BioShock 2

Когато стремежите надвишават способностите, хората обикновено умират. Болезнено. Такъв е случаят с подводния град Рапчър, в който първият BioShock ни потопи преди малко повече от две години. Желанието на един човек да създаде утопия, в която творецът да има цялата свобода на този свят и да се развива отвъд границите на нормалните възможности, се превърна в потънал ковчег от идеи и мечти. BioShock 2 ще ви подкани да посетите абсолютно същото място. Отново. Този път – десетина години по-късно.

Какво се е променило?

Всъщност – не много. Сплайсърите продължават да търсят АДАМ, тежкоподвижни механични големи поправят пукнатините в стъклата, гледащи към необятния океан и неговите спокойни обитатели. А градът – той е все така обсебващо красив, макар че ръждата започва да се прокрадва зад всеки ъгъл. Рапчър – някогашното царство на Андрю Райън – се разпада. Бавно, но сигурно. Това обаче не му пречи да се опитва да “изживее” всячески всеки останал миг от своето подводно съществуване.

Сега властта е в ръцете на София Лемб. За разлика от Райън, който вярва в гения на индивида, някогашната психиатърка и негов отявлен политически противник е убедена в способностите на колектива. В Семейството на Рапчър, както тя нарича новосформиралия се култ. Лемб успява да обедини сплайсърите и да ги накара сляпо да я следват, водени от чувството за дълг и цел.

Под нейното управление пък някои от Малките сестрички вече са пораснали – превърнали са се в бързоподвижни и изключително агресивни същества с водолазни костюми, владеещи силата на плазмидите. 

Татко се прибра!

Този път ще поемете ролята на Голям татко и по специално – на „Делта”. Първият, който успешно е обвързан с Малка сестричка, и единственият, който може да използва плазмиди. Действието в Bioshock 2 започва през 1958 г., само за да станете свидетел на един брутален акт на агресия към вас самите. Събуждате се десет години по-късно, а едно име е обсебило цялото ви същество – Еленор. Момичето, на което някога сте били „татко”, сега е в плен на Лемб – жената, накарала ви да си пръснете черепа – а вие ще трябва да направите всичко възможно, за да се доберете до него и да го спасите.

Безспорно това, което направи първия BioShock толкова популярен, бе мистерията, скрита зад самия Рапчър. Кой и защо е построил този подводен град, какви са били мотивите му, какво се е объркало през годините, какви са тези странно изглеждащи Големи татковци и Малки сестрички… Сега всичко това е известно. Завръщането ни в Рапчър не ни поднася кой знае какви нови изненади, а историята спокойно можеше да остане и неразказана. Това обаче не означава, че приключението в BioShock 2 не си заслужава или пък е по-малко увлекателно от първото. Просто откривателският елемент вече отсъства напълно и вместо като човек, борещ се за своето оцеляване, който е в пълно неведение за заобикалящия го град, ще кръстосвате Рапчър като същество, което е неразделна част от него и същевременно – най-емблематичната фигура на поредицата.

Ходеща месомелачка

Вместо с гаечен ключ ще започнете играта въоръжени с бургия – гигантска механизирана бургия, която разкъсва тялото на всеки, в който бъде забита. Сега тежките ви стъпки ще отекват в коридорите, сянката ви ще издава колосалния ви вид, а водните капчици ще барабанят по металния ви корпус. Въобще – усещането да си Голям татко е наистина страхотно, макар че авторите не успяват да го поддържат по време на цялата игра. По принцип сте значително по-бързоподвижни от останалите си „колеги”, което от гледна точка на геймплея е разбираемо, но разваля цялостното усещане. Освен това в началото сте изключително хилави, което разваля имиджа ви на подвижна крепост. А към края на играта, когато сте въоръжени с всевъзможни плазмиди и ъпгрейднати оръжия, ще имате чувството, че сте героя от първата част. Най-обикновен човек, погледнал света от първо лице.

BioShock 2 обаче си има и своите моменти. Когато ъпгрейднете бургията на макс – т.е. нанася повече щети, хаби по-малко гориво и рефлектира куршуми, докато се върти; ако я допълните с тоник, който я превръща в ледено острие; и когато се доберете до прословутото умение на татковците да се хвърлят към противника си с всичка сила, ще се почувствате наистина като гигантска машина за убиване.

Фактът, че носите водолазен костюм, също си има своите плюсове. Не един и два пъти ще ви се наложи да кръстосвате океанското дъно. Освен че действа успокояващо, предоставя страхотни гледки и може да попаднете на някой плужек с АДАМ, тук няма да откриете нещо кой знае какво. Факт е обаче, че тези сцени са сред едни от най-запомнящите се моменти в BioShock 2. Поне за мен.

