The Suffering

Когато за първи път си пуснах The Suffering, в първите 2-3 минути си казах с отегчение “Поредния Manhunt :(“. След около 15 минути вече бях с коренно различно мнение и със замислено изражение, чешейки се по едва наболата брада, се запътих към ключа на лампите, пускайки успокояващата светлина в стаята си. След около още 15 минути включих и нощната лампа до компютъра. След близо час реших, че 3 А.М. определено е неподходящо време за тази игра. 3 дни по-късно мога с ръка на сърцето да ви кажа, че това е един от най-добрите сървайвъл хоръри, попадали ми под ръка. Игра, която горещо препоръчвам на всеки, който обича жанра, добрите страшни истории и здравия сюжет, който обаче не е за хора с крехка психика. Сега остава и надеждата кошмарите, оставени ми от нея, да не ме преследват твърде дълго…

“Тих затворнически блус”

Името ви е Torque. Гаден рецидивист, убил жена си, удавил единия си син във ваната и изхвърлил другия през прозореца. Преместен сте в държавния затвор Abbot, където ще излежите доживотната си присъда. И все пак има нещо странно около касапницата – вие сте единственият й свидетел, но на мястото на кървавите спомени стои една дупка. Всъщност не сте сигурен дали сте го направили или не.

Малко след като ви вкарват в килията, лампите изгасват. Хриптене, подобно на това от “Хищника” оглася целия затвор, сенките започват да се раздвижват. Първо пада един от гардовете – две остриета се спускат от тъмнината на тавана и се забиват в гръдния му кош, разкъсвайки плът и кости. Второ острие се забива в главата на затворника от съседната килия и го отвлича нагоре в неизвестното.

Ритъмът се ускорява. Още един писък, и още един, и още един… Още една душа е освободена от бремето на плътското битие, поемайки пътя си към вечните огньове на ада или така жадуването блаженството на рая. Светлините потрепват за пореден път. Слава Богу, допълнителният генератр се включва. Вратите се отварят и ужасът като че ли е спрял. Но сега сте сам срещу него. Измъквате острие от тялото на колега-затворник и започвате да се прокрадвате по коридори, опитвайки се да разберете какво става и да оцелеете. Като че ли оживяват най-лошите кошмари в главите на поколения убийци и отрепки.

Изведнъж времето се забавя.

В коридора пред вас преминава нещо голямо и тежко. При всяка стъпка подът кънти. Нещо извън човешките представи. Поредната атака, размахвате остриетата, но “те” не спират да извират. Ядосвате им се. Адреналинът, болката, желанието за живот се смесват в избухлив химически коктейл, течащ от мозъка към крайниците ви. Скоро целият сте покрит с кръв, около вас лежат няколко тела на странните същества, които по-късно ще наречете Slayer-и. Гневът се превръща в омраза, омразата – в ярост. Всичко изчезва, чувствате болката и нуждата “То” да излезе от вас. Отдавате му се. С див рев трансформацията започва. Сега вече можете добре да разгледате едрия силует – вместо ръце има острие и огромна лапа, виждате звяра така, както виждате себе си. Защото звярът сте вие…
В около 20-те глави на играта ще се запознаете добре с историята на острова, затвора и неговте обитатели. Ще се срещнете с доктор Килджой, луд палач, толкова вдъхновен от газовата камера, в която е убивал, че накрая не издържал на желанието да вдиша сам от газа. Ще ви навести и призракът на затворник, изпичан четири пъти на електричрския стол, след като разкъсал жена си при посещение.

Ще се запознаете и с миналото на мястото, където сте попаднали. Ще научите за военната база от Втората световна, станала свидетел на една несправедлива екзекуция, ще навестите каменоломната, превърнала се в гробница за множество затворници, и лобно място на петима надзиратели, линчувани след инцидента. За кратко ще се спрете в стара викторианска къща, изпълняваща ролята на лудница, по чудо оцелелите останки от разбил се кораб, и дори на клада за 11 невинни душички, обвинени във вещерство. След като свършите с обиколката на местните забележителности, ще ви се иска да им вкарате един ядрен взрив и да се свършва с всичко. Уви, последната опция е невъзможна.

Елементите от сюжета

ще ви се разкриват постепенно чрез разговори с NPC-та, двата дневника, които имате на разположение, и адски оригиналния способ с изникващи спомени и взирания в паралелни реалности. До самия край няма да знаете кой наистина води маскарада, кой е убиецът и кой точно сте вие, дълбоко вътре в себе си.

Един от минусите на играта е разнообразието. Както при вразите ви, така и при оръжията. Но колкото и странно да е това, геймплеят не страда от този факт. Адските сили се състоят от Slayer-и – странни същества, при които главата е отрязана и отново закачена, а крайниците им са заместени с остри като бръснач стоманени остриета. Ще ги видите в различни разновидности от началото до края на броденето ви из затвора. В по-късните етапи е добре да им гръмвате главите, за да не оживяват отново, иначе headshot-ът не ги бърка много-много. Малките уродливи човечета с десетки летални инжекции в гърба ще ви срещат и при най-малкия намек за вода в околността. Burrow-ът е гадинка, пълзяща под земната повърхност. Най-добре се отстранява с помпата или автомата.
Чакат ви още три опонента. Торсовете, спускащи се на въжето, с което са обесени, са лесно предвидими – взирайте се за кървавото петно на тавана, от което се появяват. Огромните мутанти с картечници на гърба на няколко пъти ви правят здрави масовки. Затова, ако ви се случи нещо подобно, огледайте се за картечно гнездо наблизо. За десерт съм ви оставил дебелаците, бивши пазачи на кораба за роби. Наказанието за това, че са оставили робите да бъдат изядени от плъхове, се състои в прибавянето на въпросните гадинки в собствените им търбуси.
Единственият начин да ги опоскате са гранатите, като, ако използвате коктейлче Молотов, ще се спасите от гризачите, излизащи от коремите им. Малко преди финала ще се срещнете и с момиченцата, отговорни за кладата.

Оръжията

също не са много, амунициите за тях – и те. Меч и брадва за ръкопашен бой, револвер (за една и две ръце) и картечница. Също така заслепяващи и фраг гранати, коктейли Молотов и шашки динамит. Но и няма място за повече, все пак никой не очаква в затвор да има пълен арсенал. Верен спътник ще е и вашето фенерче, за което ще трябва да се грижите да е редовно снабдено с батерийки. Единственото предимство на ръкопашните оръжия е, че с тях по-бързо освирепявате и по собствено желание можете да се превърнете в изрод, с който да разпокъсвате, забучвате или разпрашавате всичко около себе си.

Всъщност най-характерното нещо за играта е убийствената атмосфера на ужас и усещането, че сте по-страшен от повечето простосмъртни около вас. Но дали това ви е достатъчно, за да оцелеете? Не мога да не спомена и добрата архитектура и дизайн на нивата. Въпреки че през повечето време ще връткате из затворени помещения, много рядко почувствах отегчение или усещане за дежа ву. А и моменти като разстрела на тримата американски солджъри, полуразбития кораб, “урока” по медицина, изнесен ви от д-р Килджой, и не на последно място – размазващия финал на всичко, оставящ ви с леко горчив вкус в устата, заслужават времето, прекарано пред компютъра. Горещо ви препоръчвам The Suffering!

Автор: Георги Панайотов