by PC Mania
Бракът между видео игра и филм винаги е завършвал с бърз и болезнен във финансово отношение развод. Инвеститорите остават с празни джобове, режисьорът, нагърбен със задачата – с куп отрицателни рецензии към резюмето си, а геймърите – фенове на екранизираната поредица – с горчив вкус в уста. Такъв ли е случаят с „Принцът на Персия: Пясъците на времето“?
Екипът на PC Mania бе поканен на предварителен скрийнинг
на продукцията на Джери Брукхаймър в Cinema City, София. За нас бе чест да бъдем сред първите хора в България, които имаха удоволствието да видят какво са надробили този път Уолт Дисни…
Да си призная – бях скептично настроен към филма, но в края на краищата „Принцът на Персия: Пясъците на времето“ се оказа по-добър, отколкото очаквах. Това не е, подчертавам, не е просто поредният тъп филм, направен по игра. Макар и вдъхновена от Prince of Persia: The Sands of Time, кино продукцията заема само онези елементи от играта, които са й необходими за създаването на зрелищен екшън филм. Както ни подсказва самото заглавие – това са пясъците на времето, както и камата, благодарение на която онзи, който я владее, може да връща времето назад. Оттук нататък сценаристите са си поиграли с добрата стара концепция за принц, принцеса, мъдър владетел и зъл завистник за трона. И историята е на лице. Няма да останете потресени от изненадващи обрати, но няма и да бъдете подразнени от твърде неловко боравене с лиценза.
„Обичаме да показваме на публиката нови светове,
които те не са виждали до момента,” казва Джери Брукхаймър и добавя „Светът на Древна Персия е един от най-очарователните. Притежава наистина голямо богатство от въображение и фантазия, като ние се опитахме да представим това в „Принцът на Персия: Пясъците на времето”. Показахме на публиката епични филми като „Армагедон” и „Карибски пирати” и „Принцът на Персия: Пясъците на времето” несъмнено се нарежда до тези силни заглавия. Филмът притежава въображение отвъд пределите, голям обхват и, разбира се, невероятен екшън.”
Същевременно пък специалните ефекти, впечатляващият сетинг и приказният саундтрак ще придържат интереса ви до края. „Точно когато си мислите, че сте видели всичко, ви
представяме визуалните ефекти по начин, който никога не сте виждали преди
Надявам се, че това, което ще видите в „Принцът на Персия: Пясъците на времето” ще бъде нещо свежо, интересно и иновативно,” споделя продуцентът Джери Брукхаймър.
Том Ууд и неговия невероятен екип от продуценти, мениджъри, координатори и техници има тежката задача да направи повече от 1200 визуални ефекта за филма. Някои от тях са дълги и с основна роля във филма – това са сцени като голямата пясъчна буря и нападението на змиите на Хасансините, други са малки и проблясват на основния фон на филма.
Ууд се въоръжава с най-модерни технологии, за да постигне желания резултат. Сред най-важните ефекти са четирите пъти, в които времето се връща назад след натискането на камъка и отприщването на пясъците на времето. „Решихме веднага, че не можем просто да превъртим филма назад,” разказва Ууд. „Не искахме да изглежда като превъртане в стил старите видео касети. Трябваше да развием подход, който сам по себе си да бъде уникален.”
„Връщането на времето беше разработено в специално студио за визуални ефекти,” продължава Ууд. „Те го нарекоха „заснемане на събитие”. Ние пресъздадохме сцената чрез анимационни похвати, като след това снимахме действието отзад напред. С необходимото поставяне на камери в специфични ъгли и наслагване на ефектите се получи желаната сцена.”
„Актьорите трябваше да играят 20 минути, след това да спрат за два часа и да се върнат отново за нови 20 минути, като запомнят къде са спрели предишния път. Беше предизвикателство, като постоянно се опитвахме да запазим последователността на сцената така, както искаме да излгежда.”
Тук е моментът да отбележа, че филмът не е заснет в 3D
Когато отидете в киносалона, няма да се налага да слагате нърдски очила, за да се насладите на изживяването. В случая съм благодарен на създателите за тяхното решение – по-добре филм без 3D ефекти, отколкото такъв с посредствени а ла “Сблъсъкът на титаните”.
Разбира се „Принцът на Персия: Пясъците на времето“ е далеч от съвършенство и е изтъкан от редица недостатъци. Фактът, че е създаден от Майк Нюъл, режисьорът на „Хари Потър и Огненият бокал“ също не е съществен плюс. Опитите на сценаристите да въведат елемент на хумор с героя на Алфред Молина пък, мразещ “данъците” и твърдо убеден, че има конспирация в „правителството“ – са нелепи и само ни разсейват от приказния а ла 1001 нощ сетинг. Същевременно Джейк Джиленхал не изпъква с нищо съществено по отношение на актьорската си игра, а Джема Артъртън (позната ни с ролята си на Йо от „Сблъсъкът на титаните“) сякаш е във филма, единствено и само, за да радва окото. По една или друга причина дори носителят на Оскар Бен Кингсли не успява да блесне достатъчно с ролята си на злодей – било то заради посредствения сценарии или просто заради липсата на предизвикателство.
Въпреки това за филм, правен по игра, „Принцът на Персия: Пясъците на времето“ е истинска класика
Ще има ли още части? Бъдете сигурни! Вижте само какво стана с „Карибски пирати“ – друг съвместен проект на Брукхаймър и Дисни. В момента се задава четвърта! Що се отнася до настоящия филм, който започва да се върти по кината у нас от 21 май – с него спокойно може да изгубите 2 часа от свободното си време, най-малкото за да ви надъха за истинското събитие този месец – премиерата на екшън-приключението Prince of Persia: The Forgotten Sands.
Автор: Владимир Тодоров