Army Men: Sarge’s War

Еволюцията на военните фигурки и тяхното постепенно изчезване от света на подрастващите е забавно и интересно явление. Само преди десетина лета пластмасовите войничета бяха основен компонент на армиите, които всички мои познати притежаваха. Оловните солдати също се радваха на определен успех, но определено бяха обречени на постепенно изчезване, а стоманените им събратя вече бяха абсолютно малцинство. Е, в настоящето пясъчниците, подовете и холните гарнитури вече са се превърнали в територии на пацифизъм, кучета и котки, а спомените за отминалите дни изникват само в случаи на някое генерално почистване или при излизането на някоя геймка от рода на настоящия шутър Army Men: Sarge’s War. Забавният момент в новото творение на Global Star Software, водещ до сантиментален ефект, се крие във факта, че действието му се развива във вселена, населявана от играчки (издържани в предимно военни мотиви), с всичките характерни за това подробности и последствия…

За добрите и лошите

В интерес на истината историята, която е залегнала в основата на настоящата  пуцаница, има леко “по-реалистични” мотиви в сравнение със света, в който се вихри. Според сценария на произведението след дълги години на война зелените (т.е. ние) и светло-кафявите (врагът) са на път да сключат мир. Всичко върви прекрасно, докато в един момент подписването на примирието е прекъснато от мощна експлозия, която директно избива присъстващите. Нашият герой – Сержантът практически губи всичките си солдати по време на атентата. В резултат на това, по подобие на класическия брусуилисов или шварценегеров стил, той тръгва собственоръчно да мъсти на злодея, който пък, от своя страна, се оказва отцепник от противниковата армия…

За съжаление самото действие на геймката е с една идея назад от сравнително забавната си история. Army Men: Sarge’s War е олицетворение на  праволинейността. Наша милост ходи по една абсолютно предопределена последователност от пътечки. Най-големите отклонения, които може да направи, най-често опират до влизане в някоя безмилостно задънена стаичка. Просто ей-така, за идеята, шутърът позволява и нещо като странични задачи, но ако човек се мъкне подред и изтрепва всичко, което му се изправи на пътя, в края на нивото ще установи, че е изпълнил всичките на сто процента. Единственото малко приятно нещо, добавено към този елемент на играта, е фактът, че предоставените точки за сейване, са на сравнително кратки интервали. Ако се случи немислимото и героят загине, наваксването от последния запазен момент би станало изключително бързичко.

Кремъклийки

По отношение на арсенала Sarge’s War се придържа към класиката. Оръжията, с които действа Сержантът, е изчистен от всякакви излишни глупости комплект, съдържащ: карабина, автомат, гранати, базука и т.н. Повечето от тях са сравнително мощни – противниците умират бързо и ефектно. Играта предлага и нещо като автоматичен мерник, така че стрелбата с повечето от пуцалата е улеснена на макс. Добър шукаритет е и възможността за по-фино прицелване – както с леките, така и с по-сериозните оръжия, което си има своето значение особено при борбата с бронираните единици. В този ред: препоръчително за всеки, решил да се занимава по-сериозно с изиграването на геймката, е да изджитка част от туториала. Някои от задачките, включени в него, дават много добра предварителна представа за особеностите при пуцането.

Локомоция

Играчът може да следи и насочва действието от две основни положения. Първото си е класическо първо лице, а второто – поглед от трето. Макар че в повечето случаи вариант две е за предпочитане (поради по-големия ъгъл, от който може да се следи патакламата), в Sarge’s War има няколко специфични момента, които водят до изключение от правилото. Уловката е в това, че управлението на подопечния герой е поносимо бъгаво и изградено с леки конзолни мотиви. Вмъкнатите команди за подтичкване се различават от характерните за чистите PC пуцалки. Насочването и местенето напред в режима от гледна точка на страничен наблюдател се влияят силно от движението на мишката. Като резултат понякога с успех можете да се гледате в лицето, докато търчите напред. Неприятно на това положение е, че човек трябва да потренира малко по простата причина, че в първите няколко моменти комбинацията от автомерник и хаотично въртене по време на бой води до изключително неприятни и понякога фатални последици.

Усещане за полимери

Визията на играта е силно свързана със съдържанието на стария кашон за играчки. Всички войници в Army Men: Sarge’s War имат подчертана пластмасова външност. При попадение се променят по подобие на безмилостно малтретирани фигурки – дупчат се, топят се и т.н. От полимерния облик има само две леки отклонения. Първото е околният фон, който в повечето случаи има преобладаващо реалистични форми и донякъде окраски. Второто е главният злодей, които притежава няколко блестящи железни атрибута, очевидно силно повлияни от хитлеристката хералдика.

Иначе като визуално качество Sarge’s War не може да даде кой знае какво. Картинките са хубави, но едва ли ще се запечатат в листата на най-добрите неща, които сте виждали. Движенията са прилично пресъздадени, но пък специалните ефекти не са кой знае какво. Графиката е такава, че на спокойствие може да оприличи и на нещо, излязло още преди няколко години. Цветовете, с които е изпълнено по-голямата част от действието, са едва няколко и това създава лека монотонност. Шарениите са сведени до минимум и опират до няколко снимки, милитаристична кукла “Барби” и още една-две щуротии от този род. Единственото изключение от общата визуална бозавост са филмчетата между отделните нива. Клипчетата са учудващо прилични и забавни, човек може да им се наслади с пълно спокойствие.
Аудиото на играта отново попада в категорията на средностатистическата посредственост. В пуцаницата няма префърцунени супер съраундове, всичко си е точно на мястото без нищо излишно и дразнещо.

Е, Army Men: Sarge’s War не е някой върхов хит, но определено може да зарадва предразположените към подобен род геймки. Праволинейността и честите моменти на сейване гарантират едно сравнително безметежно изиграване, което в редица случаи може да се възприеме позитивно. От друга страна, “положителните” черти на играта могат да са точно това, което би разстроило някои закоравял 3D маниак, който е зажаднял за нови предизвикателства. Така че, ако спадате към последните, зарежете мисълта за настоящото чудо и вървете да играете на DooM 3.

Автор: Сергей Ганчев