by PC Mania
Чували ли сте легендата за Спарда? Демонът, който застанал на страната на смъртните и със своя меч затворил пътя, свързващ нашия свят и този на нечестивите? Освен всичко друго, въпросният демон имал и слабост към женските прелести, така че природата не пропуснала да го дари с две отрочета, братя близнаци. С годините двете дечица все повече осъзнавали, че не се спогаждат много добре и че братска обич помежду им няма. Данте, технически по-младия близнак, си падал по партитата и шумната музика, харесвал да търчи след мадамите. Между другото, може би защото такъв имидж бил популярен, зарекъл се и да защитава света от силите на злото. Другият син на Спарда, Върджил, обичал да се облича със стил и си падал малко самотник. Освен това жадувал за могъщество и не подбирал методите си да го постигне. Тези житейски възгледи довели до това двете полудемонски чеда често да общуват помежду си не толкова с думи, колкото с остриетата на мечовете си. Леенето на братска кръв се превърнало в нещо като извратена наслада.
И ето че година след последната им среща, двамата отново се изправят един срещу друг, в третата част на култовата поредица на Capcom. Това, че от UbiSoft са решили да изкарат някоя и друга кинта като издават конзолни хитове за PC, може само да ни радва. Е, честно казано, не можем да ги обвиним в престараване, защото играта е почти изцяло едно-към едно с PS2 версията. Дори на екрана за настройки на клавишите се мъдри познатия геймпад на Сони. Като връх на всичко, аналоговите стикове на доста падове се засичат погрешно и се налага да контролирате движението на персонажа с десния вместо с левия, понеже няма възможност да ги смените. Разбира се, можете да играете и с клавиатура. Нещата в това отношение са доста добре, като се изключи, че за някои атаки се налага да натиснете наведнъж три бутона, което си е проблем с много клавиатури.
Тъй като това е игра, в която основното занимание е да бъде претрепвано къде каквото шава по екрана (с тук-таме някой пъзел добавен за привкус),
солидната бойна система
е от първостепенна важност. В това отношение DMC3 доставя всичко необходимо, че и повече.
В началото Данте може да избира между четири бойни стила, като всеки от тях, в хода на употребата си, се подобрява на няколко степени, позволявайки изпълнението на нови маневри и още по-зрелищни и смъртоносни техники. Стилът може да бъде сменян в началото на всяка мисия, както и по време на самата нея, когато попаднете пред една от статуите на древния бог на времето.
Първият стил е фокусиран върху подвижността и добавя към арсенала ви акробатични номера от сорта на ходене по стените и други трикове, на които и Принцът на Персия би кимнал с одобрение. Вторият стил осигурява майсторство с оръжията за близък бой, добавяйки още повече разнообразие към умопомрачителната ви колекция от начини да разфасовате демони. Третият стил пък прави същото, но за огнестрелните оръжия – с него можете да стъпите на едно ниво с героите от филмите на John Woo. Четвъртият стил е за почитателите на по-защитния геймплей, центриращ се около блокове и контраатаки. В играта има още два стила, но те стават достъпни чак след като претрепете някои от босовете на по-късните нива.
Какъв стил на игра ще възприемете, това си е ваш избор. В DMC3 можете да правите доста щури изпълнения.
Примерно, халосвате някой с бронираната си ръкавица, поваляйки го на земята. После скачате върху му и го използвате като сърф, спускайки се надолу по някой склон и същевременно плюете олово от пламтящите дула на двата си пистолета. После скачате от клетата твар, търчите нагоре по стената и тъкмо когато жертвата ви е успяла да се изправи, падате отгоре й, посичайки я с ятаганите си. Изобщо, налице е много грация, която сами трябва да създадете.
Споменах преди малко
статуите на древния бог на времето
Те далеч не служат само за смяна на стиловете. Там можете да си закупите множество полезни предмети, да подобрите огнестрелните си оръжия, да научите нови бойни техники. Как става това? За сметка на душите на повалените ви врагове. Също така, по време на мисия, само при статуите можете да променяте екипировката си. Все пак, кой би очаквал ефективно да се бори с демони, ако се претовари, мъкнейки със себе си повече от два набора оръжия за близък и два за далечен бой. Изборът ви на арсенал, било то двата изработени по поръчка пистолета и странното енергийно оръжие на древните, придружени от меча на Спарда и тройното ледено нунджако или пък нещо съвсем друго, не е лесно решение. Всяко оръжие не само изглежда и се държи по свой специфичен начин, но е и доста различно в ефективността си – както срещу разнообразните врагове, така и в зависимост от избрания боен стил.
След като играта все пак е PS2 порт без значими промени, графиката е почти идентична с тази на конзолната версия. Не очаквайте динамични сенки или детайлни текстури. Единственото, което PC-то получава като екстра, е по-високата резолюция. Разбира се, има ги и anti-aliasing-ът, и различните видове филтриране, които дори да не присъстват в менютата на играта, можете сами да си пуснете от драйверите на видеокартата. Но дори технически погледнато визията да е малко назад, от гледна точка на стил и изкуство представлението е на много високо ниво. Дизайнът на декорите и съществата е впечатляващ, а щом нещата се раздвижат, което за съжаление няма как да се види от скрийншотовете, изобщо няма да ви идва на ум защо някоя си текстура не била чак толкова ясна, когато камерата се доближава до нея.
Макар да е добро предизвикателство, Devil May Cry 3 се минава за няма двадесет часа и то когато го играете за пръв път. Това не означава, че няма да пробвате пак, и пак, и пак. Както може да се очаква от такъв тип игра, има куп режими и екстри за отключване. Освен това, пробването на различни комбинации от умения може дълго да ви занимава, а пък и историята е толкова добре и стилно представена, че дори веднъж да приключите играта, със сигурност от време на време ще ви се приисква пак да й се насладите.
Автор: Борис Цветков