Chicago 1930

Една от истинските меки на виолетовите раирани костюми и първите лесно преносими автомати, се крие нейде из историческите дебри на Америка. Преди много луни в следствие на няколко утопични закона (Сухия режим) и Голямата рецесия, организираната престъпност отвъд Голямата вода избуява в ужасяващи размери. На сцената се появяват зловещо спретнати групички с ясен национален произход и склонност към консумация на макарони, чиито лидери (от рода на Ал Капоне) довяват романтични нотки в звученето на въпросната епоха чак до съвремието. Е, шансовете за потапянето в тази отдавна отмряла, но чаровна атмосфера, са множество. В наши дни разполагаме с прилично количество подходящи продукти (музика, книги, филми и игри), като един от последните е и настоящата тактическа геймка Chicago 1930.

Имало едно време в Америка…

Това новичко произведение на Spellbound предлага две истории. Първата обхваща периода около 1928 и е свързана с мафията. Втората се развива към 1930 и е подчинена на усилията на ФБР да се пребори с въпросното обществено явление. В общи линии между двете части няма почти никаква разлика. И в единия, и в другия случай имаме разплитане на мистерии и трепане на врагове в умерени количества…

По същността си Chicago 1930 е класическо изпълнение в стил Commandos, Desperados, Fallout: Brotherhood of Steel и т.н. В началото на отделните нивата се дават няколко разнообразни задачи. Изпълнението им зависи от действията на един или група персонажа, поставени под пряк контрол на играча. Човечетата се наблюдават и контролират по “божествен” модел от висините, а основният уред, използван при джиткането, е мишката. Допълнителна редовна екстра за подобен вид тактически игри е наличието на комплекс от умения, които с развитието на историята могат да бъдат ъпгрейдвани.

Иначе като сложност и време за привикване Chicago 1930 принадлежи към средните гейм-касти. Въпреки това ако геймърът X подходи прекалено самонадеяно и решително, Вечните ловни полета ще приемат героите му практически веднага. Често и най-простото притичкване води до полуавтоматичен откос и кратък предсмъртен стон.

Единственото помощно средство, което ви се дава в случая, има съмнително съвременно звучене. По подобие на половин дузина филми и геймки от началото на века, Chicago 1930 притежава… булет тайм. При желание играчът може да забави действието във времевата част на континиума. Отражението върху геймплея се изразява в появата на плавни и флегматични движения. Героите не могат да мърдат с нормалната си скорост, но времето за реакция се увеличава многократно. На наша милост се оставя прилично приятна порция секунди за размисъл относно моментното положение, което в повечето случаи си е доста полезно.

Тънка червена линия…

Малката съмнителна точица в цялата красота на геймплея на играта идва от линейността. Събитията в кампаниите трябва да се случват в определена заложена последователност. Колкото и да се мъчи нещастният играч, поведението и сценките си остават непоклатимо вързани към сценария. Понякога дори крайно логичните и вдъхновяващи постъпки си остават напълно безрезултатни.

Друг много по-интересен, макар и частично ограничаващ, елемент в Chicago 1930 са невинните минувачи. Ако някой съзре пуцане или малатене, над главата му се показва зловещо зелено око. Индикаторчето показва, че следствието се е сдобило с нов потенциален свидетел. Показанията на подобен род индивиди могат да бъдат използвани от полицията или ФБР. Ако играете в отбора на мафията, ще имате две алтернативи за премахване на тази опасност. Вариант А: заличавате свидетеля. Вариант Б: давате подкуп от няколко долара, при което паметта на злощастното човече се изтрива безвъзвратно. От друга страна, ако джиткате втората кампания, свидетелите са едни от най-добрите помощници в разрешаването на задачките. Краткият псевдоразговор, който се провежда с тях, често дава ценна информация.

Стражари и апаши

По отношение на героите 1930 предоставя комплект персонажи, съставени от небрежно количество пиксели и леко вдървени движения. Уменията, които се предлагат в комплект с тях, са: стрелба, мятане на предмети, близък бой, първа помощ и чар. С течение на действието всеки един от тези елементи може да бъде ъпгрейдван. За съжаление създаването на армия супермени е леко затруднено, така че най-добрият вариант би бил индивидуално и специализирано развитие на всеки от подвластната група.

Единствените неприятни страни на наличните герои, които не могат да бъдат пренебрегнати, са малкият инвентар и системата за презареждане. Джбовете на гангстерите и полицаите са изключително плитки и могат да съберат минимално количество вещи. Екстри от рода на пет пистолета, ятаган и противосамолетна картечница, така характерни за много други игри, отсъстват. По време на мисия играчът може да мъкне със себе си оптимално един автомат, белезници или въженце, аптечка, пистолет и още една-две джунджурии. Но докато това би могло да бъде отдадено на реалистичен порив, вторият недоизпипан момент – презареждането – може да съсипе морално практически всеки геймър. За да сложите нови патрони, в което и да е пуцало, трябва да маркирате мунициите с мишката и да ги довлачите върху многострадалното оръжие. Операцията е изключително бавна и влудяваща. С други думи, ако някой влиза в схватка, трябва да е сигурен в две неща. Първото е, че възможността да изтреби всичко що мърда с един пълнител е реална. И второ – полето на битката трябва да притежава поне един сигурен ъгъл, подходящ за прикритие…

Кръстникът XXI

Аудио-визуалното оформление на играта може да се сравни с усещането за следобедна храносмилателна дрямка. Картинките са леки и ненатрапчиви. На моменти обаче действието е гарнирано с качествени кървави филмчета. Звуците са леко посредствени, но музиката е хубава и изградена от нежни, повтарящи се джазови мотиви. Всичко по външния вид, така да се каже, е посветено на безметежното джиткане. В това си състояние оформлението осигурява приятна игра без появата на твърде уморени погледи или раздразнен слух.

Е, въпреки споменатите плюсчета, Chicago 1930 не оставя особено знаменателни впечатления. Играта си е игра, хубава, но в никой случай твърде оригинална или гениална. Ако си падате по такива продукти, ако ви липсва появата на нов Commandos, ще можете да я изджиткате с голямо удоволствие. В противен случай не полагайте големи усилия. Геймката би запълнила приятно един, два, максимум три следобеда и толкова. Рискът от пристрастяване и последваща абстиненция са сравнително малки.

Автор: Сергей Ганчев