by PC Mania
Има няколко вида игри. Някой са бързи, други са бавни. Едни изискват относително висок интелектуален напън, други – максимално съсредоточаване и добри рефлекси. Comanche 4 предлага вискока скорост, комбинирана с минимално напрежение на главния мозък. Тя е един прекрасен аркаден симулатор, перфектен за прогонване на стреса. Смъква напрежението по-добре от половината барбитурати.
Вашият хеликоптер
Машината, която управлявате в играта, е американски боен вертолет Команч – идеална комбинация от много оръжие и стелт-технологии. Ако нещо подобно се изправи пред родните ни военни Ми-та, България ще остане без вертолети за около десетина минути.
Мисиите на симулатора са групирани в няколко малки кампании. Историите им са повече от банални: развихрили се терористи, кражби на ядрено оръжие и т.н. Основното впечатление е, че сюжетната линия е била последното нещо в нечий крайно натоварен график. За щастие това не помрачнява играта, дори напротив – по свой си начин я прави далеч по-привлекателна. Целта на мисията става ясна директно преди излитането. Четенето на краткият текст е абсолютно безсмислено. По време на полета наставленията и частичните обяснения са достатъчни, за да загреете каква е идеята.
Местностите, сред които се развива действието, са най-разнообразни. От безкрайната синева на световния океан до безбрежните арабски пустини. Теренът играе важна роля по време на всички мисии. През по-голямата част от времето машината лети на пределно ниски височини. Хълмовете и каньоните се явяват прекрасни скривалища или пък места за засади.
Реализъм
Ако някой се надява, че Comanche 4 е напълно достоверен симулатор, който пресъздава истинско каране на вертолет, може да се прекръсти и да отиде да пие “йе-гер-май-стер”. В някои отношения тази игра напомня повече на класически 3D-екшън от рода на Serious Sam – динамично действие, комбинирано с огромни количества врагове. Сценаристът на повечето от мисиите явно е отявлен нервак – престрелките започват от девет до тридесет секунди след излитането. Онези десет минутни “кафе-паузи”, характерни за повечето мега-реалистични симулатори, липсват. От началото до края всичко е полет на пръстите над клавиатурата, мишката и тем подобни периферни устройства. Патакламата е ужасно наситена, а противниците не спират да валят. Ако превъртите цялата игра, спокойно бихте подобрили рамбовските рекорди по унищожаване на противници.
Въпреки че машината, която управлявате, лети във въздуха, основната част от движенията, които трябва да извършвате, са в хоризонтална посока – ляво, дясно, напред и назад. Подскоците нагоре и надолу са възможни и желани, но са подходящи едва на финалните стадии, когато “кръвта” ви е стигнала до червеният сектор.
“Лошите”
Споменатите тонове врагове са най-разнообразни. Има всичко – от терористи с базуки и калашници до последните модели руски бойни хеликоптери. Враговете са добре въоръжени и стрелят сравнително точно. Ако машината на играча се спре по средата на някоя битка, то надписът “killed in action” ще ви зарадва след невертоятно малко време. При условие, че противниците трябва да бъдат подредени по степента си на опасност, на първо място безспорно ще застане противниковата авиация.
Хеликоптерите са ужасно гадни. Подвижни са точно толкова, колкото и нашата си американска машина, а и оръжията им не й отстъпва кой знае колко. Изкуственият интелект на игртата е добър, действията на всички отрицателни елементи са достатъчно координирани.
Оръжие
Заличаването на огромното количество “лоши момчета’ е подплатено с качествен арсенал. Първото оръжие на машината е тежка картечница. Смъртоносният уред е силно подвижен, насочването му е лесно, а мерникът е достатъчно хубав. Ако дадена цел бъде захваната на мушката, тя се появява и в нещо като малък зелен екран. Някои от по-тежките машини изискват по-продължително обстрелване, но като цяло картечницата трепе на ред.
Следващият представител в арсенала са малките ракети, предназначени предимно за средно големи наземни цели. Въздушните противници имат навика да мърдат непрекъснато – за справянето с тях хеликоптера е снабден с няколко стингър-а. Четвътото оръжие на машината са тежките ракети hellfire – много добро антиназемно средство. Петото нещо от арсенала представлява система, с която задавате цели за артилерйски удари. Бройката на разрешените залпове е силно ограничена, но ефекта им е повече от деструктивен. За съжаление има мисии, в които приятелски настроените оръдия не могат да се използват.
Погледи
Летенето и избиването може да се контролира от три различни гледни точки. Първият е от първо лице. Усещането при неговото използване е малко страно. С малко повече фантазия човек може да си представи, че е летяш супермен, зареден с всевъзможни оръжия. Лошото е, че се губят точните представи за размерите на машината. При полет в горичка връхчетата на дърветата, както и главната перка могат да пострадат сериозно.
Вторият поглед е през предното стъкло на кабината. Гледката не е кой знае каква, но би допаданала на всички любители на класически хеликоптерни симулатори. Лошото отново е свързано със сравнително ограниченото зриително поле. Третата възможност е упрвление от трето лице. Според личното мнение на моя милост това е най-подходящият вариант за игра. При него зриителният ъгъл около машината е много по-голям. Картечницат и ракетите се управляват много по-лесно. След малко тренировка ефектът е наистина прекрасен, особено в по-големите мелета.
Външност
Нещо така характерно за осемдесет процента от симулаторите е сравнително постната графиак. Обикновено дървета, настилки целия пейзаж, навяват мили спомени за годините на Pentium 133. За радост Comanche 4 попада в групата на другите 20 на сто. Картината, която играта предлага, не е чак смразяваща или убйствена, но някой неини елементи са едно малко бижу. Пехотните единиците например са страшни – движат се човешки, стрелят и умират по един съвсем реален начин.
Свличането на убитите войници би могло да се превърне в класика за този жанр. Някои от човечетата се просват много по-артистично в сравнение с гадините някои миналогодишни 3D-пуцалки. Другото визуално чудо са прекрасните концентрични вълни, предизвикани от вашия хеликоптер, докато лети над вода.
Звукът на Comanche 4 е не по-лош от картината. Ефектите са много, а комбинацията с всички останали елементи е направо страхотна. Звукът и картината се сливат толкова добре, че човек престава да обръща внимание на отделните детайли и получава рядката възможност да се кефи на действието, колко му душа иска.
Автор: Сергей Ганчев