by PC Mania
Чели ли сте шестте новели на Франк Хърбърт, посветени на планетата Дюн? А гледали сте едноименния филм на Дейвид Линч, направен по първата от тях? Ако не сте, то няма начин поне да не сте чували за гигантските пясъчни червеи или за подправката „меланж“ (позната и просто като „The Spice“), необходима не само за всички обитатели на Аракис (другото име на Дюн), но и за междузвездните пътувания изобщо…
Книгите за Дюн вдъхновиха създаването на редица игри. През далечната 1992 година излезе първата, а неин разработчик бе Cryo Interactive. С течение на годините я последваха няколко стратегии в реално време, създадени от Westwood. Изглежда сега отново е ред на Cryo. Фирмата ни предлага нов триизмерен екшън/адвенчър под името Frank Herbert’s Dune. Човек винаги може да бъде изненадан с нещо ново на геймърския хоризонт.
ПРЕДСКАЗАНИЕТО ЩЕ СЕ СБЪДНЕ. МЕСИЯТА ЩЕ ДОЙДЕ…
Тези от вас, които са запознати със сюжета на филма или на книгите, ще са наясно и с историята на играта. Три фракции се борят за надмощие над планетата Аракис. Императорът на познатата вселена командва една от тях. През 10191 година благородните Атрейди и злите Харкони започват война за контрол над пустинната планета Дюн. Тя е единственото находище на Подправката. Благодарение на нея навигаторите от Космическата Гилдия могат да сгъват пространството и да пътуват между звездите за части от секундата. Който контролира Дюн, контролира Подправката. Който контролира Подправката, контролира вселената. Познато, нали?
Баронът на Харконите, подкрепен от Императора, организира масово клане и избива почти всички от рода на Атрейдите. Оцеляват единствено Пол (наследникът на трона) и майка му Джесика (наложница на Дук Атрейдис). Успявайки да се измъкнат от ръцете на барона, те намират подслон при Свободните – коренните жители на планетата, които живеят при изключително сурови условия в пустинята. Пол разбира, че трябва да спечели доверието им и да успее да си възвърне това, което му принадлежи по право.
Междувременно се оказва,че Свободните очакват своя месия, своя спасител. Постепенно в лицето на Пол те виждат именно него – Муад’Диб. Човекът, който ще ги поведе към независимостта.
Поемате управлението на
ГЛАВНИЯ ГЕРОЙ ПОЛ АТРЕЙДИС
Гледната точка е от трето лице. Преобладаващите елементи в играта са приключенските. Естествено има и достатъчно гадняри, които изгарят от желание да бъдат сритани по задника. Основното ви оръжие специален нож, наречен Krys. Той е направен от зъбите на пясъчен червей.
Благодарение на него можете да елминирате врага безшумно. С рязко движение режете гърлото на противниците, които падат на земята, без да са разбрали какво им се е случило. Този нож обаче не е просто средство за убиване. Той има и символна стойност за Свободните. Всеки Krys е тясно свързан със своя притежател – ако бъде отделен на известно разстояние от него, той се разпада. Естествено ще разполагате с и куп други огнестрелни джаджи, така че не се притеснявайте, че ще трябва да ръгате с въпросното хладно оръжие в хода на цялата игра. Екипиран сте и с дестилатор – специален костюм, чието предназначение е да събира водата от тялото ви и да я рециклира, правейки я питейна. С две думи – той възстановява кръвта. Благодарение на този уред Свободните могат да пътуват по цели седмици през пустинята и да не носят със себе си излишен товар.
Една от основните ви задачи ще бъде да се промъквате от точка А до точка Б, а в последствие – да саботирате фабрики и харвестъри, да подменяте документи и други подобни подривни мисии, които ще имат за цел да ви издигнат в очите на Свободните. Или най-общо казано –
ЩЕ ИЗСЛЕДВАТЕ И ПРЕОТКРИВАТЕ СВЕТА НА ДЮН
Очакват ви куп класически пъзели. И както самите Cryo казват, играта им представлява две трети екшън и една трета приключение. Странното нещо обаче е, че Пол не е сред най-подвижните герои (особено ако го сравняваме с например госпожица Лара Крофт). Уменията му се ограничават до ходене, тичане, катерене, изпозлзване на стени за прикритие, надничане и бързо претъркулване. Не мога да разбера, защо няма клякане и скачане. Наистина странно. Но както сами виждате, специалитетът на героят е помъкването и тихото обезвреждане на врага. Това ще бъде и единствения начин да останете живи по-дълго.
Пол елиминира противниците сравнително ефектно – събаря ги на земята и им забива ножа в гърлото, намушква ги директно в корема, прерязва им гръкляна, разпорва им… май се унесох. Всичко това изглежда ефектно, но става без кой знае каква намеса от ваша страна.
Графиката е над средното ниво. Въпреки че на планетата преобладава пясък, пейзажите са достатъчно интересни и интригуващи. Някои ефекти дори заслужават аплодисменти. Особено впечатляваща е сцената, когато Пол е преследван от пясъчен червей. Огромното чудовище бавно изплува над дюните, издига се нагоре, издава страшни звуци, след което се сгромолясва, разпръсквайки около себе си огромно количество пясък.
Докато това се случва, красиви светкавици разцепват въздуха. Наистина красива сцена, заслужава си да я видите. Можете да се насладите и на огромен харвестър, след което да влезете в него и да го унищожите.
Ще кажа и няколко думи за музиката в играта, която е много приятна за ухото. На места, тя се допълва се от различни не натрапващи се мъжки и женски вокали и това й придава особен колорит.
Но много хубаво не е на хубаво.
ЗАБЕЛЕЖКИТЕ МИ
са следните. Първо – движението на камерата. Според мен тя е доста досадно нещо, въпреки че на моменти дава добър поглед над нещата. Когато опцията за автоматичното й нагласяване спрямо героя не е включена, играта става истински ад. Второ – самото меню е малко тромаво и няма възможност за промяна на копчетата. И трето – няма възможност за сейв. Играта ви записва на определени етапи автоматично. Аз лично нямам проблеми с това, но съм сигурен че на доста хора тази идея няма хич да се понрави.
Frank Herbert’s Dune е доста приятна игра. Феновете на научнофантастичните филми ще останат доволни. Но все пак, ако не сте чели нито една от частите на Дюн, искрено ви съветвам да го направите. Няма нищо по-хубаво от това първо да изградите своя собствена представа за пясъчната планета като прочетете сами колоритните описанията на г-н Франк Хърбърт.
Автор: Владимир Тодоров