by PC Mania
Нека си го кажем с ръка на сърцето – Tomb Raider отдавна не е това, което беше. И като че ли никога няма да бъде. И как иначе, щом в екипа едва ли е останал и един човек от създателите на оригиналната игра. Дори наемането на „бащата” на Лара Крофт, Тоби Гард, като „консултант” (какво ли всъщност значи това в случая?) при разработката на Underworld не промени кажи-речи нищо. От зейналата дупка в жанра охотно се възползваха хората от Naughty Dog, които отчаяно се нуждаеха от нов франчайз след като Crash Bandicoot просто им беше изтръгнат от ръцете, а Jak & Daxter така и не оправда мега очакванията на хората от Sony. Признавам, че от излизането на първия Jak насам
винаги съм смятал „палавите кучета” за пресметливи и хитри копелета
Издание след издание те не спираха да „заимстват” чужди идеи, наскубани набързо от всяко актуално хитово заглавие. Тази практика продължи с пълна пара и в първия Uncharted и аз бях готов да им тегля поредната майна… когато взех и все пак изиграх проклетото нещо. Първо реших да врътна само няколко нива, ей така, колкото да потвърдя теорията си за Naughty Dog. И докато се усетя – тя играта взе че свърши. И не защото беше кратка. Просто не можах да пусна геймпада. Леле мале, пустите му „плагиати” си разбирали яко от работата! Казвал съм го и преди, ще го повторя пак – Uncharted: Drake’s Fortune е истински учебник за това как се прави хит от нулата. Професионализмът и уменията на Naughty са отвъд всякакви съмнения, но тези момчета и момичета разполагат и с една друга магическа съставка – удоволствие от правенето на това, с което си изкарваш хляба.
Ето този дух на искрено забавление ми липсваше
така отчаяно през последните години, натъпкани до тавана с лъскави до заслепяване, но абсолютно кухи отвътре игри.
Затова и чакането на Uncharted 2 беше почти мъчително. Аз просто имах отчаяна нужда от поредната доза от онова невероятно усещане – да забравиш, поне за малко, че всъщност играеш игра. Може би сте забравили (или пък сте твърде отскоро в гейминг занаята за да помните), но някога игрите бяха много повече от просто резултати, с които можеш да се изфукаш. Е, бързам да уточня, че Among Thieves е безспорно такава игра. Слава богу, не единствената напоследък. Дали е съвършенната игра? М-не, не е. Почти на две-трети навътре в нея бях 100% сигурен, че новият Uncharted е истнински феномен с магнитуда на първия Tomb Raider. Уви, там някъде градусът на вдъхновението започна да спада, докато не достигна една „здравословна” средна стойност, за да завърши почти протоколно. Но не ме разбирайте грешно – „протоколното” ниво на Among Thieves си остава все така недостижимо за 95 на 100 от заглавията на пазара. И все пак е малко жалко за онова, което играта можеше да бъде.
Ако някой от „костюмарите” в Sony не беше казал
– хайде стига толкова, момчета, и без това похарчихме достатъчно. Пък и ни трябва голям хит, баш по Коледа, знаете как е. Аз пък, наивно може би, си мисля, че Naughty Dog биха се изкефили тотално да завършат Uncharted 2 на същото убийствено, недостижимо ниво.
Новите неща, нека да започнем с тях, не са много, но пък са все в десятката. Моят персонален фаворит? Контра-техниките в ръкопашните схватки. Системата е до болка проста -натискате триъгълник малко преди противникът ви да атакува. Тогава Нейтън се измъква хитро и на свой ред забожда някоя ефектна тупалка. Не бих казал, че това променя в каквато и да е степен геймплея – просто така тупаниците без оръжие стават доста по-забавни. На второ място бих сложил промъкването, което този път играе ключова роля. Не очаквайте предизвикателства от калибъра на Metal Gear или Splinter Cell. Отново иде реч по-скоро за глътка свеж въздух, отколкото за драматичен завой в ситла на игра. Оплакванията ми са, че дизайнът на нивата можеше да бъде направен и така, че да дава повече шанса за стелт изпълнения.
Е, здраве да е, и така не е никак зле
Вярно, не липсват и нови елементи, които са (поне според мен) абсолютно излишни. Като т.нар. „riot shield” (щит подобен на тези на SWAT екипите), откраднат най-безсрамно от Gears of War 2. Пробвах го веднъж или два пъти, след което забравих въобще че има нещо такова в играта и така и не усетих липсата му.
Иначе добрият стар Uncharted геймплей микс е оставен почни непокътнат. Престрелки и акробатични изпълнения в съотношение почти 50 на 50. На мен поне престрелките ми дойдоха малко в повече – все пак това не е Call of Duty с гледна точка от трето лице. Ясно защо е всичко това – за да се промотира онлайн мултиплейърът на играта. Ето нещо, което не успях да опитам, но за което чувам все добри неща. Не знам дали точно това беше най-вярното онлайн допълнение. Мен ако питате –
кооперативен мултиплейър в духа на Res Evil 5
щеше да пасне далеч по-добре на общия дух на Uncharted. Ама пита ли ме мен някой…
Нещата в Uncharted 2, за които мога да изпея една малка „ода на щастливия геймър” са много, адски много. Но предпочитам да ги откриете сами, не ми се ще да ви развалям удоволствието. Ако ли пък не ги откриете, значи не е имало за какво да си говорим от самото начало. И все пак – обърнете специално внимание на диалога, който върви по време на геймплея, когато играете рамо до рамо с някое NPC (управляван от компютъра партньор). Какво простичко и какво гениално хрумване! Всичко това по линията на вглъбяването в играта, за което съм ви опявал толкова често.
И ако случайно не съм бил достатъчно ясен – това е задължителна, абсолютно задължителна за изиграване (и притежаване, бих добавил) игра. Ако и тя не успее поне за малко да разбуди задрямалия у вас „вдъхновен геймър”, тогава по-добре сменете хобито. Със събиране на бирени капачки, да речем.
Автор: Ивелин Г. Иванов