by PC Mania
Знаете ли, трудно се пише за игри като DF: BHD. На първо място конфликтът в Ирак малко или много адски се доближава до събитията в Сомалия, разглеждани в играта, а ако сравните кадрите от геймката с тези от CNN, можете да кажете, че са правени на едно и също място (е, не съвсем – иракчаните са малко по-дебели и брадясали от сомалийците, но иначе разлика почти няма). Като оставим настрана актуалността на продукта на Novalogic, появява се и втори проблем – Delta Force е поредица с традиции и легиони от фенове по целия свят и каквото и да се напише за играта, трябва да е перфектно, защото материалът ще бъде разглеждан под лупа. Но от другата страна на монетата е възможността да съм един от първите, докоснали се до това малко бижу и да се заклещя в него за 3 дни, изключвайки телефони и вживявайки се дотолкова, че почти проговорих арабски. Но нека минем към
The Mission Briefing
When?
Годината е 1992-ра, мястото – Сомалия. Гладът и мизерията са плъзнали сред населението като гнойни пъпки по 14-годишно младежко личице. Америка, вживяла се в ролята на ангел-хранител на онеправданите, се впуска в хуманитарна мисия – с помощта на “сините каски” на Обединените нации да разпределя помощи сред населението. Но се появява проблем – новото правителство, оглавено от Мохамед Айдид налага терор над населението, отнемайки му предоставените продоволствия Това докарва смъртоносен глад с над 300 000 жертви. Създалото се напрежение прераства във въоръжен конфликт между американските и UN силите срещу милицията на Айдид. По време на операция (погледни карето), чиято цел спиране на конфликта, се стига до едно от най-баталните сражения на американската армия през последните години. Седем отряда от рейнджъри и Делти форс са изолирани в столицата на Сомалия – Могадишу за няколко дни, давайки само 18 жертви срещу безумните около 1200 – от страна на сомалийците.
Who?
По време на играта ще поемете ролята на член на един от отрядите Делта Форс или рейнджърите. Ще ви помагат членове на UN корпуса. Въздушната подкрепа се осигурява от хеликоптери Black Hawk и Small Bird (въоръжение – по една многоцевна картечница на всеки борд и Hell Fire ракети за поразяване на наземни цели). Докато сте на земята, ще можете да разчитате на прикриващ огън от Хъмвита с прикрепен 50-милиметрови картечници M-60 на купола.
Очаквана съпротива: Между 50 и 500 войници от милицията на Айдид с малокалибрени оръжия, автоматични карабини AK-47, RPG-та (не, не е Ручной Противотанковы Гранатомет, а Rocket Propelerd Grenade :)) и Technicals – джипове с монтирани 50-калиброви картечници на каросерията.
What?
Целта на мисиите ни е да осигурим защита на конвоите с хуманитарна помощ, разчистване на вражи бази и специални задачи с цел саботаж на комуникациите и продоволствените линии на Айдид.
Играта
Въпреки че носи името на книгата и филма DF:BHD не се ограничава само със събитията от операция “Айрин”. В продължение на около 18 мисии ще се запознаете с особеностите на конфликта (в концепцията на играта има огромен напредък), различните оръжия, с които разполагате, враговете, срещу които ще се изправите и техниката на ваша страна. Те образуват нещо като огромен Tutorial, целящ да ви подготви за черешката на тортата – 4 мисии, захвърлящи в сърцето на бурята от октомври 1993-та. За разлика от предишните заглавия тук не сте самотният воин, прикриван от максимум един партньор. Също така не сте и главната фигура, а просто един от войниците. Често задачата ви ще е да прикривате частта, заела се с изпълнението на главните цели на мисията. Добрата координация със съекипниците ви и правилното изпълнение на конкретната задача са жизненоважни за успешния ви прогрес.
Мисиите са адски разнообразни и разчупват малко каноните на жанра. Освен стандартните прикриване/разрушаване на конвой, прочистване на периметъра от врази и залавяне на заложници, ще можете да се вживеете в ролята на картечар на Хъмви, прочистващ пътя на основните сили. Атмосферата на конфликта е пресъздадена перфектно. Още в самото начало на мисията ще се почувствате на бойното поле. Град Могадишу е пресъздаден едно към едно с реалността: с разрушените си сгради, въргалящите се отпадъци по улиците и гладните туземци, замерящи с камъни вас и колегите ви.
