Мислих, че Battle Realms излиза в неподходящ момент. Conquest: FW и RA2:Yuri’s Revange продължават да печелят фенове, а Emperror: BFD далеч не е забравен. Оказа се, обаче, че Battle Realms вдига летвата още по-високо. Liquid просто няма за какво да се притесняват.
RTS. В началото бе Dune 2. През всичките тези години сме командвали пълчища орки, легиони рицари, танкове и какво ли още не. Време беше някой в жанра най-накрая да почерпи вдъхновение от далечна Азия. Най-хубавото в случая е, че крайният резултат е почти перфектен.
Кенджи е наследник на разпадналата се Serpent Empire. След дълги години изгнание, той решава най-после да се завърне в родината си. Всъщност, прави това, без да има ясни планове за бъдещето. Четири клана (Serpent, Dragon, Lotus и Wolf) се борят за земите на бившата империя. Кенджи е изправен пред съдбоносен избор. Дали с добро да обедини народа или да го подчини със сила? Този избор пада на вашите рамене, още в първата мисия от кампанията. Изберете ли “тъмната страна”, ще командвате войските на Serpent Clan, а ако пък се борите за свобода и справедливост – вашите хора ще бъдат Dragon Clan. Ходът на кампания постоянно ще зависи от вас – многократно ще правите стратегически избор коя да е следващата провинция, която ще посетите.
С развоя на събитията към вас ще се присъединят и герои, наричани в играта
Дзен-майстори
Те са изключително могъщи, често могат да обърнат хода на битката във ваша полза, но далеч не са неуязвими. Единствено смъртта на Кенджи ще доведе до провал на мисията. И все пак не си позволявайте да губите ценните си съюзници. Отлично решение е да си построите keep – ако някой герой падне в битка, той ще бъде автоматично телепортиран там и срещу известни ресурси отново ще бъде готов да поведе войските ви.
Авторите са създали лесен за усвояване и същевременно дълбок и изключително пристрастяващ геймплей. Не събирате строителни материали, не плащате в злато. Длъжни сте само да изхранвате населението си. Винаги трябва да разполагате с ориз и нещо за пиене.
Селяните ви набавят вода от реките и езерцата. Ако близо до базата ви няма естествен източник, може да си изкопаете и кладенец. Оризът се събира от нивите. След като оберете реколтата, трябва да напоявате земята, за да поникне нова. Водата влиза в употреба и при гасене на подпалени сгради.
Интересно хрумване е, че не трябва да стоите бойни единици. С времето новите селяни се появяват сами. Трябва обаче да ги обучавате, за да изградите армията си. Тук идва още една интересна новост. Може да тренирате един войн в една, две или три сгради. Пращате селянин в dojo-то и получавате spearmen. Spearmen, изпратен на обучение при алхимика, се превръща в kabuki warrior. Провеждате трета фаза на подготовката в стрелбището и вече имате самурай.
В играта има към 50 единици, като две еднакви просто няма. Всеки войн може да получи и една от две възможни допълнителни способности. Тези умения са изключително полезни, когато се прилагат правилно. Те обаче хабят от издръжливостта на единицата, а някои – и от здравето. Трети пък добавят само определен брой заряди. Войните ви са могат и да тичат, но това също изразходва издръжливостта им
Всички кланове са способни да опитомяват диви коне, като изключим Wolf (горките добичета не биха оцелели в компанията на вълци и върколаци). Почти всеки от бойците може да язди. Ясно е, че войните на кон има предимство. Ездитните животни на Dragon и Serpant обаче могат и да ритат противника, а четириногите на Lotus бълват огън. Селяните пък могат да ползват конете като жива тяга.
Енергиите Ин и Ян
също са от огромно значение. По време на битките Dragon и Wolf трупат точки Ян, а Lotus и Serpent получават Ин. Те могат да се ползват за подобряване на единиците или да се пазят в резерв, увеличавайки мощта на дзен-майсторите.
Мрежовата игра е отлично развита. Имате на разположение няколко режима за водене на битки и купища карти. До осем души могат да премерят сили в мултиплеът. Тук вече от първа ръка ще усетите разликите между инфраструктурата и военния потенциал на четирите клана. Няма смисъл да се опитвам да описвам подробно всяка от враждуващите страни, нито пък разполагам с място, за да го направя. Отново ще можете да разчитате на услугите на героите, стига да можете да си ги позволите.
Системата с Ин и Ян също налага промяна в тактиката. Да се спотайвате и изчаквате опонентите да се избият взаимно може изобщо да не е добра идея – ако единия загине, то другият става още по-могъщ. Ако Battle Realms се появи и по клубовете, просто няма да има спиране и в класацията ни ще настъпят трайни промени.
Музиката с азиатски уклон, която е подбрана за играта, е направо страхотна, а освен това се сменя динамично според ситуацията. Репликите са озвучени превъзходно, а звука на битките… просто трябва да го чуете.
Ако графиката на Emperror: BFD ви е накарала да онемеете, то сега ченето ви направо ще тупне на пода. За да се получи страхотното качество на терена е използван много елементарен трик – не може да въртите камерата, а само леко да я приближавате и отдалечавате, при което ъгълът леко се променя. Подбраните текстури са перфектни за фиксираната гледна точка. Всичко, дори и обграждащият ви fog of war, е приятно за окото. Това, което окончателно ми обра точките, е начинът, по който се движат единиците. Само селяните, строящи сгради, малко развалят впечатлението. Просто наблюдавайте битките – начините, по които бойците атакуват, са толкова разнообразни. Войниците не просто се млатят, редувайки всевъзможни атаки, а и се обикалят един друг. Не са пропуснати дори дребни детайли като кръвта, засъхнала по оръжията на хората ви, или пък начинът, по който се влачат тежко ранените и всевъзможните животинки, щъкащи по терена. Ако наредите на подчинените си да тичат през гората, ще видите пръскащи се с крясък ята птички. Разбира се, това може да послужи и като сигнал за приближаващ се противник.
Ако изобщо можем да говорим за някакъв недостатък, то това е липсата на възможност за създаване на формации и както и ниското (поне на пръв поглед) ограничение на популацията – максимум 40 човека. С чиста съвест бих заявил, че Battle Realms е най-яката стратегия в реално време до момента. Друга подобна игра никога не ме е грабвала така. Е, това е мое мнение и не сте длъжни сляпо да ми вярвате. Пробвайте, за да се уверите сами.
Автор: Борис Цветков