by PC Mania
Миналата година, след като имах удоволствието да се запозная с Warhammer 40,000: Dawn of War, останах с едно неприятното опасение. Че това ще е поредната изключителна игра, останала незабелязана, несправедливо пропусната от повечето играчи, заради едната популярност на близардските творения. За щастие, тревогите ми в това отношение се оказаха напълно необосновани. Dawn of War си намери място в World Cyber Games 2005. И ако това не е признание, то какво?
А сега, след миналите като миг дълги часове, прекарани с Winter Assault, мога да кажа само едно. Така трябва да се прави експанжън! Дадени са ни две, изпълнени по доста оригинален начин, нови кампании. Добавена е игрова фракция, статистиките на вече познатите ни други страни в конфликта са доизпипани, а към всяка от тях е добавена и по една нова единица. Наблюдават се и малки добавки към графиката и звука, куп нови карти и… Както и да е, важното е едно: това не са просто екстри от типа „дай, та да има”, а са неща, реално допринасящи за цялостното ни изживяване в бруталната вселена на Warhammer 40,000. Но да карам поред.
Добре дошли на Лорн 5
– студена, неприветлива планета. Свят в руини, единствен спомен, останал от безбройни битки. Някога заселен от Империята, понастоящем този свят е заклещен в прегръдката на силите на хаоса, проклети еретици и мутанти. И сега, всички погледи са отправени към него. Причината е само една: Титанът, огромно оръжие, построено от Империята. След малка злополука, този могъщ аватар на Имперската технология е извършил принудително кацане. Лежащ почти беззащитен, той привлича безброй амбиции. Потайните Елдар, жадните за мощ Хаос, живеещите за битката и „УААААГХ!” Орки – всички си съперничат, подтиквани към него от собствени мотиви.
И кой друг се оказва на пътя им? Имперската гвардия, безбройната редова армия, заклела се в служба на Империята. Кампанията в DoW ни навява спомени за тях. Страхливци, разбягващи се само при вида на първата връхлитаща вълна орки. Слабаци, падащи в директна схватка с пехотата на Елдар. Но какво да очакваме? Все пак Гвардията не е съставена от свръхтренирани супервойници. В нейните редици намират място предимно обикновени хора, като Гошо и бат Пешо от съседната улица.
Като напълно игрова страна в конфликта обаче, гвардията освен с неизмерима човешка маса вече разполага и с изключителни лидери (някои от типа дето ще те застрелят, ако обърнеш гръб на врага и тръгнеш да се спасяваш), и с отличен набор от машинария.
Преди излизането на Winter Assault, сред феновете на играта най-честият въпрос бе: „Защо авторите не са се спрели на някоя от по-популярните раси за допълнението. Защо са направили такъв избор, при наличието на колоритни създания като Тау и Тиранид? Та на техен фон Гвардията, със своите армейски порядки и приличащи на бетонни бункери сгради, изглежда едва ли не скучна“. Е, затова си има много добър отговор.
В оригиналния DoW, акцентът бе върху агресивния стил на игра. Тези, които опитваха просто да се окопаят в базата си, нямаха шансове. Все пак, макар да можете сами да си строите енергийните генератори, другият основен ресурс в играта идва предимно от контрола на стратегическите точки, разпръснати по бойното поле.
Гвардейците
са реверанс към играчите, предпочитащи един по-дефанзивен стил. Сградите им не само приличат на бункери, в тях реално можете да прикриете пехотата си, да я оставите да обстрелва противника без да я излагате на директна опасност. Освен това, новопостроените сгради автоматично се свързват с останалите чрез подземни тунели, позволяващи на отрядите ви ефективно да пътуват, без дори да се показват на повърхността. Макар и не толкова елегантна като порталите на Елдарите, това си е безценна тактическа възможност.
Най-добрата артилерия, отлични бронирани транспорти, танк за пиромани, добрия стар Леман Русс, бърза канонерка, сякаш излязла от Star Wars и идеална за „освобождаване” на контролирани от противника стратегически точки… о, да – Гвардията командва и колоса на механичната хранителна верига: Baneblede, грамаден танк, накичен с арсенал, способен да умиротвори няколко малки републики. В крайна сметка, изборът на авторите да изкарат на бойното поле Гвардията обогатява играта и е повече от обоснован.
Знам, че трябва да намеря и нещо негативно да кажа, но какво? OK, в pathfingding-a на имперските единици, в частност на огромния Baneblade, има място за подобрение. Друг недостатък просто не намирам.
Макар да е предоставена добре изпипана и забавна единична игра, няма съмнение, че истинското съкровище тук е мултиплейърът. Дали за да спретнете едно брутално отборно съревнование или да се впуснете в дуел мано-а-мано, няма друга RTS, нито друг сетинг, които да ви предложат такива интензивни сражения. Прекрасно ще е, ако и у нас повече хора оставят поне за малко настрана SC и WC3 и пробват нещо по-свежо и – честно казано – по-добро, каквото Winter Assault безспорно е.
Автор: Борис Цветков