Dungeon Siege II

Наточете остриетата като бръсначи, извадете магическите жезли и пригответе книгите със заклинания, защото Dungeon Siege II търси нови герои. След почти тригодишна разработка при нас е едно почти перфектно продължение на може би най-успешния Diablo-клонинг след Sacred.

Втората епоха

Малцина днес знаят, че преди хиляди години краят на Първата епоха за света Арана настъпи след сблъсък между Меча на Зарамот и Щита на Азюнай на Полето на сълзите. В резултат на този катаклизъм звездите се разместили и дошла Втората епоха, която вие, млади приключенци, познавате и в която живеете. Легендата за тези два мощни артефакта бе забравена от мнозина, но не и от амбициозния принц Валдис. С помощта на Тъмните магове той успява да се добере до Меча на Зарамот с една-единствена цел: да ебе майката на цяла Арана (включително и на Кралство Ееб ;-)) – така, както бе станало през Първата епоха.

Злодеят обаче не би могъл да освободи истинската му сила, докато не намери парчетата от разбития Щит на Азюнай, които така трескаво търси в момента. Така че все още има надежда – съдбата на родната ви земя е в твои ръце. Защото, благодарение на произхода си, ти си единственият, който може да спре Валдис, преди да е станало твърде късно за всички…

Да-а-м-м, понякога е твърде

досадно да бъдеш герой

Както може би забелязвате, в Dungeon Siege II историята вече не е просто едва забележим фон на безкрайните и понякога отегчителни битки със зъбати чудовища, който просто не могат да престанат да се размножават. Така че онова съвсем слабичко геройче, което ще създадете още в самото начало, определено ще се чувства част от една по-голяма и интересна интрига. За голямо мое съжаление възможностите за избор на раса не се оказаха кой знае колко големи – хора, елфи, дриади (които са само жени) и полу-гиганти, които пък се изявяват единствено в мъжки пол.

Първата раса – тази на човеците – може да специализира в абсолютно всички класове. Дългоушковците са най-добри в бойната магия, дриадите – в усвояването на природните сили, а полу-гигантите са отлични воини. Общо взето винаги може да си направите мултиклас, но още в началото играта ще ви предупреди, че това едва ли е добра идея и може да намали ефективността на групата ви значително. Може би най-вече защото максималният брой на героите в един тим е намален от осем на шест.

Клик на n-та

Едно от основните оплаквания на тема Dungeon Siege бяха еднообразните битки, в които играчът почти не взимаше никакво участие, а просто гледаше как неговата добре подбрана групичка от персонажи раздават шутове и тупаници автоматично наляво и надясно. Това се получаваше най-вече от факта, че не трябваше да цъкате всеки път, когато искахте да атакувате. Макар че показалецът ми се чувстваше доста щастлив от този факт, някак си тръпката се губеше. В Dungeon Siege II обаче нещата вече седят както при доброто старо Diablo II: един клик – един удар, изстрел или мятане на магия.
 
По всичко личи също така, че гадините са ходили на частни уроци при Gas Powered Games, защото техният изкуствен интелект се е подобрил значително. Сега много от тях например могат да намразят герои, които дръзнат да им пипат съкровището или използват елексири и лечебни магии, и да съсредоточат атаката си върху тях. Пък и вие вече не сте единственият, които ще може да прави положителни заклинания върху спътниците си и отрицателни върху враговете. Чудовищата също са усвоили този трик и вече са далеч по-достойни опоненти.

Развитие

За щастие динамичният начин на развитие на героите не е пипнат – колкото повече използвате определен вид оръжие (за близък бой, далекобойно) или пък дадена школа магия (бойна, природна), толкова по-опитни ще ставате в тази насока. Във втората част обаче той е допълнен с една готина клонеста система от специалности, в която трябва да разпределяте по една точка след всяко качено ниво. Тя донякъде напомня на т.нар. таланти в World of WarCraft. Например стрелците могат да съсредоточат уменията си в използването на лъкове и арбалети или в мятането на ножове и значително да ги подобрят. Маговете, усвоили силата на природата, пък имат възможност да се превърнат в лечители, да специализират в ледените магии или да увеличат способността на призоваваните от тях същества.

