Postal 2: Share The Pain

Когато преди няколко месеца на пазара се появи Postal 2, той предизвика очаквана сензация. Това беше разбираемо като се има предвид славата на първата част на играта. Не на последно място публичният интерес беше подхранван от факта, че играта официално беше забранена в Щатите и някои държави в Западна Европа. Съвсем закономерно втората част пожъна голям пазарен успех, а в умовете на хилядите фенове се затвърди култовият статус на заглавието. Отново имаше много кръв и поругани граждани и животни. Геймплеят беше на очакваното зарибяващо ниво. Но въпреки приятните впечатления от играта нещо и липсваше. И ето, че сега разработчиците от Running with Scissors запълват тази празнина с Postal 2: Share The Pain.

По своята същност този пакет на играта представлява чисто нов мултиплейър мод плюс подобрена и оптимизирана версия на сингълплейъра. Не може да не се отбележи, че акцентът определено е поставен върху играта в мрежа. Разбира се, самостоятелните мисии също са напудрени и са премахнати някои бъгове. За да се сдобиете с Postal 2: Share The Pain, има два начина. Естествено и двата са платени. Първият е да си купите напълно новото ексклузивно копие. Другият е да се сдобиете със специалния ъпдейт, който включва в себе си пач за соловите нива и новия мултиплейър. Само пачът се предлага и безплатно за сваляне. След като изпълните някоя от тези стъпки, вие сте готови да се насладите отново на психологическия трилър, наречен Postal 2.

Първо ще се спра на промените и подобренията в сингълплейъра, защото колкото и да са малки те, екипът, създал играта, е хвърлил усилия и те трябва да се отбележат. За съжаление ще започна с един недостатък. Това е адски бавното зареждане на самата игра, а също така и на всяко отделно подниво, нещо характерно за първия Postal 2. Разработчиците специално са отбелязали “faster load times“ в информацията за Share The Pain. Както често се случва, нищо подобно не се забелязва. Отново всеки геймър ще се сблъска с мудно и досадно зареждане. За щастие това не е болка за умиране. Играта разчита на поостарелия, но изпитан енджин на Unreal. Отново по нивата се леят човешки течности и тичат обезумели от своя изкуствен интелект NPC или Non – Player Characters (всички останали освен вас). За своя изненада открих, че AI е за всички. Без никакви проблеми си поиграх с моето куче. Аз подритвах отрязаните глави, а то ми ги носеше. Каква идилия. Но нека се върнем към останалите нови екстри. Добавено е ново оръжие. Наречено е “Weapon of Mass Destruction“, но всъщност е обикновено РПГ. При него бонусът е, че може да зареждате всяка ракета с определено количество гориво. Така контролирате далечината на полета й. Има и две нови карти – Underhub и Tora Bora.
Прибавени са и две допълнителни нива на трудност. Става дума за Insano и They hate Me. При последното всеки, който има оръжие, започва да те стреля, щом те види, а полицаите вече не се стремят да те арестуват, а да те очистят. Нововъведение са и трасиращите своята траектория куршуми. Наборът от чийтове, достъпен след превъртане на играта, е допълнен с няколко интересни хрумвания. Като цяло това са промените, направени в сингълплейъра. Сега е време да обърнем внимание на черешката на тортата – мултиплейърът.

В създаването му са вложени много усилия. Това най-ясно си проличава от многобройните менюта. Те дават възможност за персонализация на всички настройки на играта в мрежа, за които се сетите. Много приятна и полезна опция е наличието на едитор за карти. Отново се използва енджинът на Unreal Editor. Благодарение на него имате неограничени възможности да творите. Можете да променяте сградите, мебелировката в тях, да избирате местоположението, задачите и вида на NPC-тата и изобщо каквото ви хрумне. Всеки модел NPC по ваше желание може да използва точно определено оръжие. На разположение е и екстрата да създадете свои собствен мод за Postal 2. Приятните изненади не спират дотук. Мултиплейърът включва 14 напълно нови нива. Убеден съм, че те ще задоволят вкуса и на най-претенциозните геймъри. Големината на всяка от картите е достатъчна, за да се загубите без проблем. В играта има вграден браузър за сървъри, което определено улеснява играчите. Не са пренебрегнати и хората без кабелен нет. Те могат да се насладят на мултиплейъра посредством ботове, вградени в самата игра. Всеки може сам да определя броя им и нивото на тяхната интелигентност. Може би за забавление те са наречени morons (слабоумни). Това определено не отговаря на истината. При коефициент на интелигентност 100 ботовете ще затруднят максимално всеки. Режимите на игра в мрежа са 4. Два от тях са стандартни. Става дума за Deathmatch и Team Deathmatch. При първия имате на разположение 25 скина, включително тези на Гари Колман и Осама. При втория можете да избирате между 19 различни отбора, в това число Team Taliban и The Gimps. Следващите два режима на игра са специфични само за Postal 2: Share The Pain. Единият се нарича Snatch (грабвам). При него два отбора се бият за невероятните Postal Babes. Всеки тим има своя мацка, която мързеливо се изтяга в базата на огромно легло с форма на сърце. Задачата е да завлечете девойката на противниците в своята спалня и по възможност да предпазите вашата гърла от отмъкване. Колкото повече отвличания, толкова по-добре.
Последният мод за мултиплейъра се нарича Grab. Целта е да съберете 10 торби, разпръснати из цялото ниво. Който ги вземе пръв печели. Уловката е, че всяко чувалче удвоява силите ви или по-скоро щетите, които нанасяте на враговете си. Със 7-8 торбички на гръб сте почти непобедим. С един изстрел от пистолет убивате всеки. Ще спомена няколко дребни екстри, които обаче многократно увеличават трудността и същевременно удоволствието. Например опцията low gravitation без проблеми ви помага да прескачате от покрив на покрив или да летите из големите зали. Също така и в четирите режима на игра победителят получава специално внимание. При него се появяват две полуголи девойки, които танцуват и се опипват докато се зареди следващата карта.

С пускането на пазара на Postal 2: Share The Pain играта определено доби завършен вид. Сега тя е напълно конкурентоспособна на останалите 3D шутъри. Убеден съм, че култовият и статус скоро ще я направи популярна online пуцалка. Искрено се надявам, че съвсем скоро и ние, българските и фенове, ще можем да шерваме пейна на родни сървъри. Както казват самите и създатели – “играта е толкова жестока, колкото си ти“.

Автор: Димитър Трифонов – Димо