F1 2002

Както всяка година, с настъпването на лятото накуп започват да излизат всички автосимулатори, посветени на вечната тема Формула 1. За Grand Prix 4 засега само се носят плахи слухове – UbiSoft като ли все още се въздържат с тяхната интерпретация по темата. Единствено EA Sports “подраниха” и ето че F1 2002 вече е факт.

Две неща мигновенно привличат вниманието към този симулатор на Формула 1. Първото е съвсем пресният лиценз от FIA (Federation International d`Automobile, Световната федерация по автомобилизъм) за използване на болиди и писти от настоящия сезон 2002. За неангажирания наблюдател това вероятно не е съществено, но за всички фенове на най-зрелищното автомобилно състезание това е може би най-важното нещо. Във F1 2002 ще можете да карате дори болидите на най-новия отбор, а именно този на Toyota! Естествено, фалиралият тим на Prost е отстранен. С две думи: на вниманието на публиката се предлага изключително актуален продукт.

Вторият интересен факт, свързан с рейсъра на EA Sports, се нарича ХВох. На практика това е първото (ако не се лъжа) стойностно заглавие, което се е появило за PC едва след излизането на версията за конзолата на Microsoft. Уви, колкото и да ми е тъжно, ясно очертаващата се тенденция за ексклузивни лицензи, предназначени за конзолни производители, само увеличава бръчките по геймърското ми чело.

Едва ли има нужда от разяснение какво представлява Формула 1. Всъщност това състезание все по-малко има нещо общо със спорта. То се превръща в огромна машина за пари и клуб на избраните – както публика, готова да плати билет от 300 долара, така и ограничен кръг автопроизводители, които са в състояние да излеят годишно поне стотина милиона долара във високотехнологична надпревара помежду си. “Сплотената” група на избраниците води след себе си и негласни правила, при които един печели, защото просто му се полага и защото има нужда да възвърне инвестираното и други, които мълчаливо инвестират река от пари, за да получат шанс през някоя от следващите години и да се радват на “уникалния” шанс да принадлежат към клуба на привилегированите. Това обаче води след себе си спадащ зрителски интерес (спомнете си само случката от началото на май в Австрия, където Баричело и Шумахер изиграха позорен спектакъл под мотото “така каза шефът” и се подчиниха на нареждането от бокса – Шумахер победи в последния завой, изпреварвайки водещия дотогава Баричело). Като че ли единствено видеозабавленията все още имат шанс да запазят живата интрига около този спорт, тъй като тук всичко (или поне почти всико) зависи единствено и само от играча.

Когато стане дума за нова игра, посветена на Формула 1, валидни са няколко основни клишета, дело на отделите за връзки с обществеността на компаниите-издателки. Така например винаги си имаме работа с “невероятен, зашеметяващо заслепяващ нов графичен еджин”. Или пък изкуственият интелект на опонентите е на светлинии години пред AI-то при конкуренцията. Не остана много да се каже за пистите, които са перфектно копие на трасетата от реалността, а автентичността им е гарантирана до милиметри. Истината е, че всички игри за Формула 1 си приличат. Разликата между тях обаче идва от две неща, наречени атмосфера и интуитивност на управлението. В този смисъл F1 2002 спокойно може да заинтригува всички, зажаднели за обиколки на Монца или Спа Франкошамп.

Не всеки човек е фен на безкрайните настройки. Повечето F1-рейсъри те засипват с менюта, подменюта и подподменюта, свързани с техническите детайли и показатели на автомобила. Честно си признавам, че никога не съм имал нерви да се занимавам с преводните числа на скоростната кутия.
Преди всичко инвестирам ценно време в аеродинамиката, което обаче понякога ми е отнемало часове и дни, докато успея да се спра на правилната конфигурация от настройки. F1 2002 решава този досаден проблем с едно кликване. Водени от принципа, че простото нещо е винаги по-добро от сложното, EA ви предоставят синтезирани настройки при избора на гумите, гъвкавостта на скоростната кутия на принципа повече еластичност или повече максимална скорост, настройката на окачването на принципа поднасянето или занасянето (има разлика, уважаеми начинаещи шофьори – в единия случай ви играят предните гуми, в другия – задните), настройка на амортисьорите за твърдост, както и полето със звучното име “downforce priority”, където имате възможност да прецените дали искате скорост или стабилност. В случай че все пак сте фенове на дребните и така нужни доизкусурявания, за вас е предвидено менюто “Advanced Setup”. Там са концентрирани всички технически детайли, които също могат да бъдат разбъзикани. По този начин дори и начинаещият състезател ще успее бързо да настрои и подготви колата си за съответната писта и ще може да се наслади на първи допири с асфалта, без да е нужно да разбира от обороти в минута или спойлери.

Не са забравени и превърналите се в стандарт помощни функции, които ви спестяват постоянно разбиване в мантинелата или пропускане на най-удобната точка за завой. Управлението на F1 2002 създава двояки впечатления. От една страна като плюс могат да се отбележат всички гореописани предимства на менютата и опциите за настройка. Когато подкарате болида обаче бързо ще разберете, че без волан е безмислено да таите надежди за бързи победи. И тъй като в повечето случаи идеалната крива на завоя изисква висока концентрация и изключително точно завъртяно кормило, клавиатурата по-скоро пречи, отколкото да помага.

Графиката на F1 2002 е красива и детайлна, но в никакъв случай не е най-доброто. Болидите са реконструирани изключително прецизно, но пистите, окръжаващите ги обекти и дори небето изглеждат някак бедни откъм цветове и автентичност. Явно поради конзолната си същност играта не предполага такова ниво на подробности, тъй като се гледа на телевизор. По отношение на звуковите опции обаче всяка претенция би била излишна. Приятната бекграунд музика плюс автентичният рев на моторите и свистенето на гумите показват, че все пак е възможно да се мисли и за на пръв поглед толкова второстепенни неща.

В F1 2002 е помислено за всички видове геймъри. Начинаещият например може да инвестира време и усилия в училището за шофьори. Там ще му се наложи да премине през няколко писти или отрязъци от писти, където с помощта на очертаната по трасето идеална крива да получи някаква представа за изкуството, наречено управление на болид от Формула 1. Реализмът е също на обичайното за този вид игри ниво, а атмосферните условия, чупливостта на колата, изтриването на гумите – всичко е като в действителността.

Така че F1 2002 е задължителна за всички фенове на най-престижното състезание, които искат да са в крак с най-новото. Недостатъчното съвършенство в детайлите на графиката и някои малки проблеми в управлението са може би единствените по-значими недостатъци, които могат да бъдат отбелязани.

Автор: Александър Бойчев