IGI 2: Covert Strike

След 11 септември войната срещу световния тероризъм е може би най-експлоатираната тема в медиите и обществото. Досега компютърните игри бяха донякъде пощадени от общата истерия. Задаващият се евентуален военен конфликт в Близкия Изток обаче също се обяснява, тълкува и оправдава с тероризъм. Поне косвено. Затова и игри с достатъчно конспиративен характер имат шанс да привлекат вниманието върху себе си.

IGI 2: Covert Strike е продължение на появилата се преди две години игра Project I.G.I.: I`m Going In. Очевидно притиснати от крайния срок тогава, създателите на играта не са имали никакъв друг избор, освен да създадат запазената марка “I`m Going In”. Това толкова несериозно заглавие с леки дебилни оттенъци по никой начин не подхождаше на историята за агент Дейвид Джоунс и неговата секретна организация, грижеща се за глобалната сигурност. Ето защо втората част на играта се наричa просто IGI 2. Без точки, съкращения и простотии. Време е наистина да бъдем сериозни. Под прикритие.

Появилият се преди две години тактически шутър всъщност беше наистина добър. На него се приписват родоначалнически качества на един изцяло нов жанр, в който аркадното пуцане а ла Quake и твърде високият коефициент на реализъм а ла Rainbow Six / Ghost Recon и тeм подобни Том Клансови отрочета, си подават ръка в перфектна симбиоза. Историята тогава и историята днес се различават слабо. Oтново става въпрос за прояви на постсъветски безразсъдни хулигански изцепки от вида “откраднаха ми молекулярния преобразувател на вируса “Ебола” и вируса “Антракс”; да се обадим в централата в Москва”. Първият IGI беше много по-добър от името си. Той съдържаше интересни нива, разнообразни цели, необяснимо висок на места и необяснимо нисък на други изкуствен интелект, но най-вече – с достатъчно издържана повествователна линия, която неусетно те приковава пред монитора.

IGI 2: Covert Strike е поне толкова добър, колкото предшественика си. На моменти дори още по-хубав. На практика в играта са взети предвид всички критики по отношение на първата част от приключенията на агент Джоунс. Така например вече е налице опция за запазване на играта по време на самата мисия. Преди беше необходимо (безгрешното) изиграване на цялото ниво, като едва след това човек можеше да бъде сигурен, че прогресът му във фабулата е съхранен. Противниковите военни части са станали една идея по-умни. Те се търкалят, викат, вдигат тревога, организират преследване и се стряскат, когато техен другар е покосен от случаен (според тях) изстрел. Всичко това е чудесно, най-вече защото създателите на играта са в крак с времето и новите тенденции в екшън-игрите, където реализмът понякога има значение.

Организацията

IGI е организация, създадена с единствената цел да предотврати всякакви евентуални посегателства над мира и спокойствието в западния свят – независимо откъде, от кого и поради каква причина. Излишно е да се споменава, че IGI е тотално секретна и мисиите се изпълняват в пълна конспиративност. Използването на сила е добре премерено и само при нужда. Не е необходимо привличането на вниманието на официалните власти. Те и без друго не могат да намерят решение на проблема. Както може би вече стана ясно, най-добрият агент на IGI, в чиято самоличност се “напъхвате”, е Дейвид Джоунс. Той е перфектно обучена барета от британските части за бързо реагиране SAS, захванал се с изпълнението на мократа поръчка. Срещу нужното заплащане, естествено.

IGI 2 започва горе-долу там, където завърши първата част. След като спасихте света от намеренията на оръжейния търговец Йозеф Прибой, неговата сексапилна клиентка и цялата сган от продажни спец кадри, сега отново ще се сблъскате с безразборния саморазпад на бившите тайни служби. Те са обхванати от постсъветска мания за печелене на пари и апокалипсис сега за богатите чичковци и лелки на запад от река Одер (обща на граница на Германия и Полша). Подобно на Project I.G.I., IGI 2 разкрива историята си постепенно. Първоначално лесната на вид задача за проникване в противникова база и локализиране на откраднатите технологии се оказва далеч по-трудна. Толкова трудна, че ще са ви нужни 19 мисии, за да развържете заплетения конспиративен възел.

