Dino Crisis 2

Смятате ли, че сте готови да се изправите лице в лице с тях? Да? Жалко, защото отново ви се налага просто да бягате панически в краката им…

Отне ми няколко дни, преди да се престраша и да започна тази статия. Разколебавах се не веднъж – още при мисълта за разтърсващия ужас, който сграбчва сърцето ми с кокалестите си пръсти и всички тези жестоки, плашещи спомени, тревожещи съзнанието ми… Масите хищници – остри зъби, нокти като ками и кръв… Реки от кръв… Не ми се искаше да си спомням през какво трябваше да мина – ужасът, който изживях, е неописуем. Не се престраших дори да доближа PC-то си за известно време… Е, това последното беше шега. ;-))) Признавам, позволих си да преиграя – Dino Crisis 2 просто е поредният survival horror, който, ако трябва да сме честни, е много добър, но уви далеч не е чак толкова плашещ…

Едно от основните неща, които ми харесаха в играта, е фактът, че авторите не са се опитали да представят продукта си като нещо, което в действителност не е. Dino Crisis 2 не претендира, че ще ви изцеди мозъка с невероятно оригинални пъзели – такива дори никой не твърди, че има. Играта залага предимно на бързината, рефлексите и

желанието на геймъра да размазва динозаври

и още динозаври, и още, и още…

Готиното е, че ако наистина се вживеете, адреналинът се качва, макар и не от страх, а от това, че всичко се случва адски бързо, ако не се заседявате на едно място. А да се заседявате е ГОЛЯМА грешка… Почти толкова голяма, колкото лепкавата локва кръв, в която ще нощувате, ако я допуснете. Или поне толкова голяма, колкото това, което ще ви навести. Е, то не винаги е толкова голямо, колкото го очаквате, но, повярвайте ми, в случая размерът наистина няма значение…

Историята и героите обаче имат. 🙂 Е, поне за мен. Ясно ми е, че в една пуцалка те може и да са ужасно незначителна подробност за мнозина. Както казах обаче, аз не съм от този тип хора, така че… историята и героите няма да ви се разминат. Поне ще карам накратко и ще гледам да не ви отегча до смърт. В играта има и по-интересни начини да умрете… Но няма защо да ги разнищваме точно сега – време е за малко story, мили деца… 😉

Действието се развива след края на първата част на Dino Crisis.
Някаква правителствена организация е поела в свои ръце проекта на доктор Кирк, изследващ  “третата енергия”, и уви, тотално е омазала ситуацията. Всичко е излязло извън контрол. Има много жертви. Нужен е някой герой, който да спаси положението… Или поне достатъчно луд, за да се навие на подобна самоубийствена мисия…

И, естествено, в разрастващия се безпорядък са изпратени Дилън и Реджина – нашите главни герои, които трябва да въдворят мир и ред… Хмм… Прозвуча малко странно. Да кажем просто “ред”… индустриални количества “red”… 🙂

Реджина е позната на играчите, които са разцъквали предишния Dino Crisis. Все пак за тези, които не са чували за нея, уточнявам: тя е ветеран в разчленяването на големи гнусни влечуги и водач на спецотряда, изпратен да се справи с мазалото. Дилън пък е новото момче. Той е член на разузнавателния екип и разбира се, е не по-малко ефикасен срещу напористите хищници. Третият оцелял в хаоса е NPC. Има нещо сурово и индианско в чертите му. Подвизава се с каубойска шапка. Този персонаж е специалист по всякакви оръжия, спадащи към “тежката артилерия”…  И за щастие се появява от време на време, за да подаде ръка в екстремни ситуации…

Толкова за героите

Без значение кого управлявате, ще използват едни и същи оръжия, предмети, превързочни материали и медикаменти. За да се сдобивате с тях, можете просто да ги събирате тук-там. Имайте предвид, че те не изобилстват в играта. 🙁 Или поне количеството им е несъизмеримо с това, което ще ви е нужно за всички динозаври, които ще ви точат зъбки. Затова пък, ако се биете добре, печелите точки, с които можете да купувате нужните ви неща от определени места в играта, където ви чакат съответните приспособления, пригодени за тази цел. Проблемът е, че те далеч не са навсякъде, където ви се иска, но пък къде би била иначе тръпката от играта.

Изразът “да се биете добре” обаче май има нужда от по-точна дефиниция. За “добре” се приема по-бързото, ловкото и ефикасното премахване на опонентите ви. Колкото по-малко боеприпаси хабите, колкото по-малко ви засегнат противниците, толкова повече точки печелите. Говорейки за масовките с динозаври, иска ми се да отбележа: допадна ми това, че има значение как точно са ви ударили. Ако просто ви мелнат – губите живот. Ако обаче ви захапят или одраскат по-сериозно, не само се прощавате с част от здравето си, но започвате прогресивно да губите и кръв, докато не се погрижите за своите рани.

Различни видове поражения, разбира се, имат нужда и от различни видове лечение, така че се пригответе и за няколко вида чантички. Всъщност това май е първата игра, на която попадам, където има толкова богат набор от медицински приспособления. Но за да не прибягвате твърде често до услугите на всички тези чантички, хубаво е да знаете и за един бъг. Когато минете през едно и също място два пъти, срещате отново едни и същи динозаври. Хубаво е, че динозаври се появяват отново – те все пак са навсякъде в джунглата, обаче, когато убиете абсолютно същите няколко гадове пет пъти, иде ви да изкрещите. Да объркате пътя обаче е трудно – Dino Crisis 2 предлага предимно праволинейни маршрути. Гадното е, че едва ли ще играете, забили нос в картата, а понякога човек губи ориентация, залутан в гъстите шубраци и обграден от кръвожадните гадини…

Между другото самите хищни влечуги са се намножили в десетина разновидности. Има и варианти на разновидностите. За различните врагове се изисква различна тактика. Готино е, че можете да научавате повече за специфичните особености на отделните видове, като намирате данни от изследванията на изчезналия екип.

Цялостното ми впечатление от Dino Crisis 2 е, че това е една читава игрица с нелоша графика и готини звукови ефекти. Приятно занимание я прави това, че не иска никакво мислене и напрягане. Ако не търсите това, няма никак да останете разочаровани. Геймплеят предлага просто екшън в най-чистия му вид. Изисква рефлекси и бързина и предполагам, че ще се хареса на много хора, които искат да разцъкат нещо по-неангажиращо и приятно.

Автор: Лили Стоилова