Ultimate Spider-Мan

За кого са направени комиксите и анимационните филми? За децата може би – те са най-голямата им естествена аудитория. Но и за тези от нас, които пазят детето в себе си. И то не по начин, който би ги накарал да търчат пред Народното събрание, разперили ръце като криле, бръмчейки с уста. А по начина, който им позволява да се впечатляват и наслаждават истински на заобикалящия ги свят. Без да ги е срам да си го признаят или прикрият зад посредствен и нелепо скалъпен мачизъм. Дори напротив – да извлекат най-хубавото от ситуацията, защото разликата между децата и възрастните е именно в необременеността на първите. Което не ни пречи от време на време да сме инфантилни. 😛

Всичко това го пиша, само за да оправдая следното изречение: Луд фен съм на Марвел комиксите и героите, естествено имам си собствените фаворити (пушещи пури и изцвъкващи по три остриета от всяка китка) и като такъв поемам всичко, което се е появило до момента по темата, без да изпадам в някакви консервативни разбирания за правилни и неправилни светове, в които се развиват действието.
 
Една съвсем друга история

След откровеното разочарование от последния гейм, посветен на Човека паяк, подходих с доста сериозна доза скептицизъм към Ultimate Spiderman. Но пък от друга страна трите вдъхващи доверие диска, придружени с активното присъствие на друг от любимците ми – Венъм, бързо убиха тези мрачни мисли. И се оказа, че е нямало защо да се притеснявам.

Вселената на Ultimate Spiderman е малко по-различна от стандартната. Като за начало, всичко е повлияно от модата в последно време супергероите да се “подмладяват” – и Спайди, барабар с гаджето и ултравраговете си са вкарани в онази крехка и особено летална за околните възраст между 14 и 18 години. С друга думи – тинейджърско парти отвсякъде. Няма лошо, стига да е направено като хората.

Сюжетът ни развърта около сътрудничеството между бащите на Питър Паркър (Спайди) и Еди Брок (Венъм) и създаването на специален черен костюм-симбиот, даващ на приелия го организъм свърхчовешка сила, издръжливост и почти пълна неуязвимост. По стечение на обстоятелствата Еди го навлича, превръща се в огромен черен дзвер с неприлично дълъг език и злобна челюст, а Спайди се опитва да го спре да не попилее града. Намесват се собствениците на костюма, опитващи се да контролират Еди, свръхтайната организация S.H.I.E.L.D. опитващи се да разкатаят първите и още една купчина свръхгероична измет, набутала се в рамките на сюжета по един или друг начин. Който пък е разказан доста забавно под формата на интерактивни комикси. Всъщност усещането от изиграването на играта е наистина адски близко до това, предизвикано от качествена комикс или пълнометражна анимация.

И ако преглътнете няколко фактологични неточности (по Default симбиотичният организъм, създал Венъм и Карнидж, е с извънземен произход) ще се насладите на една много приятна и добре предадена история.

Ръг-бъзък между небостъргачите

Поемайки ролята на тинейджъра с афинитет към лазенето по стени, ще бъдете набутани в едно от най-точните и добре пресъздадени копия на родния му град. Из него съвсем свободно ще можете да се упражнявате в техники за бързо придвижване, използвайки мрежите си, да сразите един-два кривнали от правия път деграданти или просто да поемете благородната мисия, при която трябва да издърпвате всеки висящ от балкона си ситизън. За да отключите дадена задача, която да ви позволи да напреднете в историята, трябва да изпълните някой от тъй наречените City Goals. Те са точно три типа и ще се спрем на тях малко по-късно. След успешното им приключване идва по-интересната част, в която ще трябва да сгепите за деликатните части поредния бос. Кои задачи и кога да ги изпълните, решавате само и единствено вие, но от един момент нататък се превръщат в рутина, която се опитвате да преминете колкото се може по-бързо до поредната кът сцена.

Макар и много по-добро от последното по заглавие темата, Ultimate Spider-Мan се дъни много мащабно в някои точки от геймплея си. Последният е базиран на трите мини игри и специалните event-и. Първата мини игра е checkpoint състезание. В него за определено време трябва да изминете даден маршрут, блъскайки се в огромни червени (за Венъм – черни) маркери. Доста добра идея, но преексплоатацията й в случая води до сравнително недоволна прозявка, а дружелюбната камера може много здраво да ви сгърчи настроението в такива моменти.
 
Второто представлява кратка разходка из града, в която ще трябва да тупате лошковци. Много приятно и разпускащо занимание, което можете да правите, докато си режете ноктите например. И отново – на 10-тото повторение леко започва да ви издебилява. Последната мини игра са вече споменатите градски случки, в които ще разрешавате битови проблеми на случаен принцип.
 
И всичко щеше да е цветя и балони, ако след първите 2-3 часа гейм, не ви споходи ужасяващото прозрение, че срещите с босовете не представляват нищо повече от комбинация на трите игри в едно. Винаги преследвате лошковеца по-точно определен маршрут, спасявате точно определени неща, биете точно определени гангстери, изникнали ви на пътя, и най-накрая набивате архизлодея по точно определена система. Сигурно и сами сте се сетили каква е основната ми мисъл – МОНОТОННОСТ! До побъркване, да не говорим, че босовете са ги направили безумно силни. Точно както в старите аркадки за NES – докато не минете през дадена зона 20 пъти, докато не научите в точно коя секунда кой клавиш да натиснете – просто не продължавате напред. Слава богу, играта свършва точно тогава, когато всички тези фактори започват да заличават приятните ви впечатления от нея.

Камерни неволи

Друг адски сериозен недостатък е налудничавата камера и уродливите контроли. Първата отказва стабилно да ви съдейства, независимо дали използвате клавиатура или кифла, а причудливите дизайнерски решения за това как точно трябва да реагира човечето на клавишите спомагат за тоталния хаос. В крайна сметка стигате до някакви временни решения, в които се молите да не стане гаф по средата на мисията, че последният чекпойнт е доста далечко. Дори в една “наземна” игра това би създало проблеми, а можете да си представите какво се случва в заглавие, в което посоките на света и височините в общи линии губят значението си. Но ако проявите търпение, ще сведете щетите по нервите си до поносимият минимум.

И все пак играта е добра

– защото графиката е страхотна и на моменти не можете да разберете кога действието се прелива към кът сцена и обратното. Защото историята е страшно добре разказана, напълно в стила и духа на спайди, с цялото му чувство за хумор и ирония. Защото още от самото начало ще се сблъскате с едни много добре познати ни личности от Марвел комиските, които ще ви наритат задниците. Или вие техните. Защото ще можете да играете като Венъм – за първи път официално в игра, която не е fighting. Защото Ultimate Spider-Man е лесна и се превърта за 6 часа упорит гейм. Защото няма нищо друго по темата. Но и можеше да е много по-добре…

Автор: Георги Панайотов