by PC Mania
15 Ноември 2145 г. – Изследователската база на корпорация Union Aerospace на Марс е напълно унищожена вследствие на “технически проблем” при провеждането на секретен експеримент. Открит е само един оцелял.
1 Май 2146 г. – Орбитална космическа сонда засича слаб неидентифициран сигнал, идващ от повърхността на червената планета, по-точно от изоставения комплекс Site 1.
8 Август 2146 г. – Корпорация Union Aerospace обявява подновяването на изследователската си програма на Марс. За водач на експедицията е избрана доктор Елизабет МакНийл, бивш сътрудник на изчезналия при аварията доктор Бетругър.
След неопределен период от време група маринци от втората експедиция, начело с ваша милост, открива зазидан храм на древна марсианска цивилизация дълбоко под повърхността на планетата. На пиедестал в единия край седи, по-точно левитира във въздуха, странен извънземен артефакт. Воден от човешко любопитство, нашият човек взема артефакта в ръце и за свое огромно нещастие отваря нов портал към ада (макар че по-скоро за нещастие на дружките му – другите маринци, които междувременно биват изпепелени от експлозия).
Превърналият се в демон в оригинала д-р Бетругър само дето не получава инфаркт от кеф и заповядва на подчинените си адски изчадия да нахлуят в изследователската база отново.
И това в общи линии е историята. Че на кого му трябва повече? Това е Doom все пак – след по-малко от минута игрално време намирате първия си shotgun, след още три – и автомат. И екшънът започва с пълна сила. За да се отърве от вас и да сгепца мистериозния артефакт (който се оказва и единственото нещо, което може окончателно да затвори дупката между измеренията), Бетругър изпраща по петите ви три специални демона, наречени в древните марсиански писания Ловците. Всеки от тях е снабден с определена сила, която вие му отнемате след като го затриете и след това можете да използвате чрез същия този артефакт. Силите са Адско Време (забавя скоростта, но само за околните, не и за вас), Берсерк (ликвидирате де що видите гад с един шамар) и Неуязвимост (ами… ставате неуязвими :)). Гласът, който ще ви дава задачи и ще ви насочва по интеркома, вече не е на сержанта – уви, той лежи мъртъв в кабинета си. Това е шефката на операцията доктор МакНийл, която дори успява да го добута до самия край и може би даже оцелява заедно с вас.
Не особено иновативно стори, нали? Но играта не залага особено на него, все пак и за сценаристите на филма трябва да остане работа (виж карето). Това, на което залага заглавието, е чувството за страх.
Страх лозе пази
Ако някой каже, че Doom 3: RoE не е страшна игра, то той или послъгва, или играе с чийт за безсмъртие. Докато играех обаче в мен се затвърди впечатлението, че дивелъпърите често се опитват да ни стреснат по детински – зад гърба ви изскача демон и изревава грозно. Смехотворен опит id, особено след игри като Silent Hill 4 и The Suffering. Сега, признавам, че ако бях на истинското място, в тази обстановка и при реални демони, напълването на гащите ми е гарантирано. 🙂 Но за да постигнеш подобен ефект върху удобно настанилия се зад монитора геймър се изисква нещо повече от отварящи се панели в стените, от които да изскачат дяволчета, сякаш зазидани там от години, чакащи инвазията да започне най-накрая и да ги измъкне от този четиристенен храм на скуката.
Основна съставна част от страха в играта е тъмнината. Толкова тъмна е тъмницата, че често и фенерчето не помага. Тук е моментът да се оплача – ние, геймърите, бяхме подло излъгани от разработчиците. 🙁 Хвърлилите едно око на превюто от преди няколко броя със сигурност помнят детинската ми радост от обещанието, че в адона най-накрая на каската ви ще има монтирано фенерче и че няма да има нужда постоянно да превключвате между оръжието и светилото, за да се ориентирате. Обаче такава екстра няма; или по-право: има, но само в едно ниво в канализацията, където обаче се задържате за не повече от петнадесетина минути. Не, че липсата на постоянна светлина е нещо фатално де. Всъщност, едни от най-култовите моменти в джитката са битките един на един при пълен мрак, когато не се вижда нищо друго освен мерника на пушкалото и светещите очи на демона срещу вас. Тогава вече си проличава кой-кого. 🙂
Последен се смее този, който стреля пръв
Какъв експанжън би бил RoE, ако нямаше нови железа, с които да се опълчим на адските нашественици? Със сигурност не и адон на Doom 3! Със съжаление обаче трябва да отбележа, че новите оръжия са точно три (цифром 3) на брой. 🙁 Първото е вече споменатият извънземен артефакт, с който улавяте специалните умения на Ловците. Той се захранва от човешки души, които пък се вземат от някои от труповете около вас. Не можете обаче да уловите повече от три души наведнъж. Това не би трябвало да ви притеснява обаче – мъртъвци около вас винаги ще има. Въпреки странния си облик артефактът би следвало да се разглежда като обикновено оръжие. До неговата помощ ще прибягвате изключително често, особено към края някои места не могат да бъдат преодолени без него.
