NBA 2K10

Когато от ЕА Sports обявиха, че за пръв път от десетилетие насам тази година NBA Live 2010 няма да излезе за РС, президентът на компанията Питър Мур оправда решението с две неща – слабите продажби на спортните игри за тази платформа и компютърното пиратство. Като човек с опит, той вероятно е имал своите съображения, но за момента изглежда, че това е стратегическа грешка. Със страхотния си геймплей, разнообразието от режими на игра и автентичната атмосфера, NBA 2K10 изглежда без конкуренция за званието „Най-добър баскетболен симулатор” за РС.

Една дрийм игра в действие

Независимо от разнообразните режими, които характеризират играта, всеки фен на поредицата би искал най-напред да види какво се случва на игрището. В това отношение подобрението, което ще усетите най-бързо, е реформираната турбо система.

В миналите игри можехте да изстискате максималната бързина от всеки играч като просто държите натиснато съответното копче. Сега нещата са по-комплексни, защото вече имате два показателя в това отношение – енергия за спринтиране и издръжливост. Когато ги движите напред-назад по терена в опит да организирате бърза атака или да пресирате противника, играчите ви постепенно хабят енергия. Когато тя се изтощи, продължаващото натискане на бутона за турбо ще доведе до изгубване на ценна издръжливост. В резултат на това съответният играч ще трябва да изчака по-дълго, преди да възвърне цялата си енергия, а ако е прекалено изморен, ще се наложи да поседи на пейката. Новата спринт система осигурява по-балансиран геймплей и предпазва играта да не се превърне в твърде аркадно тичане и натискане на бутони.

Движението на играчите сега е адски плавно – особено когато атаките се извършват от противника. Това, разбира се, не е точно така, когато се наложи вие да изнасяте топката. За да имате максимално удобен контрол върху ставащото на терена, ви е необходим традиционният геймпад, макар че играта е напълно функционална и с клавиатура. Въпреки това наличието на пад ще ви помогне да се възползвате до край от разнообразните движения – пасове тип „алей-уп”, чадъри, финтове и какви ли още не. Освен това с геймпад може по-лесно да правите смени в движение, да променяте постройката в защита и това кой кого пази, както и да сменяте различните камери.

Вие ли сте новият Фил Джексън?

Говорейки за тактика, тази година NBA 2K10 има доста по-богата гама от тактически решения. За разлика от миналогодишните осем варианта, сега разполагате с цели 24 тактики за нападение, които значително разширяват опциите ви при игра. В движение може да променяте постройката и задачите на играчите, така че да се възползвате максимално от пролуките, които се отварят в защитата на противника. Единственият проблем е, че гледайки твърде често прозорчето с тактическите опции, може да се разсеяте и да пропуснете някой пас. Въпреки това NBA 2K10 предлага адски много варианти за онези от вас, които са изкушени от баскетболното изкуство.

Вашата собствена лига

My Player определено е нов за поредицата режим. Както се досещате, по идея той е сходен с Be a Pro на FIFA, но определено ме грабна много повече. Тук може да създадете собствен играч, като начините, по които ще го моделирате, са наистина впечатляващи. Позиция, стил на игра, татуировки, марка маратонки – всичко това е достъпно, за да направите своето виртуално подобие. След това стартирате от най-ниското стъпало, а докато стигнете Лигата, ще има доста да се потрудите.

Играта в My Player е напълно различна от традиционната отборна. В началото ще бъдете резерва и ще влизате само в определени моменти, като междувременно може да наблюдавате играта отстрани или да превъртате, докато дойде вашият ред. Когато се появите на терена, бързо ще разберете, че за да успеете, е необходимо да откриете деликатния баланс между личните изяви и отборната игра. Във всяка среща вашите съотборници ще ви оценяват взависимост от поведението ви във всеки един момент. Добрите изяви ще повишават оценката, а слабите ще я намаляват. Разбира се, вкарването на кош или асистенцията винаги са приветствани, но в този случай всяко едно действие ще има отражение върху начина, по който ви възприемат съекипниците. Ако изкарате фал на пазача ви или изпълните правилно тактическа маневра, това ще ви издигне в техните очи. Ако изпуснете персоналния си противник и той отбележи или искате топката, без да сте се пласирали добре, това автоматично намалява оценката. Особено важно е да не се отделяте от човека, срещу когото играете, защото в противен случай ще бъдете наказани за това. За щастие той винаги е маркиран с кръгче, а ако се отдалечите прекалено много, една стрелка услужливо ви показва посоката, където е той. В същото време във всеки мач имате различни индивидуални задачи, които е добре да постигнете – вкарването на определен брой точки или опитването на дадена стрелба.

Най-интересното е, че дори и да не успеете да реализирате, когато изиграете дадена ситуация правилно, това ще се приема добре – т.е. ако сте се пласирали добре и поискате топката в точния момент, оценката ви ще се увеличи, дори и да не вкарате след това. Добрата игра се превръща в skill points, които разпределяте между качествата си и така бавно, но сигурно развивате новия Дикембе Мутомбо или Джейсън Кид.

Не всичко, което се върти е топка

В този си вид режимът The Association е най-близкото нещо до баскетболен мениджър, с изключение на много готината, но слабо известна Fast Break Basketball. Тази година той е обогатен с NBA Development League и най-различни подобрения по тънкостите на мениджмънта. Сега може да контролирате всичките отбори наведнъж, да разузнавате и моделирате предстоящия драфт, както и да използвате D-League, за да култивирате бъдещите си играчи.

Атмосферата в NBA 2K10 е не по-малко грабваща и автентична от геймплея. С графичните опции на макс, играта представлява истинска феерия от цветове. Играчите са достоверни копия на реалните баскетболисти, а движенията им в игра и извън нея също са реалистични – те се ядосват, когато изпуснат стрелба, радват се по най-различни начини, когато отбележат, а не е изключено и да видите топка, запратена в публиката.

Зрителите пък не са просто безлична маса, а ясно изразени образи, които танцуват, ръкомахат и развяват плакати. Не бих стигнал до там да кажа, че всеки е напълно индивидуален, но определено няма място за сравнение с „публиката” във FIFA например. Озвучението също е разнообразно, паркетът в залата скърца, сякаш сте на истински мач, а на двубоите от D-League например лесно може да различите гласове от публиката, които коментират играта на отборите с реплики като „Стреляй, стреляй!” и „Чудесен чадър!”.

Тройка със сирената

NBA 2K10 е блестяща почти от всякъде. Тази година РС версията е максимално приближена до конзолните си събратя, макар че отново компютърните геймъри бяха лишени от някои екстри – така например те не успяха да използват NBA 2K10: Draft Combine, която позволи на конзолните фенове да създадат и развият предварително свои играчи, които да вкарат в играта при нейното появяване. Въпреки това със солидния си геймплей и атмосфера NBA 2K10 е задължително заглавие за всеки, който някога е замервал коша с оранжевото кълбо.

Автор: Иво Цеков