Tom Clancy’s Splinter Cell: Conviction

Да държиш в ръцете си копие от Tom Clancy ‘s Splinter Cell: Conviction е като да държиш археологически артефакт. Откакто бе обявена преди малко повече от три години, играта сякаш премина през всички кръгове на Ада – от тотално преправяне на геймплея, до реална опасност от прекратяване на РС версията. В крайна сметка силите на Доброто възтържествуваха и Conviction най-сетне се появи. Струваше ли си чакането и ще посрещнем ли Сам Фишър с почести? Ооооо, да!

Отмъщението няма давност

Събитията в Conviction представят стария ни познайник в съвсем различна светлина. Предаден от някогашните си началници и лишен от единствената си дъщеря, Сам напуска елитното подразделение Third Echelon и потъва в сенките. Но едно телефонно обаждане от старата си приятелка и партньорка Анна Гримсдотир ще го накара отново да излезе на бял свят и да си припомни най-смъртоносните си умения. Причината – дъщеря му Сара може би все още е жива!

Всъщност историята е разказана предимно от друг боен другар на Сам – Виктор Кост – който си припомня случки от миналото и проследява пътя на отмъщението, по който Фишър е поел. А той не е никак лек и нашият герой изстрадва всяка една крачка от него. Сам винаги е бил трагичен герой и не веднъж в поредицата си е задавал фундаментални въпроси, но в Conviction той е готов да излее цялата си стихийна мъка. В това отношение образът му донякъде прилича на друг любим герой, Макс Пейн.

Нещо старо, нещо ново

Игрите от поредицата Splinter Cell по традиция се основаваха преди всичко на характерния стелт геймплей, при който предпазливостта и търпението водят до по-добри резултати, отколкото екшъна и открития бой. Ето защо когато малко преди излизането на Conviction стана ясно, че играта ще набляга именно на екшъна, повечето стари фенове на серията изразиха опасения, че това само може да развали предстоящата игра. Сега, когато вече разполагаме с нея, можем смело да кажем, че това не е така – Conviction действително може да разочарова част от старите хардкор геймъри, но със сигурност ще спечели и много нови фенове.

Няма съмнение, че екшън елементът в играта е много по-застъпен, отколкото в предните части. Такава характерна дейност като скриването на телата на елиминираните врагове например вече не съществува. Има и много ситуации, в които може да си проправите път напред със стрелба, използвайки богатия инвентар от оръжия. Не трябва да забравяме и атмосферата, в която се развива историята. Като част от Third Echelon Сам бе длъжен да се подчинява на политиката на агенцията; като самотен вълк, тръгнал по следите на своята плячка, той е свободен сам да подбира методите си. Преди откриването на Сам от враговете почти автоматично означаваше край на мисията, докато сега това е сигнал за предстояща престрелка. Всичко това обаче не разваля играта, а просто я обогатява (изключение е може би мисията в Ирак, която включва 0 процента стелт и 100 процента екшън от трето лице, при това не особено качествен).

Традиционният стелт елемент е застъпен преди всичко в системата за прикриване. Героят ви е в състояние да се укрие зад почти всяка по-обемна повърхност, където на спокойствие да планира следващия си ход. Оттам може веднага да се насочите към друго намиращо се наблизо укритие, стига до него да се появи съответния обозначителен маркер. Системата за прикритие изисква малко време, за да свикнете с нея, но когато веднъж го направите, може свободно и незабелязано да се придвижвате в най-различни помещения и пространства. Когато сте извън погледа на враговете, визията на играта се променя ефектно, като цялата картина става черно-бяла, с изключение на противниците и някои предмети от заобикалящата ви среда, които може да използвате.

Такива предмети са пожарогасители, експлозиви или пък гигантски полилеи, който може да съборите върху враговете си с един изстрел. Околната среда може да се използва и при сцените, когато се налага да разпитате някого. За целта само доближете жертвата си до някой по-масивен предмет и натиснете С, за да видите как Сам прилага на практика законите на грубата сила. За съжаление, както въпросните помощни предмети, така и разпитите са относително редки и са по-скоро екстра, отколкото сериозна част от геймплея.

Триковете на занаята

Въпреки екшън елемента, Сам не е Терминатор и е не по-малко уязвим от своите врагове. За да подобрят шансовете му за оцеляване, Ubisoft Montreal са създали две напълно нови функции – Mark and Execute и Last Known Position.

