by PC Mania
Чудя се защо източно-азиатските компании все се опитват да направят поредния клонинг на някоя хитова геймка. Е, определено азиатците от Wizard Soft (разработчиците на играта) са спазили традицията и са сътворили едно сравнително успешно постижение. Може би “StarCraft 2”?! Само може би.
На един остров (Jurassic Island) живеят в мир и разбирателство нашите прадеди (Primitives) и елфите. Те ловят динозаври, изхранват се с боровинки и търгуват помежду си. Но в един прекрасен пролетен ден на този китен остров се пръкват гадни изчадия – демоните. Те, разбира се, веднага започват да тормозят другите две раси, които се принуждават да ги изритат там, откъдето са дошли. Но проблемите не свършват дотук. Изведнъж, както си ходят на лов, нашите туземци се натъкват на мутирали динозаври. Това е мястото, където се включвате и вие. Можете да играете кампанията с всички раси – въпрос на личен вкус. Постепенно историята ще се разкрива пред вас, но за да й се насладите докрай, ви препоръчвам да изиграете мисиите в последователност хора-елфи-тиранозаври и демони. Хората по едно време изоставят елфите, а тиранозаврите се съюзяват с демоните. През това време на острова се пръкват извънземни. Колкото до общия брой на мисиите – те са 48 (по 12 за всяка раса), а някои от тях са истинско предизвикателство.
Нека ви представя всяка раса. Primitives все още са недоразвити. Те разполагат, колкото и да е чудно, с балисти и нещо като Battle Cruiser на терана от StarCraft, но с по-изчанчено име (Flattop). Освен това от ковачницата могат да изобретяват предмети, които да се използват от войниците ви. А закъде без рицари? Те не са възседнали традиционния бял кон, а някаква порода доста бърз динозавър (очевидно предшественик на коня). По принцип стрелят, но ако някой се докопа до тях, си развъртат голeмия меч. Единственият им недостатък е, че не могат да атакуват по въздушните единици.
Следващи са елфите. Те са предимно магическа раса и разчитат на маговете си. Хубавото при тях е, че почти всяка тяхна единица има определено умение, но за да го използва, трябва да вдигне нивото на някое друго. Също внимание заслужават и работници им – wizards. Можете да ги закарате до боровинковото храстче и те започват да носят храната до Heaven-а чрез магия съвсем безпрепятствено.
Тиранозаврите са доста добри в засада, защото след ъпгрейд могат да се превръщат в най-обикновени динозаври и по този начин противникът да не им обърне внимание. Освен това те и демоните са единствените раси, които не се нуждаят от храна (за нея по-подробно нататък), за да си възстановят hit points, но ако вземете манджа, гадинките ви ще си регенерират кръвта двойно по-бързо. Повечето от сградите им не могат да се поправят, а се възстановяват сами. Да ви звучи познато?
Безспорно демонските единици са най-силни, но взимат доста лимит и искат много боровинки. Повечето им бойци са за масово унищожение, тъй че ако си мислите, че ще направите 100 юнита и ще изметете противника от картата, просто забравете. Имайте предвид, че лимитът е едва 150. Освен това имат доста гадни магове, които владеят земетресение и отровен облак. А сградите им не могат да се поправят или пък регенерират по подобие на протоса.
А накъде без герои? Всяка раса си има свой лидер. На хората, например, е един здравеняк с брадва, който след удар я връща към себе си и по този начин нанася двойни поражения. Също така има и аура, която увеличава показателите на всички приятелски единици около него. На елфите е един ангел, който може да възкресява убитите противници (за вашата страна) и приятелски части. Безспорно тиранозавърският герой е най-мощният, но няколко flattops го оправят. Доста е бавен, но пък е издръжлив за 50-има и прави поражения за 20-ина. Той е мутирал динозавър, възседнал Т-Rex. Лидерът на демоните е доста кекав, но пък може да вдига няколко зомбита от убитите противници с цената на 100 hit points.
Ресурсът, който се събира, са боровинките. Дори балистите го изискват. Не ми е ясно как и къде ще ги използват, но и в това има лъжичка логика. Просто плащате на работниците храна, за да я изработят. Всъщност, в играта има и два други ресурса – население и храна. Първото е ясно – строите къщи и по този начин увеличавате популацията си. Интересното е, че всяка една сграда увеличава лимита ви (общо – 150). Храната се добива от динозаврите, но не може да се използва за строеж на сгради и тренинг на единици. Чрез нея юнитите се лекуват. Поради тази причина всеки един юнит (дори най-обикновеният работник) има функция за лов. Просто натискате “Hunt zone” и вашите ловци сами ще изловят дивеча. Но всяка професия си крие и своите рискове. Едни от динозаврите, които дават най-много храна, са доста корави и не се дават без бой.
Интересното е, че по време на лов единиците ви могат да вдигнат нива, а ако ги оставите прекалено дълго, те ще достигнат максимума – 10 ниво. При вдигане на ниво, за съжаление, те повишават само защитата и пораженията си, но не и кръвта. Разбира се, опит се печели и от битките, като абсолютно всички единици, участвали в боя, вземат някоя и друга точка.
Графиката е на сравнително добро ниво. Дори когато въоръжавате вашите диваци с предмети, това се забелязва. Единиците и дори неутралните динозаври са добре изрисувани. Но теренът изглежда някак… примитивно. Звукът не се отличава с някакво красноречие. В повечето случаи се чуват туземски звуци или съскане. Единствените, които не са овладели английски, са Примитивните.
Изкуственият интелект не е изобщо интелект, поради простата причина, че противникът ви напада още в началото и си изхарчва ресурсите. А когато това стане, той просто зацикля и не строи сграда за събиране на ресурси до най-близкото находище, за да продължи развитието си.
Primitive Wars предлага и multiplayer през TCP/IP, LAN и интернет. Също не е изпусната възможността да играете Custom game (тренировка за мрежова игра). Картите не са много, но имате възможност да си правите своя чрез map editor-а. Странно защо една от картите прилича на Big game hunters от StarCraft.
Въпреки всичко Primitive Wars е доста стандартна стратегия, а ако си падате по StarCraft и искате малко разнообразие – опитайте я.
Автор: Кирил Илиев