Prey

Налага се да прекъснем нашата програма, за да активираме автоматичната система за спешни случаи. Моля, останете с нас за повече информация. Това не е тест. Повтарям, това не е тест, а сигнал за бедствие. Току-що получихме информация, че няколко неидентифицирани летящи обекти с приблизително еднаква форма са забелязани на небето над Северна Америка. Засега не е ясно какво точ… <край на сигнала>

Ние сме наред

Възможно ли е в днешно време някой да сътвори шутър, който да предложи нещо по-особено? Като че ли да. Направо да не повярва човек. Когато първоначално чух каква точно е концепцията в Prey (макар и основаваща се на митологията на индианците Чероки), ми се стори, че това може би ще е най-тъпото нещо, съществувало някога. Няма как да не се съгласите, че идеята да се превъплътите в автомобилен механик от индиански произход на име Томи, който е принуден да се бори срещу извънземни, използвайки древните сили на праотците си, не звучи особено обещаващо. Нито пък оригинално. Да, но авторите на Rune, които стоят и в основата на Prey, са реализирали всичко това учудващо добре.

Орда от зли и гладни пришълци напада Тексас, за да схруска човечеството за закуска, защото ние сме наред в техния списък за унищожение. И почти нищо не може да се противопостави на прииждащата заплаха. Освен може би един отегчен от живота индианец от племето Чероки, готов на всичко, за да се жертва в името на любовта към своята изгора, наричана понякога Покахонтас от местните пияници.

“Ти си обвързан с тази земя”

Макар и да мрази резервата, в който живее, макар и да се отрича от корените си и да не споделя вярванията на своето племе, главният герой бързо осъзнава, че няма да може да се справи с нашествениците без древните сили на индианците. И ако иска да се превърне от плячка в ловец, ще трябва да се вслуша в съветите на дядо си и да пробуди в себе си тези свръхестествени умения – да отвори и сърцето си, и съзнанието си към тях.

Още в началото на играта ще бъдете брутално отвлечени – направо с цялата кръчма, в която се чудите как да убиете времето си. И за добро или зло, огромна част от действието на играта протича именно на кораба-майка на извънземните, известен като Сферата. Нейният произход е неизвестен, но основната й цел е да поддържа съществуването си. Тя пътува из цялата галактика в търсене на същества, с които да се храни. И на този етап планетата Земя представлява основното ястие в нейното меню.

Не след дълго Томи вижда как извънземните убиват неговия дядо и докато напълно обезверен се опитва да открие къде е отведена приятелката му, пропада в една бездна и умира… Всъщност почти… Той се озовава директно в Земята на древните, където се среща с духа на своя праотец. Там той получава едно от най-ценното си специално умение.

Астрални проекции

Когато отново се връща в света на живите, Томи осъзнава, че може да напуска тялото си и да влиза в царството на духовете, за да прекосява иначе недостъпни за физическата му форма места като силови полета или огромни пропасти. Както вероятно се досещате, в повечето случаи използването на т.нар. “астрални проекции” ще бъде ключово за разрешаването на някои от пъзелите, които буквално са навсякъде.

Когато умрете пък, няма да видите досадния надпис Game Over, а ще бъдете прехвърлени в нещо като мини игра. Ще трябва да се сражавате с гневните духове на мъртвите, за да възстановите енергията (сините противници) и здравето си (червените). Така че на практика сте безсмъртни и това до голяма степен обезсмисля сейва. Но пък със сигурност ще ви спести бая нерви и принципно е забавно. Колкото повече летящи гадове (които се въртят около вас и ви нападат) успеете да уцелите с лъка си (за него малко по-късно), преди да се завърнете в тялото си, толкова по-добре.

Надолу с главата

Друга отличителна черта на Prey е възможността буквално да преодолеете всички закони за гравитацията. В определени места ще ходите по стените, дори по таваните, и едновременно с това ще водите яки битки – чувството да стреляш по търчащ над главата ти (или съответно под нея) гад е доста екстремно и може да докара световъртеж на някои. На Томи обаче никак не му е особено забавно и постоянно пуска коментари в стил “Ще повърна”. Каквото всъщност и прави в един момент.

