The Getaway

Накратко

Геймплеят на The Getaway е разделен на две основни части – автомобилни преследвания в духа на GTA III и престрелки в духа на Max Payne. Действието се развива в Лондон, като първата половина от играта е посветена на Марк Хамънд – бивш обирджия на банки, който след излежаването на петгодишна присъда е решил да забрави за миналото и да се посвети на семейството си. Уви, престъпният свят е на друго мнение. Хора от банда, конкурираща се с тази, за която Марк е работил преди, убиват жена му и отвличат детето му. Сега Хамънд е принуден да прави каквото му кажат, ако иска да види детето си отново… живо. Което далеч не му пречи да крои планове за отмъщение.

Във втората половина на играта играещият поема ролята на Франк Картър, отрудено и (все още) неподкупно ченге, което преследва Хамънд, заподозрян в убийството на собствената си жена. Хрумването да се проследи същата история, но този път през очите на служителя на реда, е безспорно оригинална и интригуваща. Да видим, обаче, какво следва от всичко това…

Филм или видео игра

Амбициите на Team Soho за “интерактивен филм” прозират от първата секунда, в която си The Getaway. След типично “филмовите” надписи в самото начало идва ред и на първата от серията досадни и свръх-претенциозни междинни анимации, изобразени на екрана с in-game енджина на играта. Не е трудно да се отгатне и основният източник на вдъхновение – гангстерските филми на Гай Ричи. Историята, макар и банална, все пак не е отчайващо слаба. И ето ти на – специализираната преса е в небивал възторг! Не знам само едно – защо използването на треторазрядни актьори за озвучаване на репликите, дървените анимации и очевидно не отговарящите на съвременните стандарти 3D модели на персонажите могат да събудят такива реакции в пишещите братя. Да не говорим за факта, че споменатите по-горе анимации, освен че са убийствено дълги и зареждат за време, достатъчно да си направиш кафе, просто не могат да бъдат прескочени (дори да сте ги гледали вече веднъж… или сто пъти). Резултатът? Геймплеят в The Getaway се накъсва на почти несвързани помежду си парчета, от което цялата “кинаджийска” атмосфера (ако предположим, че има такава) отива по дяволите.

Автомобилните преследвания

Преди всичко, The Getaway предлага над 50 различни модела управляеми превозни средства (от TVR до легендарните лондонски “дабълдекъри”), до едно моделирани доста сносно. Управлението е доста… т.е. твърде реалистично. Поне за игра от този жанр. Ако искахме да играем реалистичен рейсър, щяхме да си вземем Gran Turismo, дявол да го вземе! Опитайте, обаче, да карате кола, която (има поне претенциите да) се държи на пътя като модел от GT по клаустрофобично тесните лондонски улици на The Getaway. При това със свръх реалистичен модел на деформация и повреди. Още в първата мисия, след не повече от три или четири удара (почти неизбежни, докато още не сте хванали цаката на управлението) радиаторът на колата ми почна да изпуска такава пара, че на практика не виждах каквото и да е пред себе си. Което – логично! – доведе до нови сблъсъци.

Престрелките

Не мога да си изкривя душата и да кажа, че на екипа на Team Soho са липсвали добри идеи. Но повечето от тези идеи са били добри преди повече от три години и половина, когато е започнало разработването на играта. Резултатът днес е почти плачевен. Недодялани анимации, дразнещо туткаво и “неотзивчиво” управление, което прави всяка по-напечена престрелка истинско мъчение, неизползваема система за “ръчно” прицелване и почти неизползваема система за автоматично прицелване и прочее, и прочее. Всичко това обилно поръсено с бъгове, които могат да засрамят и някои от най-бъгавите РС игри, излизали някога на пазара.

Реализъм

Само един пример (от десетките, които ми идват на ум). В The Getaway няма да видите добре познатите ни “аптечки” (“здраве”, “кръв”, или както там им викате). Добре, може, нали идеята е “реализъм до дупка”. За да се възстанови, нашият човек трябва да се облегне на стената (буквално!) и да постои така десетина секунди. Да речем, че и това не е чак толкова зле. (Опитайте се да го използвате в някое яко меле, хе, хе…) И тъй като и при най-леко раняване и двамата ни главни герои кървят като прасета по Коледа, скоро дрехите им са осеяни с кървави петна като ризата на хайдутин от стихотворение на Ботев. Опа-а, май не сме добре със здравето. Я да се облегнем на тоз дувар и да си починем, че да ни просветне. Я виж ти – петната от кръв от костюма на нашето момче взеха че изчезнаха! Все едно, че ей сега е отскочил до близкото химическо чистене. Причината? Ами просто здравето ни отново е на “мах”! Без коментар.

Автор: Ивелин Иванов