by PC Mania
Историята ви е позната – току-що е излязла нова игра, която нямате търпение да погледнете. Независимо дали вече сте я пробвали или точно се колебаете дали да допринесете за бюджета на съответната компания, доста вероятно е да потърсите мнението на приятели и преди всичко на специализирани издания за нея. Но, о, ужас! – отваряте любимия си сайт (ласкаем се, само при мисълта, че той може да бъде и нашият) и виждате, че ревюто не е особено добро, а оценката направо ви изправя на нокти. И емоциите започват…
Оценките – защо?
Ревютата на игрите са едно от най-субективните явления в гейм журналистиката, а черешката на тяхната торта безспорно са оценките. В статия, която съдържа няколко хиляди символа, една-единствена цифра в самия й край може да наруши баланса и да създаде много емоции. Независимо от това дали играта е оценена прекалено високо или твърде ниско, няма спор, че една сама по себе си безсмислена цифра означава много неща за много хора. Някои твърдят, че оценките не трябва да се приемат толкова сериозно, други – че трябва въобще да бъдат премахнати.
Всъщност оценките са гъвкаво понятие и не трябва да се приемат толкова буквално. Читателят може да приеме както ревюто, така и крайната оценка; може да се съгласи само с единия или с другия компонент, а може и да игнорира всичко и да следва инстинкта си. В крайна сметка, оценката е само един компонент от ревюто. Последното на свой ред е само едно от многото ревюта за дадено заглавие, а всички тези ревюта са само част от общата информация за продукта, която циркулира. Тогава защо по дяволите да не ги премахнем изобщо?
А защо не?
По няколко причини – преди всичко много читатели се доверяват на оценките. Когато пред тях се отвори нова статия, те плъзват бърз поглед по текста, търсейки оценката, преди да решат дали да продължат. Практиката показва, че това такива са мнозинството от интересуващите си и тяхното желание трябва да бъде уважено. Освен това оценките са удобен инструмент, който е съществувал много преди комерсиализацията или дори появата на видео игрите. Може би те не са страхотно важни, но със сигурност са полезни – и това е достатъчно. А, да има и още една причина:
Цифрите са истински бизнес
Точно така – цифрите в оценките могат бързо да се превърнат в пари за мнозина. Спомнете си само пословичния случай с Джеф Гертсман от Gamespot, който буквално попадна между чука на своите началници и наковалнята на Eidos. Действително, всички издатели и особено големите компании държат особено на добрата оценка на техните продукти. Тя автоматично означава по-голям интерес, а интересът – продажби.
Metacritic е много добър пример за това колко важни могат да бъдат оценките в ревютата на игри. Сайтът ежедневно събира информация от огромен брой източници за оценките, дадени на различни заглавия и обощените резултати се следят с особено внимание от компаниите и борсовите играчи. За пръв път своеобразният прецедент се случва през май 2007 г., когато Activision пускат играта Spider-Man 3. Три дни по-късно авторитетният ежедневник Wall Street Journal забелязва, че оценката на екшъна в сайта е доста ниска и изказва опасение, че това може да бъде проблем за продажбите. В същия ден акциите на Activision падат с 5% и до края на седмицата продължават да се сриват. Когато пък BioShock получава съвкупна оценка от 97 на Metacritic, акциите на Take-Two Interactive се повишават с 20% в следващите седем дни. Големите компании бързо осъзнават, че цифрите имат голямо значение за реалните продажби и приходи и взимат съответните мерки. Някои издатели например изискват финансирания от тях продукт да получи минимална оценка в Metacritic, а ако това не се случи, авторите търпят глоби. Сред практикуващите тази политика е Warner Bros., който изисква от всички студия, желаещи да правят игри по филмовите му лицензи, да се задължат, че могат да постигнат определен резултат в сайта; в противен случай съответното студио трябва да плаща неустойки на гиганта. До скоро в Microsoft пък използваха оценките в Metacritic, за да премахват периодично заглавия от Xbox Live Arcade.
Субективност не е мръсна дума
Въпреки че това е едно от най-често отправяните обвинения към гейм журналистите изобщо, трябва да признаем, че то е твърде абстрактно и неоснователно. Всяко действие или информация, която ние възприемаме, автоматично и дори подсъзнателно се пречупва през личното ни виждане. Това с пълна сила важи и за игрите, които играем и за които пишем материали. Журналистите са различни – те имат различни предпочитания, през годините са играли най-различни заглавия и е нормално да имат специфичен поглед върху случващото се в гейм индустрията. Но писането на едно качествено ревю за игра, без значение какъв е нейнияt жанр или платформа, винаги е сериозна задача, която не може да се свърши, само защото някога сте играли на тетрис. Водещи тук са професионализмът и желанието за максимална осведоменост на читателя. Освен това не трябва да се забравя и най-важното – журналистите пишат, но това не е тяхна самоцел; материалите са предназначени за читателите, те са истинският потребител на статиите и анализите. Ревюто се поднася от автора, но всеки от публиката избира дали и доколко да го приеме, да се съгласи или да го обори.
И все пак, тя се върти
Така е казал преди векове Галилей за Земята, убеден в своите виждания. Толкова убедени сме и ние, че оценките са важна част от гейм журналистиката. Независимо дали ги приемате или не, те продължават да бъдат най-сбития и конкретен опит за обобщение на качествата на една игра. А ако не сте съгласни – винаги може да използвате полето за коментари, нали?!
Автор: Иво Цеков