Докато сме на тази вълна: Human Head са се постарали да вкарат в устата на главния герой някои доста забавни реплики напълно в духа на Дюк Нюкъм (все пак продуценти на играта са 3D Realms). Така че между постоянните псувни и мрънкания често се чува и по нещо, достойно за усмивка.

В много от нивата дори ще може да “въртите” помещенията както си поискате. Какво точно означава това ли? С един изстрел в специално направено за тази цел приспособление например, таванът над вас ще стане под и обратното. По този начин да речем ще достигате някои от множеството портали в играта – това е друга интересна хрумка, която принципно можеше да бъде доразвита и по-добре. Те от своя страна ще ви отведат до следващите части от кораба. Но порталите са двупосочни и някои противници могат да ги отварят, където и когато си поискат, така че не се изненадвайте, ако пред носа ви изскочат изневиделица група ловци, чиято функция е да хванат избягалата кльопачка.

Kill ‘em all!
   
Ако оставим настрана гаечния ключ, повечето от оръжията в Prey представляват хибрид между механични и органични приспособления, което ги прави едно от най-оригинално изглеждащите неща в играта. Например външният вид на автоматичната картечница, която ще получите като откъснете ръката на един от босовете, е просто уникален. Вместо гранати пък, ще използвате малки паякообразни същества с три крака, които си щапуркат свободно из целия кораб.

Нека относително малкият брой на оръжията – осем – да не ви залъгва. Почти всяко едно има алтернативна стрелба. Базуката в това отношение прави впечатление – ако натиснете десния бутон на мишката, ще образувате нещо като киселинен щит, който ще ви предпази от огнестрелните атаки. Лийчърът пък може да бъде зареждан от различни части на кораба с четири коренно различни по вид муниции. Най-обикновеният “пълнител” е плазмата, с която се нанасят умерени щети. По-късно ще може да превръщате противниците си в кубчета лед, да ги пържите със светкавици или да насочвате срещу тях мощен и непрекъснат слънчев лъч.

Докато се намирате в царството на духовете пък, ще се защитавате единствено със специален лък, чийто призрачни стрели са доста ефективни на далечни разстояния. Но уви, скоростта на стрелба е прекалено малка.

“It’s so dark here. I’m doomed!”

Ако все още не сте разбрали, че Prey се захранва от енджина на DooM 3, то преждеспоменатата шегичка с id Software (напълно в стила на Дюк, който веднъж бе казал “That’s one doomed space marine”), която главният герой пуска, би трябвало да сложи точка по този въпрос. За разлика от своя предшественик обаче творението на Human Head не е толкова мрачно и кошмарно клаустрофобично, макар че нивата на открито са рядкост. Ще забележите също така, че и текстурите, и някои от чудовищата към края, са прекалено думоподобни. Но като цяло авторите все пак са се опитали да създадат нещо различно и ще ви накарат да почувствате до мозъка на костите си, че се намирате на борда на “жив” извънземен кораб, в който всяка една частица от него е готова да ви убие. Прочее има си причина пришълците да говорят на английски – ястребът, който се явява ваш гид в това приключение и дори помага в битките, ви “позволява” да разбирате техния език. Нещо като гадната слузеста гадина, която героите от “Пътеводител на галактическия стопаджия” си слагаха в ухото.

Мрън на килограм

Макар и с няколко дребни недостатъка, уви, Prey отнесе доста незаслужени критики от малка група шумни геймъри. Намериха се хора, които твърдят, че е прекалено кратка. Истината обаче е, че за да я превъртите, ще трябва да й отделите една идея повече време от стандартните шутъри, които се намират на пазара. Другото основно нещо, което предизвиква недоволство, е монотонността на геймплея. Да, някои от нивата в края създават усещане за пълнеж – особено онези със совалката (единственото превозно средство в играта). Но техният дизайн и въобще цялостната концепция за преодоляване на гравитацията са наистина уникални и определено заслужават вниманието ви, ако сте почитатели на този жанр.

С други думи Prey е един от най-добрите шутъри, излизали през тази година. Какво чакате още?

Автор: Владимир Тодоров