Midnight Club 2

Винаги съм си мислил, че в игрите няма такова нещо като мода. В смисъл такъв, че всеки прави заглавия, каквито според него ще се харесат на публиката, и не гони някакви трендове или течения. Оказва се обаче, че по-скоро съм се лъгал. И ако трябва да следим модните тенденции в рейсърите за тази година, то определено ще забележим, че така наречените “нелегални състезания” стават все по-популярни в гейминдустрията. Дали това е продиктувано от успеха на филми като “Бързи и яростни” или “Да изчезнеш за 60 секунди”, или пък просто тази година производителите на рейсинг симулатори се сетиха, че такова нещо съществува, все още не е ясно. Независимо от причините, факт е, че освен Midnight Club 2, тази есен ще можем да видим и новия Need for Speed: Underground, които ще бъде на тема… нелегални състезания.

Сега обаче смятам да приключа с общите приказки и да обърна внимание на новото творение на Rockstar Games, известни най-вече с размазващата си поредица Grand Theft Auto. При вида на заглавието Midnight Club 2, много от вас сигурно ще се зачудят, какво се е случило с Midnight Club 1 и защо май никой от нас не го е виждал. Истината е, че това е заглавие, появило се само за PlayStation и естествено, останало незабелязано от всички РС маниаци (включително и от мен). Въпреки това аз не смятам да се впускам в подробности по първата част, а смятам директно да премина на втората – достойно появила се и за РС през изминалия месец.

В нея ще можете да се изправите срещу най-добрите ъндърграунд състезатели из три големи и адски реалистично пресъздадени града –

Лос Анджелис, Париж и Токио

Общо взето Midnight Club 2 е играта с главно “И” за всички автоманиаци. Специфичното в тази геймка, която не може просто да бъде вкарана в жанра на рейсърите ей-така, е, че тя е по-скоро аркаден рейсинг, който въобще и не се стреми да гони някаква реалистичност. Единствената цел на момчетата от Rockstar San Diego е била геймърите да усетят какво е чувството на нелегалните гонки и да ви дадат възможност свободно да скитате из споменатите три мегаполиса. Оттук насетне те въобще не са си дали зор да усложняват нещата твърде много, което обаче ни най-малко не разваля удоволствието от среднощните преследвания. Управлението е нереалистично, но позволяващо луди маневри, скоростите са невероятни, но супер атрактивни, сблъсъците са изродски, но зрелищни, а съперниците ви – луди маниаци.

Като всеки начинаещ, който желае да се състезава сред нелегалните ъндърграунд изроди, и вие в началото започвате със супер раздрънкана и смешна кола. След като организаторът на състезанията в Лос Анджелис се уверява в уменията ви, вие вече сте готови да излезете на улицата и да потърсите претендент. Когато  го намерите, е нужно само да му светнете с дългите фарове и да го последвате до мястото, от което той иска да започне състезанието. Предполагам сте забелязали, че повечето от нелегалните гонки стартират от бензиностанции (както и у нас, по OMV-тата), та това правило важи и тук. Това не означава, че всички състезания ще стартирате само от такива места – някои предпочитат паркинги, други – градинки, трети – подземни гаражи и т.н. Общо взето цялата атмосфера е пренесена почти едно към едно.

Графичните дизайнери на Rockstar са свършили много добра работа, като са моделирали трите огромни града в играта, адски реалистично и почти като истински. Това означава, че имате

свободата да отидете, където си поискате

и както си поискате. Броденето из нощните мегаполиси е направено по начин, подобен на GTA 3. За невероятната интерактивност на градовете спомага и възможността да влизате във вътрешността някои сгради.
Като геймплей структурата на Midnight Club 2 е доста интересна. Смятам да ви запозная с част от особеностите й. Авторите са успели да я направят, както линейна, така и нелинейна на моменти. Нелинейността се крие в това, че сами можете да избирате с кого да се състезавате, а линейността – в това, че няма как да продължите в следващия град, ако не биете всички претенденти в предишния. Еволюцията ви се измерва в проценти, като, както и сами можете да се досетите, всеки град носи около една трета от необходимия рейтинг.

Състезанията се провеждат по произволни трасета, в смисъл такъв, че нямате точно определен маршрут. За сметка на това пък ще ви се налага да стигате до определени checkpoint-ове като до тях можете да минавате оттам, откъдето си поискате. В някои състезания ще ви се наложи и да бягате от полицията, а в други – да стигнете до определено място за определено време. При всички положения, след като победите текущия ви опонент, получавате

вашата награда – неговата кола!

Това ви гарантира постоянно подобряване на автопарка. След всеки две-три състезания това автоматично означава супер луди надпревари с коренно различни возила. Логично е, че всяка следваща кола ще е по-добра от предишната и че с нея ще можете да се изправите лице в лице срещу по-свирепи опоненти. Във всеки град има и по един претендент с мотор, който също може да стане ваш много бързо. Лично аз обаче съм разочарован от моторите в Midnight Club 2 и смятам, че те са слабото място на играта. Не стоят реалистично на пистата, състезателите върху тях са сковани, а и не са най-подходящото състезателно средство за интензивния трафик в големия град. Освен това да се изправите срещу 5 моториста с вашия четириколесен звяр, е супер измислено, защото, както сигурно знаете, всеки уважаващ себе си мотор е около три пъти по-маневрен и по-добре ускоряващ от коя да е кола. За щастие моторът е само един във всеки град, тъй че няма да се нервите много.

Всеки нелегален състезател, естествено, се гордее със своето

Nitro

Така и тук в Midnight Club 2 вие ще можете да използвате това чудо на техниката, за да се изстрелвате като куршум пред опонентите си. За съжаление имате максимум по 3-4 Nitro бонуса като в първите двадесетина състезания ще имате само по един. За сметка на това Slipstream Turbo-то ще ви е от ползва постоянно. Това е един от специалните номера, които ще учите в процес на развитие. Позволява ви да влезете във въздушната струя на някой от опонентите си и при пренебрежимо малко въздушно съпротивление да се изстреляте безпроблемно пред него. Това със сигурност ще ви помага многократно, особено ако сте втори малко преди финалната права. Други интересни трикове, които ще научите в играта, са карането на две гуми, изстрелването на старта, баланса и пазенето на равновесието и т.н.

Общо взето соловата игра в МС2 е свръхдобра, реализирана е на много добро ниво и предава тръпката от нелегалните състезания с пълна сила. Понеже мястото ми свършва, а имам да кажа още 100 неща, ще бъда кратък. Мрежовата игра изисква специално внимание. Тя предлага много интересни състезания, за които съм сигурен, че имат потенциала да завладеят всички клубчета. Като добавя и факта, че графично този рейсър изглежда отлично (с изключение на някои малки бъгове), саундът му е много стабилен и подходящ за жанра, не ми остава нищо друго освен да ви кажа – тичайте към сергиите и взимайте Midnight Club 2 – това е играта!

Автор: Орлин Широв