by PC Mania
“…Слънцето отдавна умря. Просто изгасна. Царството на мрака настъпи. Недрата на земята станаха наш дом. Ние, хората, някога живеехме на повърхността. Едва ли обаче е останал човек, който да си спомня и да разкаже за тези дни. Някога голяма и светеща звезда е стопляла със своите магически лъчи повърхността на нашите земи. Някога хора, тролове, гоблини, дракони и демони живееха заедно, необезпокоявани едни от други, абсолютно мирно и спокойно. Но изведнъж така нареченото слънце започна малко по малко да изстива, докато накрая не изчезна завинаги от небесния свод. Тогава настъпи вечният мрак, а земята се скова от смразяващ и вечен студ. Мнозина загинаха, а други потърсиха убежище в древните мини на джуджетата и ги нарекоха свой нов дом.
С годините нещата се успокоиха и всеки намери своето място под земята. Но нашето съществувание бе жалко. Забравил съм вкуса на истинската храна, отгледана под лъчите на яркото слънце. Обаче едно нещо знам със сигурност – тя е далеч по-вкусна от тази, която сме принудени да отглеждаме с помощта на магията. Днес единствените хора, които излизат на повърхността на земята, са членове на гилдията на странстващите. Те обхождат ледените територии с надеждата да открият какъвто и да било признак на живот. Но едва ли ще успеят…”
(откъс от неофициалните хроники на кралство Аркс)
За всеобща радост Arx Fatalis не е просто поредното невзрачно и безвкусно RPG, което се е пръкнало на пазара. Екипът на Arкane Studios успява да ни пренесе в един свят, напомнящ за мрачните, осветени единствено от пламъците на догарящи факли, подземия на класически игри като Ultima Underworld и Stone Keep. Свят, населен със създания, съществуващи единствено в приказки и легенди. Място, в което магията е на почест и се смята за неразделна част от ежедневието на всяко едно създание.
Главният герой в Arx Fatalis, тоест вие, страда от пълна загуба на паметта. В самото начало на играта той се събужда в затворническа килия. Пленник е в кралството на гоблините и няма никакви спомени за това кой е и как се е озовал тук. Ваша задача е да го измъкнете и да му помогнете да си възстанови изгубената памет. Противно на своята воля, той ще се превърне в наемник на крал Лъншайър и малко по малко ще открие, че целият свят, който познава, е изправен пред огромна заплаха – могъщ демон на име Акба, хранещ се със смъртта, нещастието и тъгата на хората. Естествено, вие сте този, който ще трябва да попречи на желанието му да възцари вечен хаос.
Миризмата на застояло
се носи из тесните, ниски и тъмни коридори. Единствените места, през които прониква въздух, са малки и тесни тунелчета, свързани с повърхността на земята. Тази игра определено може да ви смае със своята умопомрачаваща обстановка. Самата мисъл за живот под земята, фактът, че няма да видя дори и един лъч слънчева светлина повече, ме ужасяват. Общо взето атмосферата в играта е силно потискаща. Но след половин часова игра тези малки, тесни, ниски и смърдящи на застоял въздух коридори започват да изглеждат уютни, а чувството за клаустрофобия изчезва напълно.
Гледната точка в Arx Fatalis е от първо лице, а управлението не се различава по нищо от това на повечето ролеви игри от този тип. От друга страна обаче, колкото повече се запознавате с нейния свят, толкова по-силно ще осъзнавате колко богат и интерактивен е той.
Можете да взаимодействате с почти всичко
което ви се мерне пред очите. Малък пример в това отношение е свързан с хранителните навици на нашия човек. Например героят ви няма да иска да яде сурова риба, затова няма да е лошо да стъкмите малко огън и да опечете водната твар. Възможни са и множество комбинации с хранителните продукти. Ако смесите вода и брашно, ще стане тесто, което можете изпечете. Тогава ще се получи хляб. Обаче има и друга алтернатива. Ако под ръка ви се намира точилка, можете да разточите сместа, да прибавите една ябълка и да сложите получената на бавен огън. Крайният резултат ще е ябълков пай.
Ако съвсем сте умрели от глад и нямате нищо по-подходящо за ядене, намерете обикновен прът и го комбинирайте с въже. Така ще получите въдица, с чиято помощ можете да си наловите малко риба от най-близкия поток. Ако пък в по-късен етап от играта се окаже, че имате нужда от въже, просто използвайте оръжието си и срежете въображаемата корда – ето, че вече отново имате прът и въже. Мисля, че ви убедих колко невероятна е интерактивността, а това са само дребни примери за възможностите в тази игра.
Като геймплей Arx Fatalis напомня бегло и на Thief, тъй като често можете да избирате дали да се промъкнете тихо край своя враг или да използвате брутална сила. Още в самото начало на играта, докато се намирате в затвора, ще подочуете разговор между два гоблина, които обсъждат недоволството си от мръсните чинии. За да ги ядосате и настроите срещу тях друг техен събрат, тихичко подменете чистата посуда на масата до тях с мръсна, след което се наслаждавайте на това, което ще последва.
Системата за правене на магии
е смесица от Ultima VIII и Black & White. Из подземията на Arx Fatalis са разпръснати десетки, старателно добре скрити руни. Тяхната правилна комбинация (за съжаление това става автоматично) води до създаването на различни стандартни за ролевите игри, но все пак полезни магически заклинания. Всяка една руна се задейства, едва когато с помощта на мишката прерисувате характерния за нея символ. В самото началото това е интересно, но с течение на играта започва да става малко досадно и дори трудно. Затова пък можете да запаметите наведнъж до три предварително направени магии и да ги използвате бързо в по-напрегнатите моменти.
Дали ще превъртите играта като брутален воин, подмолен крадец или умел заклинател, зависи изцяло от вас. Свободата на действие и интерактивността в Arx Fatalis, нейният зарибяващ сюжет и клаустрофобична атмосфера от средновековен тип, допринасят за цялостния, почти съвършен облик на играта. Като добавим към всичко това и що-годе приличната графика и звуково оформление, ще получим една от най-хубавите ролеви игри, излизали през последните няколко месеца (да не казвам и години).
Автор: Асен Георгиев