Остров Куба е открит на 28 октомври 1492 година от самия Христофор Колумб. През 1511-та е завладян от испанците, които са избили 300 хиляди индианци. Столицата Хавана е основана през 1515 година. В по-ново време от 1934 г. на власт е Ф. Батиста, който след няколкото въоръжени метежа на партизаните е изгонен. И тогава на власт идва комунистическият режим на Фидел Кастро, който ръководи страната и до днес!
Така наречената “Карибска криза” започва на 18 октомври 1962 г. в разгара на Студената война. САЩ се опитват да се намесят във вътрешните работи на Куба, а Съветският съюз започва да строи ракетна база на острова. В отговор на това президентът Джон Кенеди на 22 октомври обявява икономическа и военна блокада срещу “Острова на свободата”. Кризата за щастие се разрешава по дипломатически път, като след десетдневно нечовешко напрежение Съветите и Щатите се договарят червените ракети да бъдат изтеглени от Куба, а САЩ да приберат същото количество ядрени бойни глави от Италия и Турция и да свалят блокадата. Оказва се, че американците са рискували толкова много не само заради близостта на атомните оръжия до тяхната територия, но и заради опасението, че при новите обстоятелства кубинският режим ще ги отреже от нефтените кладенци на Венецуела. Между другото в момента президент на Венецуела е бившият командос Уго Чавес, който е заклет американофоб, приятел на Кастро и един от съоснователите на така наречената “Ос на Доброто”, която си е поставила за цел да громи империализма в Латинска Америка.
А какво щеше да стане ако Хрушчов беше продължил да упорства?
Играта експлоатира именно най-лошия сценарий възможен сценарий. Щатските военно-въздушни сили предприемат масивни бомбардировки над Куба. В отговор Москва нанася серия ракетни удари по няколко големи американски градове. НАТО се готви да нападне Червената армия. Към СССР се насочва ядрено оръжие. Пред неговата заплаха е сключено крехко примирие, тъй като следващата крачка е Трета световна война. Икономиката и на Запада, и на соцблока рухва, радиовръзките, електроснабдяването и производствата са много затруднени. В тази кошмарна политическа ситуация големите играчи са американско-английският алианс, френско-германският военен блок, СССР и Китай. Вие избирате на страната на коя от четирите сили да започнете своята игра. Имайте предвид също така, че репликите на войниците са на съответните езици.
Cuban Missile Crisis, известна и като The Day After: Fight for the Promised Land, е наистина перфектен симулатор на военни действия с походов оперативен режим и тактически бойни действия в реално време, осъществени с исторически достоверна бойна техника от 60-те години на ХХ век.
Кампанията, която ще изберете, има две страни за играене – едната представлява картата на военните действия, в които типът на стратегията е походов – вашите бойни ешелони са разположени по картата и вие ги придвижвате към вражеските войски или обекти, като, когато изчерпите хода си, е ред на другия играч. Когато обаче влезете в пряка битка, военните действия се развиват в реално време, като управлявате сражението, подобно на Red Alert.
Въпреки разделението на геймплея между походов и реалновремевов, съчетанието е доста оригинално и прави играта разнообразна и завършена. Преобладава походовата част на действието, тъй като независимо от локалните битки (които са realtime), каква е цялостната стратегия на противника, разбираме, когато погледнем географската карта.
Въоръжението е дотолкова обширно и разнообразно, че разработчиците на играта са добавили дори
войски в тила
които имат най-разнообразни поддържащи задачи – машини за снабдяване с амуниции, за техническо обслужване и за зареждане на гориво. Когато използвате танкове например, те ще хабят горивото си, докато ги движите по картата, ще изстрелват боеприпасите си, ще влошават по време сражение своето техническо състояние. Така има риск да се лишите от мощен танк в перфектно състояние по средата на вражеския огън, защото нямате бензин да го върнете обратно. Тогава вариантите са или да превземете по-бързо района, за да си го запазите, преди да бъде разрушен, или да изпратите цистерна да го зареди. Тя обаче е доста неустойчива на вражески огън и трябва да бъде охранявана отделно. Ако не следите показателите на бойните си машини, може да стане така, че те да останат без амуниции, въпреки че имат достатъчно гориво да навлязат дълбоко във вражеската територия.