Project I.G.I. спечели както мен, така и други фенове със забавната си история и интересно повествование. IGI 2: Covert Strike се включва добре в създадената традиция, като този път скандинавците от Innerloop са се постарали и върху другите аспекти на играта. И така, започваме мисия.

Играта

Както обикновено, екшънът се предхожда от кратко видео, в което получавате инструкции, информация и съвети относно предстоящата цел. Войникът Джоунс е оборудван с подходяща екипировка, която ще му позволи да придобие достатъчен аванс пред охраната и бойните части на врага. На първо място се нарежда отново GPS-картата, върху която са отбелязани всички по-важни обекти на противниковата база плюс детайлно маркиране на предстоящите цели. Може би най-полезният детайл на GPS-предавателя е, че той локализира и охранителните камери на врага. Освен карта Джоунс притежава и бинокъл, който е с достатъчно голям зуум, така че да разберете местоположението на вражеските сили по терена.

IGI 2: Covert Strike е трудна игра. Дори доста по-трудна от своя предшественик. Подобреният изкуствен интелект на места е побъркващо нереалистичен. Подобно на богове, лошите могат да ви застрелят от невероятни дистанции, като преди това са успели да ви видят на същите невероятни разстояния. Факт е, че в IGI 2 тактиката “тичай, стреляй, айдее, Куме!!!” не помага. Не е невъзможно, но е твърде трудно и безсмислено. В контекста на споменатия вече неколкократно изкуствен интелект, противниците ви се организират твърде добре и взимат бързо мерки срещу всяка проява на външна намеса в пределите на охранявания ареал.

Тихото и безшумно придвижване, внимателното елиминиране на противника и доброто прикритие са трите принципа за успех в IGI 2: Covert Strike. За целта ще ви помогнат 30 различни вида оръжия, сред които нож, различни пистолети (Glock, Макаров), картечни пистолети (MP3, Uzi), автомати (М16, Калашников) и др. За разлика от първата, във втората част няма да можете да носите безкраен арсенал от 30 вида пушкала. Оръжията са подредени по вид и ако вече разполагате например с пистолет, ще трябва да го оставите, в случай че искате да придобиете новата плячка. С този детайл на практика се усъвършенства една от успешните тактики в Project I.G.I., където бе разумно да се използва арсеналът на противника вместо първоначалния, защото амунициите за него бяха по-лесни за добиване – т.е. плячка от убитите.

Технически детайли

В графично отношение момчетата от Innerloop са поработили здраво. Подобренията в сравнение с използвания в предишната част енджин са в посока на разширяване на разнообразието от окръжаваща среда. За мен обаче остана тайна къде са инвестирали усилията си по отношение на хората, тъй като противниците изглеждат чувствително по-грозни в сравнение с Project I.G.I. Oсвен това системните изисквания са се покачили неимоверно. За пълна графична прелест ще се нуждаете от поне 1,3 гигахерца и 3D-ускорител от по-ново поколение. Сред плюсовете на графичната среда остават безкрайните пространства, които биха отнели часове, за да бъдат обходени обстойно. Освен създаденото усещане за реализъм, така измислените пространства дават нови тактически възможности. Може би най-голямо внимание е отделено за реалистичното пресъздаване на скиновете на отделните оръжия от арсенала. Така Uzi-то наистина прилича на Uzi, а разликата между Макаров и Glock е видна и за дилетанти.

Специално внимание заслужава включената опция за мрежова игра. Тя напомня силно на Counter-Strike. Можете да се разделите в отбори, да си “напазарувате” снаряжение, след което да се захванете с изпълнението на специалните мисии. Доброто прикритие и тактика тук са решаващи.
IGI 2: Covert Strike е трудна и същевременно добра игра. Тя е по-качествена от предшественика си, но за съжаление, не съвсем убедителна в сравнение с пряката си конкуренция. Появилият се през миналия месец Splinter Cell е една идея по-красив и по-реалистичен. Unreal 2 пък предлага значително количество здрав екшън без нужда от много мисловни процеси. В този смисъл IGI 2: Covert Strike по всяка вероятност отново ще привлече вниманието по-скоро на ценителите, отколкото на масата.

Автор: Александър Бойчев