Legacy: Dark Shadows

Ако отговорът на този въпрос зависеше изцяло от Legacy: Dark Shadows – класически point & click куест от трето лице, дело на малко и неизвестно, но крайно амбициозно, хърватско студио, тогава геймърската съдба на всички куестаджии щеше да изглежда доста мрачна…
Първоначално действието в играта започва в

Сталинград през 1941 г.

Ваша милост ще се превъплъти за кратко в ролята на пропития с омраза към почти всичко около себе си московски журналист Евгени Борисов, който се е отправил на редовната си обиколка из военната зона, готов да научи последните новости за хода на Втората световна война. Но вместо на информация, той, без да иска, попада на най-голямото откритие в живота си. Докато разпитва местен войник, близо до Борисов най-неочаквано се разбива японски самолет, който така и не успява да достигне своята крайна цел – хитлерова Германия… От аероплана изпада малък дървен сандък. И това, което е вътре, променя живота на журналиста завинаги. Или по-правилно би било да кажем – удължава го завинаги. Прилежно завити и скрити, там лежат документи, в които се описва как би трябвало да се създаде лекарство, “заразяващо” човек с вечен живот, т.е. правещо го безсмъртен.

В момента, в който Евгени вижда тези записки, той веднага разбира какво мощно нещо държи в ръцете си, а съзнанието му започва да крои какви ли не дяволски планове. Но уви, от докладите на японските учени става ясно, че лекарството все още не е завършено напълно и че всеки, който го пробва, до няколко дни умира от инфаркт. Въпреки това Борисов е напълно обладан от мисълта за безсмъртие и е твърдо решен да го постигне. Той скрива своята находка в тайна и започва да се опитва сам да разплете нишките на проблема. И така – след повече от тридесет години – той успява да разгадае причината за страничните ефекти, довършва серума и го инжектира в кръвта си… А жаждата му за власт става все по-голяма и по-непредсказуема. И така до ден днешен…

Имайте предвид, че Евгени Борисов не е главният герой на играта. Той по-скоро е нейният основен злодей и обслужва ролята на участник само в пролога, който протича в една мрачна, напълно черно-бяла обстановка. Наистина, ефектът от тази липсва на цветове е много силен. В момента, в който пуснете Legacy: Dark Shadows, ще си помислите, че сте попаднали в някакъв старовремски филм за Втората световна. Изведнъж обаче, почти без никаква връзка, действието ще се пренесе… на

Марс през 2138 г.

където в крайна сметка ще се запознаем с истинския герой в този куест. А именно кейтарчъроподобната Рен Силвър – бившо ченге, изгонено от полицията заради инатливия си характер и работещо понастоящем като частен детектив. Тази предизвикваща слюнкоотделяне девойка отлита за туристическа колония на Червената планета с идеята да си почине от постоянните безсмислени случаи, с които се е заемала през последните няколко месеца. Но не за дълго… Нейният приятел на име Тед бива отвлечен очевидно заради нещо, на което се е натъкнал, без да е трябвало. Тя, разбира се, веднага се наема с нелеката задача да го спаси, само за да открие, че всичко това има нещо общо с един руски журналист, живял преди повече от двеста години…

Като всеки частен детектив на бъдещето, и Рен има фотоапарат, електронно приспособление за преодоляване на заключени врати и нещо, наподобяващо малка тубичка, в която поставя странни по вид и усещане субстанции. Героинята се е привързала особено много към тези три предмета и никога не се разделя с тях. А и те играят ключова роля в геймплея на играта. Освен това по-нататък Рен ще се въоръжи и с пистолет – не се притеснявайте, няма да ви се налага да участвате в някакви диви престрелки. Но да, ще трябва да го използвате тук и там през определен период от време.

Държа да ви предупредя, че единственото положително нещо в Legacy: Dark Shadows е нейната фабула. И тя не бе напълно достатъчна, за да ме накара да я харесам безрезервно

Критиките

ми са отправени най-вече към относително ниското ниво на трудност. Макар и доста логични, пъзелите в нея, първо, са малко на брой, и – второ – са крайно елементарни и не представляват никакво предизвикателство за хардкор феновете на приключенски игри, свикнали да се справят с какви ли не късащи нервите Monkey Island-подобни щуротии. На второ място в графата с минусите застават диалозите. От една страна, те са озвучени с възможно най-инфантилната интонация, която можете да си представите и силно наподобяват гърчовете, с които Microsoft Sam изговаря всяка една, написана от вас, думичка. Особено трагични са коментарите на Борисов в самото начало. В сравнение с тях дори репликите на актьорите от “Хотел България” са цвете за мирисане. От друга страна, преводът от хърватски на английски е относително несполучлив и на моменти ще се налага да четете доста неправилни в граматическо и смислово отношение изречения.

Като оставим настрана тези недостатъци, Legacy: Dark Shadows предлага една доста сносна визия. Главната героиня прави особено силно впечатление с десетте си хиляди полигона и плътно прилепналите по себе си сай-фай панталонки, а светът около нея, макар и изрисуван в сравнително мрачни тонове, е детайлен и раздвижен. Въпреки критичното ми отношение към въпросния куест, няма как да не спомена, че в крайна сметка играта се оказа относително забавна. Естествено, на пазара има много по-добри алтернативи, с които да си убивате времето. Но ако сте един от тези дай-хард фенове на позастаряващия куест-жанр, вероятно ще пренебрегнете моите забележки и веднага ще се снабдите с Legacy: Dark Shadows. Но после да не кажете, че не съм ви предупредил… 😉

Автор: Владимир Тодоров