Mark and Execute позволява да маркирате определен брой врагове – точната бройка зависи от оръжието, което използвате и ъпгрейдите му – и да ги премахнете с поредица от точни изстрели. За да се възползвате от това умение, е необходимо, първо, да елиминирате някой враг с голи ръце. След това маркирате жертвите си с Q, така че над тях да се появи малък червен символ. С натискането на Е Сам изважда пистолета си и ги убива със светкавични движения. При правилно използване, това умение ви дава истинско предимство, особено при ситуации, в които ви предстои конфронтация с повече врагове.

Другото нововъведение е Last Known Position – всеки път, когато някой противник види Сам, на въпросното място се появява леко призрачен силует. За враговете това e сигнал да се насочат натам, а за вас е време да се махнете. Използвайки тази функция, може да залъжете противниците си, след което да ги заобиколите отстрани. При екшън сцените това е безполезно, но върши важна работа, когато искате да бъдете незабелязани.

Накрая трябва да обърнете внимание и на т.нар. PEC Challenges, които са разделени на три групи. Prepare and Execute включва нападателни постижения, Vanish дава точки за стелт и отбрана, а задачите в Splinter Cell са уникални и могат да се изпълнят само по веднъж. Така спечелените точки могат да се използват за различни ъпгрейди по оръжията и екипировката на Сам, които се пренасят във всички режими на игра.

Атмосферата е страхотна

Всяка игра, която разчита на историята си, за да грабне вниманието на геймърите, се нуждае от атмосфера и тук Conviction се справя блестящо. Ефектното изписване на следващата задача върху предмети от заобикалящата ви среда и различните спомени от миналото на Сам, които сякаш се прожектират върху стените, докато се движите, са впечатляващи и допринасят за потопяването в тъжната история.

Не по-малко добро е озвучението, където ветеранът-актьор Майкъл Айрънсайд отново се справя отлично с озвучаването на Сам, я саундтракът също е много добър. Чисто визуално Conviction изглежда много добре, без да е върха. Играта върви на енджина LEAD, които екипът на Ubisoft Montreal създава на базата на Unreal 2.5.

Намерете си приятел

Splinter Cell: Conviction е обидно кратка – на нормална трудност (а по-надолу изобщо няма смисъл да слизате, защото играта става прекалено лесна) тя може да се изиграе за не повече от шест часа. За щастие авторите са предвидили достатъчно други занимавки, за да ви задържат пред монитора дълго, след като сте видели края на приключенията на Сам.

Най-напред може да се възползвате от ко-оп режима, който ви поставя в ролята на тайните агенти Арчър от Third Echelon и Кестрел от руската Ворон. Историята в този режим предшества събитията в самата игра и ако желаете, може да я изиграете първо – четирите мисии ще ви отнемат около два часа.

В онлайн мултиплейъра ви очакват още три режима – Hunter Last Stand и Face-Off. При Hunter задачата е максимално проста и включва елиминирането на всички врагове, които ще срещнете по пътя си. Играта се развива в нивата от ко-оп режима плюс още няколко специално създадени карти. Както подсказва името, в Last Stand ще се изправите, заедно с партньора си, срещу вълни от врагове, като целта е да не допуснете да бъдат унищожени ЕМР бойните глави, които пазите. Face-Off пък е единственият режим, в който реално ще се изправите срещу опонент от плът и кръв. Тази оригинална игра ви противопоставя срещу компютърни врагове, както и срещу дебнещ човешки противник.

Независимо от избора си, при всички положения е добре да си намерите приятел, с когото да се забавлявате в ко-оп и онлайн режимите. Причината е, че в противен случай ще трябва да разчитате на matchmaking системата на Ubisoft, която не изглежда особено ефективна. Освен това така често оставате на милостта на невидимия ви партньор, който има гадния навик да излиза от играта, когато му скимне. Друг недостатък е липсата на каквато и да било вградена програма за комуникация, така че задължително ще трябва да разчитате на външен софтуер.

Tom Clancy’s Splinter Cell: Conviction е игра, която измина дълъг и трънлив път, докато види бял свят. Безспорно някои елементи от нея можеха да бъдат по-добре изпипани, но наистина е грехота да се хващаме за тях, когато под повърхността се намира един отличен продукт! 

Автор: Иво Цеков