Най-често сраженията представляват бързи и заредени с адреналин престрелки по тесните улички или истински кланета по площадите. Поради факта, че в по-голямата част от играта действието се развива на градски терен, а враговете ви са наистина много, напълно изчезва елементът с дебненето по кьошетата. Това води и до една от малкото негативни страни на играта – само в една от мисиите можете пълноценно да използвате снайпер. Във всички останали изборът ви на въоръжение се свежда до автоматични карабини или тежки картечници.
Ако обобщим: геймплеят е адски маниашки, бърз и адреналинов като в Quake, но подплатен със солидна доза реализъм (правилото “един изстрел – един труп” и оскъдицата от амуниции). Ако започнете да изпразвате по половин пълнител на човек още в самото начало, ще бъдете по-беззащитен от девица в Борисовата градина в два през нощта.
Tools of Dead
Като оставим настрана стационарните пушкала, имате предостатъчен избор от оръжия. Автоматични карабини М-16 и CAR15 (с оптика, без оптика, с подцевен гранатомет и т.н.), 3 тежки картечници, 4 снайпера, едно smg-MP5S. Изборът ви на вторично оръжие се свежда до пистолети “Колт” или “Берета”, както и една пушка-помпа, противопехотни мини, гранатомет и силно експлозивни заряди. Освен тях всеки рейнджър носи по няколко димки, флашки и нормални гранати.
Изборът на оръжие страшно зависи от целта на мисията – често тежката картечница е по-добрият избор, но докато се спуснете на земята, трябва да прочистите покривите от врагове, а в този случай помага само оръжие с оптика. Не можете да вземете оръжието на повален враг или амунициите му, но поне на места по картата са разхвърляни аптечки и кашони с патрони. Едни от най-готините моменти в играта са, когато трябва да прикривате приятелските войски от хеликоптер или Хъмви – тогава ще можете да усетите едно наистина приятно чувство за тотално надмощие над врага, а и да изпитате рефлексите си, стреляйки по бързо сменящи се цели.
One man army
Вашият човек не само има по-красиви дрешки от предните части на играта, но и е научил и няколко нови трика. Ще можете да избирате режимите на придвижване (изправен, приклекнал, легнал), влияещи адски силно на точността и шанса да ви улучат. Освен това сте способен и да се прокрадвате и надничате зад ъглите, осигурявайки си частично прикритие. Както казах по-горе, няма да сте сам. Тук идва вторият проблем – по принцип доброто AI на партньорите ви (при нахлуване хвърлят флашки, следват ви плътно и си вършат съвестно работата) от време на време сдава багажа, което води до няколко кофти ситуации. Основният недостатък е времето, за което съекипникът ви успява да произведе изстрел след набелязването на целта. Често получавах изстрел в гърба, докато моят човек седеше и се пулеше срещу сомалийска хърба на 3 метра пред носа му. Доста гадно е и към края на мисията някой от екипа да ти се навре пред мерника, докато разфасоваш с тежката картечница редичка от врази. Резултатът – ти си предател и получаваш куршум.
Апокалипсис сега
Нека кажем и няколко добри думи за визията и озвучението. Novalogic този път са надминали себе си с графичната платформа – отново е адски лакома за процесор, но само какво предлага. Перфектно изпълнени модели на съюзници и врагове, още по-перфектно оформление на машините и оръжията (адски ме дразнеха в предните части, бяха като анимационни картинки, лепнати в ръцете на човека ви). В зависимост от това къде е попаднал изстрелът ви, врагът ви се превива, пада или отскача назад, оставяйки след себе си кървава следа. Водните повърхности са просто божествени за съзерцаване. Не на последно място са и малките детайлчета като отражението на слънцето в оптиката на оръжието ви, поклащащите се тревички и хвърчащата след експлозия пръст и мазилка.
Звуковите ефекти също са перфектно направени. Нон стоп около вас ехтят изстрели, допринасящи за точно пресъздаване на фронтовата атмосфера. Ако близо до вас падне граната и оцелеете, можете да сте сигурни, че освен пищене, няма да чуете нищо друго в близките няколко минути. Всичко това е гарнирано с доста готина фонова музика, бърза и енергична, перфектно пасваща на ставащото на екрана.
И накрая – забравете за IGI2 и се впускайте в този сомалийски екшън – няма да съжалите.
Автор: Георги Панайотов