by PC Mania
Пришълец и хищник – две думи, които възбуждат интереса на милиони киномани, геймъри и любители на комиксите. Поредицата, която „кръстосва” двете чудовища, се радва на голям интерес вече три десетилетия и закономерно Aliens vs. Predator бе една дългоочаквана игра. В крайна сметка над нея се трудиха не кой да е, а момчетата от Rebellion, известни с оригиналната игра от 1999 г. Резултатът обаче е незадоволителен – стандартен шутър, които може да се похвали само с лош дизайн на нивата и посредствена визия, които моментите на кървави изживявания с някое от чудовищата не могат да компенсират.
Но да не хващаме бика за рогата
Основната идея зад AvP е достатъчно солидна – имате три кампании с отделните герои, като бонус получавате Survival mode, в който трябва да отблъсквате вълни от чудовища. Към това можем да прибавим и широко рекламиран мултиплейър режим. В началото на историята корпорацията Уейланд-Ютани разбива древен запечатан храм, построен от Хищниците и по този начин събужда Кралицата на пришълците и привлича вниманието и на самите Хищници. След това вие и екипът ви се озовавате в изоставена колония на планетата BG-386, която много скоро ще се изпълни с гадини и от двата вида. По-нататък обаче историята не е особено развита и дори появата на Карл Уейланд Бишъп, озвучен от Ланс Хенриксън, не може да ви трогне особено. Единственият вариант да разберете какво точно се случва, е да намирате и изслушвате аудио записи, когато играете с марините.
Кой загаси тока?
Играта с марините наподобява стандартен шутър от първо лице, при това не особено добър. В самото начало на играта атмосферата е грабваща, защото коридорите са адски мрачни. Подобно на Doom 3 имате непрекъсната нужда от фенерче, а погледът ви е прикован към индикатора за движение, познат ни още от филмите. Скоро обаче ще разберете, че отделните елементи не винаги правят добро цяло. Дизайнът на нивата е изключително линеен и еднообразен и не позволява почти никакви маневри. В редките случаи, когато решите да вземете посока, различна от тази, която ви оказва играта, по-скоро ви очаква задъдена улица, отколкото полезен предмет. Индикаторът пък на практика не върши кой знае каква работа, тъй като AvP е много повече екшън, отколкото хорър игра и реално няма особено значение кой кого ще види пръв. Когато пък излезете в джунглата, нещата стават още по-досадни, тъй като атмосферата съвсем се губи; лошият дизайн на картите обаче остава.
Арсеналът на марините е приличен и включва оръжия, познати ни от филмовата поредица за пришълеца като пулсовата карабина, помпа, снайпер и огнехвъргачка, с която може лесно да изпепелявате яйцата на Пришълците. Освен престрелките, играта ви позволява да се борите с гадовете лице в лице, което е интересно и брутално преживяване. Когато на екрана се появи подканящ надпис, е възможно да блокирате атаката, след което да използвате краткото време, в което врага е на земята, за да контраатакувате или презаредите.
Да влязат чудовищата
Безспорно по-атрактивните герои в AvP са респективно Пришълецът и Хищникът. Историята с първия започва, когато успявате да избягате от една лаборатория и освобождавате своите пленени събратя. Ако примем, че сте започнали игра най-напред с марините, получаването на контрол върху двете чудовища е готино на първо време, защото за вас стават достъпни напълно нови умения. Пришълецът е максимално подвижен, като управлението му изисква известно време, докато свикнете с контролите и фактът, че във всеки един момент, почти без да искате, може да се озовете на някоя стена или на тавана. Ако успеете да се преборите с неудобството от това, ще се насладите на няколко интересни момента, но играта не ви ги предлага често.
На свой ред Хищникът влиза в действие, когато издържа успешно изпитанието за мъжество и вече е пълноправен ловец, отправил се за плячка. Той безспорно е най-силният от трите героя и играта с него е най-впечатляваща и брутално, особено в моментите, когато успеете да приклещите някой нещастен човек и да изтръгнете главата или да счупите гръбнака му. Освен двата вида ръкопашни атаки, той изстрелва плазмени заряди, които също биват два вида – бързи, но по-слаби и по-бавни, но мощни.
Играта с Хищника също разчита на стелт елемент, който е относително добре реализиран. Имате възможност да се сливате с околната среда, което ви позволява да се движите (почти) незабелязани, и същевременно получавате достъп топлинното зрение на чудовището, чрез което лесно откроявате приближаващите се войници. Имате възможност и да примамвате враговете си като ги карате да се насочат към избрано от вас място. Системата работи, но не търсете особен реализъм в нея, защото едва ли някъде ще откриете обучени войници, които с такава готовност отиват към собствената си смърт.
Няколко думи за визията
Визуално AvP отново е някъде малко над средното. Въпреки че прилича на Unreal, енджинът на играта всъщност е Asura и е дело на самите Rebellion. Той е създаден на базата на енджина на оригиналната игра от 1999 г., който е напълно разглобен и осъвременен, а вече е прибавена и поддръжка на DirectX 11 за онези, които разполагат със съответния хардуер и софтуер. Благодарение на Pixel Shader 5 са добавени и някои доста добри ефекти, засилващи атмосферата.
Извън това гласът на Ланс Хенриксън е добре дошъл, но пък по време на кампанията с марините няма как да не се подразните от озвучаването на Текила с характерен, но безкрайно неоригинален латино акцент. На Пришълеца, който получава наставления по някакъв необясним телепатичен начин от своята Кралица, поне това му е спестено.
Като изключим досадно дългото време за зареждане на нивата, трите кампании са доста кратки и по никакъв начин не могат да удовлетворят играчите, особено при тази с Пришълеца. Очевидно е, че Rebellion са имали доста идеи с потенциал, но реализацията на някои ключови елементи е посредствена. Това наистина е жалко, защото играта в много отношения представлява амбициозен опит за възраждането на класическата РС шутър поредица. За съжаление, освен за кратко и кърваво забавление, Aliens vs Predator няма да остане в гейм историята с нищо кой знае колко впечатляващо.
Автор: Иво Цеков