Stronghold 2

Господин Бардбъри се наслаждаваше на заслужена почивка. Нещата вървяха по план. Ранната бета на Srtonghold 2 бе заминала към представителите на пресата преди около седмица. Първоначалните отзиви бяха отлични. Всички обаче бяха съгласни, че има още много какво да се изпипва. Е, имаше време…
Звъненето на телефона го откъсна от размисъла му.
– Йо, куче, имаме промяна в графика. Давай стоката, пускаме я след седмица. Аре, мир.
Известно време Господин Бранбери остана безпомощно опулен. Челюстта му се полюшваше като увиснала на самотна панта врата. Какво по дяволите? Глас с сицилиански акцент, говор подражаващ на гангста-рапър… О, боже! Та това бе разпространителят!

Разбира се, най-вероятно чак такова нещо не се е случило. Истината е, че много, ама много ми се иска да има някаква разбираема и напълно независеща от разработчиците причина Stronghold 2 да излезе на пазара в сегашния си вид. На пръв поглед, всичко необходимо за създаването на едно отлично продължение е налице. Авторите са взели това, което ни хареса в предишната игра, добавили са още от него и са го представили по по-добър начин. Или поне така са възнамерявали да сторят. Но нека да карам по ред.
Играта ни предоставя

два варианта на забавление

– мирен и военен – всеки с по една кампания и няколко разновидности на единични мисии. Не бива да се подлъгвате по наименованието на мирната кампания обаче. В нея, освен с изграждането на проспериращо владение, ще трябва често да се занимавате и с отблъскването на пълчищата натрапници в земите ви, дошли за да плячкосват, кормят, опожаряват и вършат всичко останало, влизащо в характеристиката на почтения мародер.
Ще трябва внимателно да се грижите са щастието на поданиците си, защото в крайна сметка от това зависи функциониращата инфраструктура на замъка ви. Осигуряването на достатъчно храна е само първата стъпка. Трябва да се мисли и за елементарна хигиена. Не може просто да оставите разнасящи проказа плъхове да се шматкат из владението ви.
Неща като развлечения и ниска престъпност също са първостепенни. С престъпността обаче има един проблем. Тя често се пръква без никаква видима причина и от къде ли не, дори когато всички уж са щастливи. Явно алчността явно няма граници и не знае почивка. Тук, като малка утеха, обаче идва възможността да подлагате престъпниците на изтезания…;)
Оставите ли обаче общественото недоволство да се надигне, картинката бързо се загрозява. Когато хората почнат да напускат замъка ви, първата вълна изселили се сякаш винаги включва чистачите и ловците на плъхове. Оттук нататък ситуацията става лавинообразна. Проблемът идва и от това, че нямате никакъв контрол върху това какви длъжности да заемат поданиците ви. Не може да заповядате прехвърлянето на работници от едно производство в друго. Не можете да кажете, „Ей, ти! От днес ставаш мелничар”. Единствената възможност да пренасочвате работната ръка е като сривате отделни сгради или пък като изключите цяла индустрия. Примерно, прекратявате всякакъв добив на дървесина и се молите, че някой от дърварите ще реши да се преквалифицира в ловец на плъхове.

Добивът на различни материали

и преработката им в всевъзможни стоки е процес, запазил облика си непроменен спрямо предишната игра от поредицата, като изключим добавката на множество нови сгради. Същото важи и за набора и въоръжаването на военните ви сили. Изръсвате се малко злато, произвеждате екипировката и я връчвате на безработните селяни. До вчера безобиден нехранимайко – от днес, беззъб тип с боздуган и лесно избухващ характер.
Добре изпълнено нововъведение в Stronghold 2 е системата за „чест”. Ролята на лорда, вашият аватар, също е нараснала. Той няма вече да служи само като начин да загубите играта, ако бъде убит, а ще заема и централна част в пирове и фестивали. С добитата „чест”, дали спечелена в сражение или като имидж добър владетел, ще можете да наемате рицар(и) (истинско страшилище на бойното поле) и да купувате имения.
Именията, за огромно съжаление, не подлежат на пряк контрол. Те ви гарантират някакъв паричен доход и може би стоки, но това е всичко. Дори не можете да строите на тяхна територия. Ако искате да ги защитите, ще трябва да се сражавате за тях на открито, без възможност да разчитате на укрепления срещу противника.
Друга съществена разлика спрямо първия Stronghold е, че вече има територии с повече от един замък на тях. Това означава, че ще се налага да се мисли едновременно и за защита, и за атака. Битките, както и преди, са страхотно зрелище, особено големите обсади. Изненадващо обаче AI-то сякаш доста е регресирало. Ще станете свидетели на някои невероятно тъпи постъпки и изобщо няма да ви е смешно.

Преходът от 2D към 3D

в Stronghold 2 се е получил добре, особено що се отнася до качеството и функционалността на визията. Пълният контрол над гледната точка доста улеснява строителството. На максимални детайли теренът и сградите изглеждат отлично, дори и отблизо. Като приближите повечко камерата, войниците обаче са леко четвъртити, но просто няма как. Все пак говорим за масивни битки със стотици сражаващи се.
Сега, колкото и да не ми се иска, пак ще се върна на бъговете. За момента играта в мрежа си остава по-скоро сън. Ако завършите битка, без да загубите връзка или играта да ви изхвърли, най-добре отидете да пуснете едно ТОТО, защото днес явно е щастливият ви ден. Производителността при различни конфигурации също е абсолютно сбъркана. Може да сте се изръсили за X850 и Athlon64, но на вашия приятел с Ti4200 и 2GHz P4 най-вероятно играта по-малко ще му насича. Но не се притеснявайте. Сигурно и при него ще забива толкова често, колкото и при вас.
Мога само да кажа, че Stronghold 2 е игра с голям потенциал, която отчаяно се нуждае от няколко дебели кръпки. Всъщност първият patch се появи едва ли не с премиерата. Не съм пробвал играта без него, но не ми се мисли какво е било положението. Ако творението на Firefly бе излязло на пазара изчистено от бъгове, щях смело да го препоръчам. Това щеше да е най-добрата възможност да се пробвате като строител и управник на средновековен замък. Засега обаче съветът ми е: спестете си потенциалното главоболие и чакайте Stronghold 2 да придобие по-годен за игра вид.

Автор: Борис Цветков