My Heart Belongs to Daddy

Основната разлика в геймплея обаче се наблюдава в отношенията ви с Малките сестрички. Сега те не гледат на вас като на цербер, който иска да изстиска целия АДАМ от тях, а като на потенциален спасител. В Рапчър обаче нито една от тях не броди сама и за да се доберете до нея, отново ще трябва първо да отстраните нейния протектор, което в самото начало на BioShock 2 не е сред най-приятните задачи. След това обаче идва ред на първата дилема.

Ако в първата част можехте или да ги спасите и по този начин да получите малка част от носения от тях АДАМ, или да ги унищожите и да погълнете цялото количество, то сега възможностите са с една идея повече. Когато повалите Големия татко, който ги пази, имате две опции. Да ги унищожите или да ги осиновите. Естествено – ако искате да ъпгрейднете героя си с едни от най-мощните плазмиди и тоници, определено ще трябва да предпочетете втория вариант, който принципно е и най-интересен. В този случай Малката сестричка ще се качи на рамото ви и ще ви покаже пътя до т.нар. ангели – трупове, пълни с АДАМ. От вас се изисква да я оставите на земята и да й дадете няколко минути, за да го извлече със своята гигантска спринцовка. Това обаче не е сред най-лесните задачи, тъй като ще привлечете вниманието на десетки сплайсъри, които ще наизскачат от нищото и ще ви атакуват. От геймплей гледна точка обаче тези моменти са страхотни – изключително динамични и предизвикателни, които буквално ви изправят на нокти за минута-две.

Всяка сестричка може да извлече АДАМ от ограничен брой ангели, което означава, че рано или късно ще трябва отидете до вентилационната шахта и да изберете дали да я спасите или да я унищожите. Вашите решения, разбира се, ще бъдат определящи за края на историята и бонусите, които ще получавате по време на приключението си. До каква степен обаче – ще трябва да разберете сами за себе си.

Когато Малките сестрички пораснат

Ако в първия BioShock Големите татковци бяха най-предизвикателните противници в играта, то сега летвата е вдигната няколкократно в лицето на Големите сестри, които ще се появят в нивото, когато спасите или унищожени определен брой момиченца. Те ще бъдат ядосани, много, много ядосани и ще направят всичко възможно, за да ви унищожат. Могат да се телепортират, да мятат срещу вас всевъзможни тежки предмети и да ви обстрелват с огнени топки, а когато кръвта им намалее, ще отидат до най-близкия сплайсър, за да изсмучат неговата. С други думи – битката с тях ще е на живот и смърт и ако искате да излезете победители, ще трябва вземете всички необходими мерки. На пръв поглед залагането на капани предварително може и да не изглежда най-забавното нещо на този свят, но често те се оказват по-полезни, отколкото предполагате.

Praise the Lord and Pass the Ammunition

Що се отнася до плазмидите – промените при тях са незначителни и повечето от тях са свързани с дребни корекции при функциите и наименованията. При оръжията пък ще откриете шепа нови. Както вече стана дума – бургията идва на мястото на гаечния ключ. Т.нар. rivet gun замества пистолета, а spear gun – арбалета. Отново всяко едно оръжие разполага с три различни муниции (с изключение на бургията разбира се), а сега и с по един допълнителен, мощен ъпгрейд, който става достъпен едва когато изучите първите два. Например двуцевката ще изстрелва и електрически заряд освен всичко останало, куршумите на картечницата пък ще рикошират, ако случайно не достигнат желаната от вас цел и т.н.

Решението в кое оръжие ще се специализирате и кой път на развитие при плазмидите ще предпочетете, зависи изцяло от вас и от стила ви на игра. Тук се крие и основният чар на поредицата – съществуват всевъзможни комбинации и в края на BioShock 2 няма да може да изучите абсолютно всичко на макс, което вероятно ще ви стимулира да изиграете приключението повторно. Този път обаче, вместо да наблягате на директния демидж, бихте могли да предпочете по-тактическия подход като полагането на капани, хакването на летящите машинки, които да се бият на ваша страна, и т.н.

Тук и там по нещо ново

В този ред на мисли – хакването като мини игра също е префасонирано и сега колкото по-добре се справите, толкова повече бонуси ще получите. Изследването на слабите страни на противниците ви пък се осъществява посредством видео камера, а не фотоапарат, където ясната снимка е заменена от проява на изобретателност при елиминирането на врага. Но всичко това са дребни и на пръв поглед незначителни промени, които не влиаят коренно на геймплея в поредицата.

Общо взето BioShock 2 е една игра, която всячески се опитва да оправдае съществуването си – ако не се беше появила на пазара, без съмнение нямаше да изпуснем почти нищо съществено, което да не сме виждали вече в BioShock. Това обаче в никакъв случай не я прави лоша. Да, ефектът на изненадата го няма, Рапчър не е обвит до такава степен в булото на мистерията (макар че нишки от историята на града продължават да се разплитат под формата на аудио дневници), а геймплеят изглежда практически непроменен. Въпреки това повторното спускане до подводната утопия категорично си заслужава. Без значение дали сте играли BioShock или не.

Автор: Владимир Тодоров