by PC ManiaКакто изглежда, лято’2002 ще мине под знака на нашествието на класическите комиксови герои във всички сфери на забавлението. След появата на Spider-Man под формата на игра преди малко повече от месец, а от началото на юли – и като филмов супер герой, след завръщането на Star Wars-сагата по киноекраните и компютърните монитори, време е за Hero X. Супергероят Х е издържан в стила на класическите американски комикси, които за момента май не могат да се похвалят с многочислен и френетично верен фенклуб в България. Съвсем естествено, в този контекст, трябва да се разглежда и насочеността на тази игра най-вече към американския пазар. Резултатът обаче е по-скоро среден и добрата идея като че ли е донякъде опорочена от слабата техническа реализация.
Въпреки всичко Hero X притежава чара на класическото аркадно заглавие, нямащо излишни претенции по отношение на рафинирания изкуствен интелект или качеството на визията. Истинската сила на подобен род творения е в увлекателната история и тоновете гадини за изтрепване.
Убеден съм, че оценките и прегледите на Hero X в чуждоезичната (неамериканска) преса ще бъдат по-скоро негативни и критични. Причините за това могат да се търсят единствено и само в недотам съвършения графичен енджин, който се справя горе-долу със задачата си да подрежда няколкото тона пиксели в смислени фигурки. Вярно е обаче, че в същите тези медии Hooligans – една сравнително забавна екшън-игра отпреди няколко месеца, отново беше посрещната на нож. На фона на очевидни блокбъстъри като GTA 3 или Warcraft 3 новата игра сякаш наистина няма шанс за нещо повече от достойно присъствие в медийното пространство и 15 минути слава.
Това е незаслужена съдба. Особено с оглед на истински увлекателната история за супергероите, организацията A.S.H.A. и града Малоград (позволих си превод на името Smalltown, за да запази играта на думи). Главният герой се нарича Х тъкмо заради това, защото позволява на вас, обикновения геймър, да влезете под кожата на неуловим суперагент, притежаващ уникални способности като рентгеново виждане, супер сила или пък способност за защита срещу куршуми.
Първите впечатления от Hero X със сигурност са разочароващи. Менюта без особена идея, леко еднообразна музика в стила MIDI-таблички и игри отпреди десет години. Преравянето на менютата подсказва и следващата причина за тези несъвършенства. Липсата на опция за настройка на разделителната способност, както и някои други малки скрити, благи “мизерийки”, издават надплатформеността на Hero X. Казано с думи прости, в случая става въпрос за игра, която е предназначена за всякакви устройства, включващо и любимите на всички конзоли. Подобна постъпка е лесно обяснима с оглед на целевата група – преди всичко хлапета, които би трябвало да бъдат подтикнати да потърсят някой стар хартиен комикс. Похвално, но обричащо на провал, имайки предвид разнообразието от други подобни заглавия, което ни залива напоследък.
Историята на супергероя, изпратен от организацията А.S.H.A. (American Super Heroes Association, явно кръстена така под влияние на принципа, че “всичко хубаво, велико и знаменито на този свят е американско”) е достатъчно забавна за комикс. Задачата му е да защитава гражданите на Малоград от злосторници, злодеи и бандити, които нарушават спокойствието на иначе спокойното населено място. За по-напредналите, сиреч порасналите, някои стилови решения вероятно биха се сторили по-скоро повърхностни и нуждаещи се от своя по-добър аналог в лицето на класики като Супермен или Инспектор Гаджет. Историята е предадена със статични картинки, подобно на онези комикси в Max Payne. Естествено, кръв тук по-скоро липсва. Самата фабула се заплита все повече с напредването в мисиите, тоест покрай спасяването на обикновени жители или решаването на общочовешки драми от скромната ви персона.
Hero X на практика е жанров хибрид, съдържащ в себе си белези както на класическия адвенчър, така и на екшън и RPG. Най-забавното нещо около героя е първоначалната му конфигурация. При нея можете да изберете пол (хайде, мъжкари такива), облекло, име и най-вече специални способности. Уменията са най-важният белег, който отличава супергероя от обикновения герой или пък от простичкия човечец, който обитава апартамента срещу вашия в панелната ви кооперация. Тези способности надхвърлят бройката 50, като сред тях са невидимост, суперсила, огнена и ледена защита, способност за използване на предмети, възможност за повдигане на големи тежести, рентгеново зрение и т.н.
Самото действие в Hero X се развива върху картата на Малоград. За да достигнете района на някоя мисия, избирате “петно” на картата, след което отивате там и извършвате необходимите действия. Лично за мен тази система за управление беше по-скоро несъвършена. Липсва ми линеен преход в един голям свят, подобно на този в игри от типа на Diablo например. Изометричният поглед върху картата дава известна обозримост, но в никакъв случай не е най-доброто, което сме виждали.
Ако се абстрахираме от средната графика, остава забавлението от млатенето на гадовете и бандитите. Когато ги налагате, около главите ви излизат малки балончета с реплики от типа на “прас”, “джуф” или “шуут”. Като цяло противниците не са особено трудни. Единственото, което се очаква от вас, е да ги налагате здраво по главата, кликайки с… мишката. За да успеете да постигнете по-голям напредък в Hero X, се нуждаете и от известна доза сръчност. Така например първото по-сериозно препятствие ще бъде заложена бомба, която трябва да обезвредите до една минута, защото в противен случай невинна жертва ще гушне букета. Условие за успех – пъргави пръсти….
По отношение на звуковото оформление мога само да кажа, че единственото качествено озвучено нещо са самите удари и битки. Липсват обаче разговори между отделните персонажи, музиката се изчерпва след третото прослушване, а шумове от окръжаващата среда на практика няма.
Въпреки това Hero X е в известен смисъл забавна. Определено приятна, тази игра заслужава своите 15 минути геймене, но… за повече ще трябва наистина да харесвате комикси.
Автор: Александър Бойчев