Съществуват още видове допълнителни военни подразделения като сапьорна техника и войска, ликвидираща последствията от химическа война. Бетеерите са подходящи за унищожение на вражеска пехота, тъй като обстрелването й танкове обикновено е бавно, тромаво и неефективно. Съществуват и специални медицински камиони, с които се възстановява здравето на вашите единици. Разнообразието при тях пък е огромно, без това да прави играта трудна или да води до чувство на досада, докато тя бъде усвоена.
Всяка от воюващите страни се нуждае от стратегически ресурси, за да поддържа армията си боеспособна. Затова ще трябва да превземате складове, радари, заводи и други обекти по световната карта. Главното все пак си остава навлизането във вражеската територия и унищожаването на противниковата войска.
Обучаващото ниво е направено по най-лесно усвоим начин. Започва с няколко мисии, в които обикновено ще попадате по време на игра, и разигравате най-честите ситуации на бойното поле. Набляга се на действието, а не на текста, което е плюс за недобре знаещите английски.
Играта може да бъде разглеждана и като
наръчник по въоръжение
Има подробен речник на всички оръжия и машини със снимки и автентична информация за тях. Интересно е, че числеността на вражеските сили в битка почти винаги превъзхожда вашите. Но пък факт е, че не количеството на армията, а стратегията и уменията са най-важни за изхода от сражението. Всъщност при такова съотношение даже е по-интересно и предизвикателно да се играе.
Cuban Missile Crisis е изпипана в доста отношения. Така например има опция за изключване на кръвта, което е малко смешно, тъй като играта не е шутър – войничетата са достатъчно малки, че гледката от тяхната смърт да предизвика ужас у някого.
Играта е и идеално балансирана. Прави впечатление, че армията на СССР е технически най-обезпечена – в нея са включени легендарните Т-34 и Т-44, САУ: зенитни самоходни установки ЗСУ-57-2, ИСУ-122 и ИСУ-152. Много различни артилерийски оръдия, например системата за залпов огън БМ 14-16 (легендарната “Катюша”). Авиацията е представена от изтребители, бомбардировачи, тактически разузнавачи, щурмовици и вертолети. Китайското въоръжение пък е от морално остаряла съветска техника, но ресурсът на китайските юнити практически е неизчерпаем. Бойният парк на френско-германския алианс е представен от най-оптимизираните танкове “Панцер”, “Центурион” и “Шърман”, както и всевъзможни гаубици и пушки.
И четирите страни са въоръжени с приблизително еднаква по състав техника, която се отличава по название и характеристики. За съжаление
няма голямо разнообразие сред войниците
Съществуват три типа пехота. Първият е съставен от пехотинци, гранатометчици и офицер, вторият включва и снайперисти, а третият е отрядът, който обслужва гаубиците и другите видове артилерийски установки. Включени са и спецотряди за химическа защита, които обаче се появяват в играта изключително рядко. Това е интересна опция – например може да се окаже, че ако даден танк повече не може да бъде управляван, причината е, че екипажът му е бил поразен от химическо оръжие, а самата машина си остава напълно годна за експлоатация. След изпращане на нова група танкисти можете да върнете желязната гъсеница в бойните редици.
Мултиплейърът е възможен по LAN мрежа с до 6 играчи. Както в повечето игри с военна тематика, не само отличените в бой юнити получават медали, но и самият вие като главнокомандуващ, когато оперирате на световната карта. От AI-то обаче има още какво да се желае – особено когато става дума за военна колона на мост:). За щастие към играта вече има два и пача – ver. 1.1 и 1.2, които оправят част от проблемите.
Поне по мое мнение Cuban Missile Crisis е много зарибяваща, може да се играе от хора с по-слаби машини, на всичкото отгоре ни обогатява и развлича качествено. Гласувам с две ръце за нея.
Автор: Свилен Енев