Когато французите от Infogrames се захванат с направaта на поредния horror-adventure, винаги се питам: какво ли ще се получи този път? Когато преди около десет години се появи първата част на разтърсващия Alone in the Dark, всеки геймър се вледеняваше само при споменаването на играта. Всичко беше толкова истинско за времето си и, повярвайте ми, не една и две нощи съм стоял пред монитора, втренчен и треперещ, чакайки някоя твар да ме излапа целия…
Два пъти след това Infogrames пускаха нови части на ужасяващата игра, на които, признавам си, не обърнах подобаващо внимание. Но едно в случая е важно – вече си имаме четвърта част на най-психиращата игра, излизала за РС. Вече спокойно мога да кажа, че освен най-страшната игра това е и
най-красивият адвенчър
появявал се до момента. Графиката на играта е върхово постижение в жанра. Като започнем от ужасяващо реалистичния декор, сенките, които се движат доста истински, и стигнем до дребните детайли по пода, тавана, небето и т.н. Просто в графично отношение май не сме виждали по-добър адвенчър – казвам го с чисто сърце.
По отношение на музиката обаче играта куца. Музиката… музиката? А, да, вместо музика има два-три акорда, които звучат по-скоро като бучене. Това обаче е единствената слаба страна на играта, защото дори другият елемент на звука – звуковите ефекти, са перфектни. Воят на гадовете в далечината, скърцащият под, отместващите се врати, всичко това е озвучено почти съвършено. Диалогът между двамата герои също е на професионално ниво.
Двамата герои
Съвсем забравих да ви разкажа историята на играта, която в стила на Infogrames, естествено е адски увлекателна. Edward Carnby – нашият, научава, че най-добрият му приятел и негов работодател Charles Fiske е бил убит на Shadow Island – мистериозно островче до брега на Maine. Разследването на Карнби бързо го отвежда до Fred Johnson – човекът, който го информира за смъртта на Fiske. Той разбира, че неговият приятел се е опитвал да намери три древни дъсчици, които би трябвало да съдържат силата, отключваща древна и непозната сила. Johnson предлага на нашия човек да отиде на Shadow Island и да открие дъсчиците, а междувременно да разследва и смъртта на колегата си.
По пътя Карнби среща красавицата от френски произход Aline Cedrac. Оказва се, че тя е известен антрополог и също отива на Shadow Island. Тя се е запътила натам, за да разнищи тайните на местното племе Abkanis. То е населявало острова преди около 3000-та година и е много ужасно развита писменост. Нейното заминаване обаче има и още една цел, която тя отказва да каже. Оставам на вас да разберете каква е тя…
След като двамата съдружници по неволя се качват на чартърния полет за мистериозния остров, техния самолет е нападнат от нещо странно, което с пълна сила се опитва да свали летящата машина. Двамата авантюристи са принудени да скачат с парашути, респективно – да се разделят. Илейн попада на покрива на едно доста ужасяващо имение, а Карнби – в гората на 200 м от него. Тук идва и най-интересният момент:
можете да си изберете с кого да играете
Хладнокръвният Едуард разчита повече на грубата сила и по-малко на хитрината. Красавицата Илейн се панира лесно, но винаги има втори план за действие. Оттам насетне историята и на двамата е както съвсем различна, така и толкова сходна. Всеки един от тях ще преследва целта си като от време на време пътищата им ще се преплитат в тъмнината.
В четвъртата част на Alone in the Dark авторите са измислили нещо адски оригинално – фенерчето. Това е най-ценната част от инвентара и на двамата герои и винаги ги измъква от най-тежките ситуации. Естествено, личи си, че разработчиците са се потрудили. Декорът е пререндериран и всеки път когато пускате фенерчето, той се променя – нови светлини, сенки… Явно дизайнерите са правили всичко по два пъти – един път на тъмно и един път на светло. 🙂 А за рисувателните им способности се сещам само за една дума – перфектни.
In-game филмчетата буквално се редуват през пет минути и изглеждат точно на място. Благодарение на тях и на диалога между двамата герои по радиостанцията, играта заприличва на интерактивен филм… и то доста добър.
Геймплеят не се различава много от стандартните екшън/адвенчъри. Контролите не са променени, а като визия всичко просто е модернизирано. За да правите save има специални charm-ове, които намирате из нивата. За съжаление слотовете за запазване са само четири и за двата героя, така че едва ли ще можете да се връщате много назад, ако случайно оплескате нещо. Но все пак се съмнявам, че ще имате много проблеми от този тип.
Като цяло Infogrames ни предлагат един размазващо красив хорър-адвенчър, които определено заслужава внимание.
И помнете – тъмнината открива неща, които са незабележими на дневна светлина!
Автор: Орлин Широв