by PC Mania
Още с инсталацията си новата игра на Cryo Interactive Arthur’s Knight’s II: The Secret Of Merlin събуди у мен неподозирани до момента чувства. 🙂 Стори ми се, че е една от онези игри, пресъздаващи по завладяващ начин изпълнения с чудеса фентъзи свят. Заглавия, които изобилстваха в близкото, а и по-далечно минало – спомнете си Quest for Glory, Legend of Kyrandia, King’s Quest… Все игри, които ми пълнят душата. Рекох си, че дори ще ги превъзхожда, поне може да е техен еквивалент, но с подобаващи за сегашните стандарти графика и озвучаване…
Симпатията, която се разгоря в мен, ми навяваше спомени за безкрайните часове пред монитора, прекарани в бродене из красивите гори, обраслите с бръшлян камъни, приказните замъци… Но този магически свят бързо избледня в моето съзнание и отстъпи на разочарованието. 🙁 Уви, големият ентусиазъм се оказа неоснователен и беше почти мигновено попарен след пускането на куеста.
Какво точно не е в ред на играта? За съжаление доста неща. С тях ще ви занимая обаче след като разкажа
Историята
Която е едно от добрите неща, с които ще се сблъскате.
Вие сте жаден за приключения хлапак. С усилие отмествате тежката порта и влизате в огромната кръгла библиотека. Започвате да бомбардирате затрупания с прашни книги и пергаменти историк с въпроси и молби да ви разкаже повече за последната книга, която е написал. Той не се оставя много да го убеждавате и на драго сърце откликва на молбата ви…
VI-VII век, Великобритания. Във времена като онези страната е разкъсвана от междуособни битки и е на ръба на криза. Народът е раздвояван между новата вяра – в един всемогъщ Бог и старата – вярата в силата на богините, феите, елфите… Всъщност това е битката за надмощие между християнството и келтските вярвания. Тъй като историята е гъвкава наука и изглежда различно през погледа на хората, и тази история си има два различни варианта. Имате право на избор – дали да чуете варианта за Брадуин-келтския войн или за Брадуин-християнския рицар.
Независимо от избора и в двата случая местата, които посещавате, съвпадат. Тъпизмът, който авторите са допуснали в случая е, че така имате достъп до всички места, а не всички са ви необходими, което донякъде би могло да обърка и затрудни играча.
Различното в случая са героите и задачите, който ви се поставят. Като келт например търсите съветите на Ланселот, а като християнски воин – на чародея Мерлин. Сюжетът следва историята на първата част на играта (Origins Of Excalibur) – след смъртта на баща си и след като побеждава своя полубрат Морганор, Брадуин (който е незаконно дете) е обявен за крал на Атрибатите от Артур. Оказва се обаче, че кралят и цялата му рода са прокълнати. По тялото на владетеля се появяват неизлечими разяждащи плътта му рани. Той получава предложение – неговото здраве срещу неговите принципи. За да спаси живота си, той трябва да се отрече от клетвите за вярност, които е дал, когато е бил посветен в рицарство. Везната, разбира се, се накланя в полза на правдата, тъй като той е с кристално чиста душа и бла-бла-бла…
Непоклатим в решението си да служи само на доброто, той отказва. Небесата му изпращат знак – бял елен. След като го последва и преминава през много перипетии, героят успява да освободи потомството си от проклятието и спасява кралството си от страшна опасност.
Така бавно навлизате в този мой така любим фентъзи свят, изпълнен с магии и чудеса, който ви отвежда в Авълон. Когато най-после се завръщате,
изминали са двадесет години
които са променили кралството до неузнаваемост. Гуейн е мъртъв, Ланселот е избягал с Гуиневър… Гражданската война опустошава страната, хвърляйки я в бавна и мъчителна агония. Артуровото управление е в своя залез. И вие, разбира се, трябва да поставите всичко на мястото му.
Играта е изтъкана от исторически факти и легенди и това е една от добрите идеи, обречени на провал. Наистина първо звучеше примамливо, но според мен хората от Cryo са се олели малко и са превърнали играта в хроника, което донякъде убива удоволствието от гейминга. Ако сте ентусиаст да научите повече, това сигурно ще ви допадне – има и допълнителна информация и много факти по епохата, както и легендите и митовете за героите.
Играта обаче не е особено динамична. В началото сте обречени да побродите из картата. Не можете да съкратите пътя (или поне аз не открих как става това. 🙂 За да се придвижите донякъде, ВИНАГИ трябва да се дундуркате на стария си кон. Е, на мен това определено ми подейства на нервите…
Интерфейсът ми се стори доста неудобен, но пък и аз не много съм навита да свиквам с него. Ползвате предимно клавиатура.
Графиката не е нещо невиждано и адски много ми напомня на Rome: Caesar’s Will. Сходство в двата продукта откривам както в начина, по който са поднесени историческите факти, така и в количеството им – малко повече са от необходимото. Относно начина на поднасяне на фактите смятам, че The Messenger превъзхожда тези две заглавия, защото действително успява да вплете историята в геймплея. Тук ще се сблъскате със
сухото сервиране на тонове информация
която аз – признавам си – не удостоих с вниманието си…
Друго, което не ми хареса, е, че суровостта и бруталността на епохата не се усеща в битките. На практика вие и не участвате в такива – ако някой ви нападне, автоматично се стартира анимация, която показва поражението на опонента ви.
И все пак не мога, а и не искам, да преодолея желанието си да ви кажа повече и за добрите страни на играта. За съжаление те са доста недостатъчни, за да променят мнението, което си създадох.
Освен историята май само звукът е нещото, което ще впиша като постижение на Cryo Interactive. Незнайно защо и в това отношение откривам плашеща прилика с Rome…
Болно ми е, че заклеймих тази игра, която изглеждаше така добре. Първоначално много ми се искаше да повярвам, че ми харесва, но въпреки положените усилия просто не успях… Това обаче не бива да ви отчайва. Винаги има надежда – ако се понапънете, може и да откриете повече положителни страни. Тук вината си е моя – нервите не ми стигнаха да го направя.
Автор: Лили Стоилова