by PC Mania
Винаги съм се чудел какво точно ми е липсвало, за да не ми писне един рейсър. Че някои си писват заради ненужно завишената си трудност, това е друг въпрос (колкото и да ме убеждавате, не мога да приема, че когато най-бързата кола, която мога да си позволя, вдига 180 km/h, а опонентите ми разполагат с Диаблосани Ламборджинита, ситуацията не е кретенска). Та днес разбрах какво – историята. Е, да, то и в другите рейсъри има история или поне някакъв подобен режим. Мцък – няма, имат просто нещо набързо скалъпено, което трябва да оправдае препускането по едни и същи писти с едни и същи виртуални “каруци”. Ами адреналина? Ха, за мен това е досада, ако искам адреналин, ще взема ладата на свако ми и ще пробвам да мина от единия до другия край на София за час и половина в периода от 6 до 8 PM. Именно историята вади TOCA от кашона с прашни дискове, попадащи в категорията “поредния тъп рейсър”.
Всичко започва преди 15 години, когато виртуалното ви его – Райън Мак Кейн става свидетел на бруталната смърт на баща си на пистата. Колелото на времето се завърта и се озоваваме в наши дни. Младежът е сменил невинния син поглед, изпълнен с наивност. В очите му вече се чете цинизъм и арогантност, които сме свикнали да виждаме при част от хората, прескочили 25. И както повечето си връстници, и вашият герой е изправен пред доста кофти момент в живота си. Проблемът е, че след смъртта на баща му – един от най-добрите състезатели на времето си – той не постига главозамайващи успехи на пистата (за разлика от брат си) и едва ли не петни името на фамилията. Това трябва да се промени, а случайно се появява и оферта, която е прекалено добра, за да бъде изпусната. Оттук нататък контролът върху съдбата и колата си поемате вие.
Общо
Адски оригинално реализиран е интерфейсът на играта. Основното ви меню представлява малко офисче, в което вашият пич седи и си клати краката… и beep-а си клати… и двата си beep-а клати също, но това предполагам не ви интересува. Ще можете да разгледате мейла си на РС-то пред вас и да прецените договорите, които ви предлагат. Можете да отскочите до съседната стая, да си вземете екипа и да драснете няколко пробни обиколки по пистата със свободно избираема от гаража кола или да погледате телевизия.
Ако най-накрая ви е писнало да се размотавате, бегом към гаража. Там, освен че ще можете да почовъркате доста по возилото си (над 9 участъка от бръъъм-а ви подлежат на промяна, а всеки си е и с подкатегории), но ще чуете и коментари на монтьорите ви, предлагащи различни настройки в зависимост от метеорологичните условия или спецификите на пистата.
It’s Race Time
3…2…1. Ревът на 14 мотора се смесват в едно общо кресчендо и ви надъхват за бойни подвизи по пистите. Като геймплей играта е нещо средно между Gran Tourismo и NFS. С други думи – реализмът е отстъпил малко в името на аркадата и екшъна – точно по мой вкус. Това може да издразни по-хардкор феновете, но за начинаещите и хората, несвикнали да стискат волана до побеляване на кокалчетата, играта ще им пасне съвсем точно.
Всъщност като стил на геймене T:RD е нещо като еквивалента на Freelancer при рейсърите. Лесен за научаване и усъвършенстване, с богат сюжет и по-разчупен стил на игра, той би се харесал на мнозина от вас. Важна негова особеност е, че тук се състезавате за отбор, а не соло. Е, няма нищо лошо да финиширате винаги първи, но ако видите, че можете да попречите на втория, атакуващ вашата позиция, да го извадите от играта и по този начин да дадете път на партньора си, пък дори и да финиширате трети или четвърти – пак ще спечелите.
Друга особеност е, че поемате схема от състезания и ако се откажете от едното, няма да го преигравате до припадък, само за да отворите следващото, ами просто продължавате напред. Главната ви цел е да се докопате и да спечелите шампионската купа, а пътищата дотам са много. Това предполага и доста голям набор от възможности за преиграване на заглавието. Преди и след всяко състезание ви чака малко филмче, в което се проследява сюжетната линия. Бивате похвалени или поругани от партньора си и всички останали. Погледната като самотна единица, историята не е нищо особено и дори е леко куха, но вложена в общата картинка, се получава атмосфера, която досега не бях срещал в жанра.
Малко технически данни
Ако разполагате с кола с приблизителни мерки 90-60-90, рус покрив и дъъълги калници, да не говорим за големите и изразителни фарове – то не ми се мисли колко ви харчи на градско… Поотнесох се за малко. Визията на играта е отлична, поддържат се почти всички нови писъци в 3D модата и напълно оправдава дългия си процес на разработка. Щетите по колата са прекрасно визуализирани и си личи кога сте одраскали дори и съвсем малко боята. А и небето с плуващите из него облаци и проблясващото слънце си заслужава похвалата.
Но в случая не визуалните, а аудио качествата на играта стоят едно ниво по-нагоре. Саундтракът е перфектен – точно парчетата, които искате да слушате, и за радост на колегата Широв – без лигави неометъл групи, като Slipknot например. Грохотът на двигателите при малко по-надути колонки може да разтресе прозорците, а артистите, озвучаващи главните герои, са се справили отлично и са предали доста индивидуалност на иначе малко по-постните 3D модели.
И накрая, обобщението. Тази игра е рядко срещан брилянт. Единственият недостатък е, че се състезавате само на затворени писти. Но и те самите са достатъчно разнообразни и с един-два шорткъта, за да не ви писнат дори и след месец игра. Айде, аз се връщам при колата си и смятам да остана там до следващия брой.
Автор: Георги Панайотов