Tom Clancy’s Ghost Recon

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 ное. 2001

Годината е 2008-ма. Европейският съюз се е разрастнал, а зоната му на влияние достига чак до Прибалтийските републики. Русия е попаднала под контрола на лидери-ултранационалисти, чиито амбиции могат да докарат нова желязна завеса. Братушките се опитват да си върнат Грузия, Литва, Латвия и Естония и това предизвиква сериозен конфликт с НАТО.

Противопоставянето ескалира, а жертвите нарастват с всеки изминал ден. Натовските войници се оказват неспособни да окажат отпор, затова се налага изпращането на елитните части “The Ghosts”. Където и да се появят, те сеят смърт и разруха. Екипирани с най-модерните оръжейни екстри, “духчетата” се придвижват безшумно и незабелязано дори и в най-горещите точки на фронтовата линия.

Горе-долу това е предисторията на играта. Вярно, не е сок от мозък, но на един военно-тактически 3D-шутър не му трябва и повече. Хората от Redstorm са направили точно това – успели са да се развихрят доста успешно на темата.

Война!

Те създадоха няколко сравнително сполучливи тактически шутъра в затворени пространства под формата на поредицата Rainbow Six. За съжаление Red Storm нямаха опит в екшъните на открити пространства. Project IGI, Delta Force и няколко други заглавия си поделяха феновете на истинските полеви бойни действия. Но ето че се появи Ghost Recon. Освен че използва изцяло обновен графичен енджин и коригира повечето недостатъци на Rainbow Six (особено що се отнася до системата за управление на ударните групи), тя предлага свръхреалистични битки, които се водят на открито. Дали обаче ще успее да оправдае очакванията на всички жадни за кръв фенове? Дали Том Кланси и компания няма да се изложат в опита си да излязат на бойното поле – пред танковете, картечниците и под дъжд от самолетни бомби? Е, според моето, бих казал, скромно мнение

Ghost Recon се цели в десетката

Като привърженик на по-мислителските игри, си падам повече и по екшъни, където поне малко трябва да напрягам сивото си вещество. Естествено, както всяка игра с претенции, и Ghost Recon си има доста бъгове. Сигурен съм обаче в едно: Redstorm и компания ще направят един доста силен support под формата на пачове, допълнения, продължения и модове.

По отношение на графиката мога да кажа предимно добри думи, макар че можеше и да е по-добре. Енджинът е стабилен и не е много бъгав, а играта ще върви порядъчно на сносна машина с процесор на 500 мегахерца и 128 MB RAM. Като изключим едно-две влизания в стените, графиката е на добро ниво. Разочароваща е липсата на разнообразни физиономии на противниците и ghost-овете. Иначе климатичните условия са пресъздадени адски реалистично. Когато вали дъжд примерно, капките падат по земята и оставят кръгчета в локвите. Мълнии раздират небето и целият ви екран просветва. Движенията на играчите са адски мазни и реалистични.

Ако имаше Оскар за звукови ефекти в игра, аудиото на Ghost Recon трябваше да го грабне. Противниците ви вече също могат да си общуват, вашите агенти дишат учестено, когато тичат, а шумът от стъпките им отеква по различен начин в зависимост от терена. Когато някой от Ghost-овете е ранен, той започва да пъшка, мъчително си поема въздух и изглежда адски страдалчески. 🙂 Когато метеорологичните условия са лоши, това също се усеща. Вятърът плющи в ушите ви, дъждът шляпа около вас, а мълниите отекват в далечината.

Геймплеят

е променен сериозно в сравнение с Rainbow Six. Вече го няма досадното предварително тактическо планиране и набелязване на маршрутите, по които да се движат вашите бойци. Управлението доста повече напомня на SWAT 3. Командвате екипите Alfa, Bravo и Charley, в които можете да слагате до трима “призраци”. Всеки има своите специализации – Rifleman, Support, Sniper и Demo.

Първите си служат добре с полуавтоматични пушки и ползват подцевни гранатомети.  Support-овете са въоръжени с автомати и общо взето служат за прикриване от вражески огън. Ако бъдат пуснати в затворени пространства (къщи, блокове и т.н.), те се превръщат в ходещи
машини за убиване.  Снайперистите според мен са най-универсални. Те имат огромен обхват, целят безгрешно на около 1000 метра, а в близък бой използват пистолет със заглушител. Друг тип командоси са Demo (demolition). Те са тежката артилерия. Служат си перфектно с всякакви експлозиви и противотанкови оръжия. В много мисии няма да можете да изпълните задачите, ако нямате поне един такъв боец.

Интересно е, че всеки войник има четири показатели – Weapon, Stealth, Endurance и Leadership. След всяка успешно премината мисия получавате по една точка, която можете да прибавите на даден показател, т.е. командосите ви търпят развитие. Ако някой от тях се държи храбро по време на мисия, получава или орден, или някаква значка.

Мисиите в Ghost Recon са разнообрази – от обезвреждате на вражеска артилерия до отвличане или спасяване на агенти. Бойните действия се водят и на открит терен, и в градски условия. Urban-задачите като че ли са най-сложни, тъй като зад всеки ъгъл може да има дебнещи гадове. Общият брой на мисиите е 15, а всяка карта е поне 500х500 метра. В процеса на игра можете да влезете под кожата на всеки командос или да давате заповеди на останалите от разстояние чрез Command Map-a.

Управлението е лесно и определено няма да видите зор като в Rainbow Six. Малка недомислица е, че примерно когато дадете команда “залегни” на някого от група Алфа, всички бойци от този тим ще се проснат в тревата.
Като цяло имаме пред себе си страхотен тактически шутър. Ако обичате да дебнете зад ъгли по баирчета, ако сте привърженик на убийствата с един изстрел, ако сте ценител на реализма, то Ghost Recon е вашата игра.

Автор: Орлин Широв