В зависимост от това по кой път през тази клонеста система решите да преминете, ще получавате специални сили. Те могат да бъдат ъпгрейдвани на три нива и са много по-мощни от обикновените магии. Ако ги активирате в правилния момент, ще обърнете почти всяка битка с главата надолу. Такова умение например при бойния маг е верижната светкавица. Или омагьосаният камък, който привлича враговете към себе си. Стрелците пък могат да се прицелят така, че следващият им изстрел да има няколко пъти по-опустошителен ефект. А бойците – да наддадат боен вик, който ще уплаши противниците и ще намали способността им да се защитават. Уви, ще трябва да почакате известно време, преди тези суперсили да се презаредят.

Интерактивността му е майката

Очевидно е от километри, че Gas Powered Games не са стояли със скръстени ръце, умувайки от коя игра по-напред да засмучат някоя готина идея, а сериозно са разнообразили света на своята игра. Този път убийството на безчет гадини няма да бъде единственото нещо, което ще правите. В някои от и без това добре замислените куестове са вкарани елементи на пъзели. Освен това из Aрана са разпръснати храмове, където, ако изрецитирате научените по пътя си специални думи, ще получите определени бонуси – били те за всички същества от групата ви или само за някои от тях. По-добра защита, повече кръв за стрелците, по-голямо количество мана за маговете и т.н. Ако пък подслушате ритуалите на вал’кешите, ще можете да разговаряте с десетките призраци, обитаващи мрака.

Навсякъде е пълно и със заключени врати, които се отварят единствено от класове герои, достигнали до някакво определено ниво на опит. В тях обикновено ви чакат сандъчета, пълни с редки предмети. Ако пък се натъкнете на подходящите храсти, може да си направите от тях множество елексири за възстановяване на кръвта или маната (стига да имате, разбира се, съответното умение). По пътя си ще откривате и най-различни съставки, с чиято помощ ще омагьосвате определени брони, оръжия, пръстени или пък магически книги. Така че, споко, време за скука няма да има.

А ако пък обичате да четете, в своя журнал ще намерите всякаква полезна и подробна информация – за света като цяло от разпръснатите навсякъде книги, за чудовищата, които сте срещнали и убили, за определени аспекти от геймплея на Dungeon Siege II и въобще – за всичко, което се е случило във вашето приключение.
 
Зоомагазин

Ако сте почитател на мулетата от първата част, които ни носеха багажа и имаха характерно дебилно излъчване, можете да затаите дъх. Във всеки град в Dungeon Siege II ще намерите по един зоомагазин, пълен с най-различни екзотични същества, включително и с тези четирикраки роднини на конете и магаретата. Купувате си едно от тях, отглеждате го с любов, хранейки го с излишните… предмети (?!) от инвентара си и го наблюдавате как расте, става по-силно и придобива нови умения. НІ ти тая магическа броня – ще подобрите интелигентността му. НІ ти ония меч – ще подобрите силата на атаката му. И т.н. Наистина е супер да станете свидетели как бебче воден елемент става гигантско същество с аура, която регенерира маната на всички ваши спътници в определен радиус. Макар да звучи леко дебилно, това е добър начин да се избегне неимоверното затрупване с всякакви ненужни предмети. Може да си закупите и хищен вълк, който е добър боец, грозен наяд, усвоил силите на природата, скорпион, подходящ за атаки от разстояние и т.н.

Проблемно финито

Остана да кажа няколко думи и за графиката и звука. Всеки, който се е пускал на първия Dungeon Siege, ще знае, че всякакви суперлативи са излишни. Двойката изглежда още по-красива, макар и да използва подобрена версия на стария енджин. А фактът, че абсолютно всички диалози, с изключение на вашите реплики, са озвучени, подобрява атмосферата на играта неколкократно. Особено готино е да слушате как хората ви се заяждат или флиртуват помежду си, как се оплакват от положението, в което са изпаднали, или просто се фукат колко са яки.
За съжаление Dungeon Siege II не е лишена от недостатъци. Проблемът с патфайндига е все така сериозен. Не веднъж и дваж спътниците ми изоставаха назад, защото не могат да намерят правилната пътечка. А да не говорим за случаите, когато трябва да използвате някаква подвижна платформа. Там положението е трагично – все ще се намери някой, който ще се качи на нея и щом дръпнете задействащата я ръчка, ще реши в последния момент, че трябва да слезе. И единственото нещо, което ви остава тогава, е да му махнете веднъж-два, докато се отдалечавате от него…

Въпреки този леко дразнещ момент, абсолютно си заслужава да врътнете Dungeon Siege II. Още повече – скоро Diablo III не се очаква, така че какво пък толкоз – и един негов клонинг ще ни свърши доста добра работа.

Автор: Владимир Тодоров