполагат с по-слаби машини.

Автор: Лили Стоилова