Втората добавка е уникалната пушка-двуцевка на вашия наставник от оригиналния Doom 3 – Сардж. Тя е заредена само с два патрона (по един на цев) и трябва да презареждате буквално след всеки изстрел. Затова пък прави една огро-о-омна дупка в почти всичко, което уцелите, и често няма нужда от втори опит. Не уцелите ли обаче, става Проблем (с главно “П”:)). Другото ново приспособление в арсенала ви е устройството Ionized Plasma Levitator, за по-кратко Grabber, печално известен още като Gravity Gun-а от Half-Life 2. За разлика от сагата за очилатия физик, тук гравитационното оръжие служи не просто за разместване на варели/хвърлянето на остри предмети по вразите. В RoE с него можете да уловите енергийните заряди, които мятат по вас някои от враговете и да им ги върнете обратно в стил “с техните камъни по техните глави”. Някои от по-малките гадове, като например летящите черепчета могат да бъдат улавяни и разхвърляни наляво-надясно – по-лесно, по-весело и по-куршумоспестяващо е, отколкото да ги разстреляте. Но всички тези позитиви на grabber-а бяха обезсмислени от едно-единствено изречение на нашия редактор: “Хайде, хайде – не очаквах от легендарния Doom Халф-Лайф имитации”. И съм готов да се обзаложа, че всеки Doom ветеран мисли така – никакви обяснения, че тази джаджа “отдавна присъствала в енджина”, не могат да спасят id от тежката присъда: плагиатство.
Ама какво лозе само!
Звучи невероятно, но осем месеца след излизането на оригинала RoE все още е един от най-красивите шутъри на пазара (няма да кажа най-красивия, не и след като видях The Chronicles of Riddick: Escape form Butcher Bay). Дори да вижда сериозен отпор за първото място по красота на енджина в лицето на игри като Хрониките или втория Half-Life, категорично заявявам, че Resurrection of Evil е джитката с най-добри светлинни ефекти, правена досега! Не вярвате? Стреляйте по някоя висяща от тавана лампа и наблюдавайте сенките. Все още не сте убедени? Добре, застреляйте две лампи. 🙂 Също имитациите на стъкло или нагорещен въздух са просто смазващи. Един добронамерен съвет – не играйте този addon, ако не можете да си го позволите хардуерно. Просто ще ви се стори, че играете нещо друго.
Проблемът с графиката не е, че е грозна – проблемът е, че почти не можем да я видим! Обърнете внимание на частта с тъмнината. Как да видим гениалните светлинни ефекти, като често няма пукната светлина? От друга страна, ако играта се развиваше на светло, според мен има реална възможност да тръгне само на компютрите на Пентагона. На моето PC кадрите в секунда се държаха стабилно около 50-60 в началото, но по-късно, когато дизайнерите са вкарвали някои нови гъзарийки в енджина и особено на по-светло, фреймрейтът понякога падаше под необходимите за нормална игра 20 за няколко секунди. Така че, специално за тази джитка, хардуерът е от значение. 😉
Звукът също е на завидно ниво, като се има предвид колко важен е той за създаването на плътна атмосфера в един хорър. Често изръмжаването до ухото ви не е признак, че скоро ще се появи нещо, така че трябва постоянно да сте нащрек. Но от време на време авторите се плъзгат опасно близо до границата на клишето, като например в моментите, когато чувате истеричния смях на Бетругър без някаква особена причина, просто за пълнеж.
Само не разбрах отде се взе това лозе…
Ако искате финална присъда – играта меко казано си заслужава. Добавени са нови опции в мултиплейъра, включително и режим Capture the flag. Историята наистина не е много увлекателна, но е разказана по забележителен начин. Забележителна е и битката с последния бос (демоничния Бетругър), когато до самия край ще се чудите: “Абе аз въобще правя ли му нещо на това чворестото?”. Бих ви препоръчал играта дори само заради игралният автомат-аркада в стаята на Сардж, където пукате балони със завързани към тях мечки :)). В крайна сметка ще завърша с максимата, стара колкото самата гейминдустрия:
Doom shall never die, only the players!
Автор: Пламен Димитров