by PC Mania
Ако е три през нощта и вие пиете жлъчка в халба за бира, сервирана ви от хилав гол пират с подчертано космати мишници на дъното на океана в туловището на огромна морска крава, вие със сигурност сте откачили (бел. а. – Благодаря, ви че дочетохте това изречение, знам, че е досадно длъгнесто и аз се озорих, докато го скалъпя!). За добро или лошо – човек лудва от еуфория, когато джитка третата глава от новото заглавие в поредицата Monkey Island – “Liar of The Leviathan” и това понякога обяснява случаи като този.
През октомври вече можем да врътнем и тази серия. И тя отново е култова. Имам чувството, че всеки път се смея все повече (може би защото изкуфявам с времето) и тази нова структура – на час по лъжичка, която ни предлага по една глава от заглавието на месец, започва все повече да ми се нрави, защото иначе всичко вече щеше да е приключило. А сега, по общи сметки мисля, че Tales Of Monkey Island, ще ни топли поне до края на годината.
Бълбук – бълбук
Приключението продължава там, където ни остави месец по-рано – в туловището на морската крава, погълнати най-безпощадно и чудейки се дали бащата на Пинокио няма да спаси и нас по погрешка, претърсвайки китовете в океана. Но не – в приказката на Гайбръш забавните решения и спасяването винаги се падат на нас и този път нещата не са по-различни.
Сега се срещате с De Cava – любовта от младостта на Вуу дуу дамата, който е абсолютно превъртял изследовател, тръгнал след La Esponja Grande. Откривате екипажа му, съставен от looser-и, които се забавляват в най- гнусните кътчета на морската крава и са си построили барче, кът за тренировки и музикална стая. Продължавате стремглаво да си проправяте път през всички неразбории с голяма доза хумор и още по- голяма доза лъжи, както само ние си знаем. Така бързо-бързо стигате до едно от най-забавните нови попадения в играта. Състезанието с физиономии – мисля, че ми е абсолютно любимо. Имате право да променяте всяка част от лицето на Гайбръш, докато се състезавате с един от пиратите, така че мимиката, която сте изразили, да е най- уродлива и оригинална. Ако някоя от частите (вежди, очи, уста), се повтаря, губите. Зарибявка е да търсите местенца за вдъхновение за по- уродливи физиономии. Трябва ви нещо извън нормалното и човешкото. Трябва ви…. Е, успех, сигурна съм, че ще се справите и с това. 🙂
Истината е за хора без въображение
Следват… Мноооого лъжи – в тази част те наистина имат добра численост. Направо да благодарим, че това с порастването на носа и късите крака не е вярно, че не знам какво щеше да се случва (иронично, че толкова лъжете точно в тази обстановка нали… Все се оглеждах за Джепето – ама на ти късмет- пропуснахме се).
След много перипетии и много лъжи, както подчертах, или нека ги наречем неистини, които ни печелят облаги и прогрес, в крайна сметка се измъкваме от тялото на чудовището, след като възстановим неговото чувство за ориентация. Откъде излизаме… Е, само ще кажа, че за разлика от китовете, морските крави нямат дупка на гърба си… Сами си вадете изводите. Не беше красиво.
Ah l’amour!
Истинско вдъхновение е и романсът между нашата морска крава (мъжка между впрочем) и гигантската зла женска, готова да убие всичко, което различчава като форма на живот и за която си струва помръдването. Тук ролята ни е да успеем, след като сме научили езика на морските крави, да проведем разговор, с който да я заинтригуваме и в крайна сметка да гаджосаме морските крави. Наиситна уникално занимание и вярвате или не – едно от най-трудните за мен в играта. Е те толковка ми оставаше да се изложа и да погледна в интернет на моменти какво да кажа, но някак си устисках. И сега сигурно и на внуците ще разказвам, защото определено си беше сложно. Разполагате с някакви си мижави фразички от разговорник и те съвсем не се използват по конвенционален начин. Един от най-добрите и забавни пъзели в играта.
Вуу дуу дамата
Безценен момент за мен е и този, в който играете от гледната точка на Вуу дуу дамата. Уникално. Самата игра ви дава нов тип пъзел. Поглеждайки в инвентара можете да видите отрязан пръст и други забавни нещица, които тя явно скатава по джобовете. Якото е, че дори не ги използвате. Те са само за акцент. Още със стъпването ви в нейното тяло обаче е интересна и радостта на Гайбръш от телесата на магьосницата. Не е за изпускане.
Друго интересно е, че отново се срещате с Murray. Поредното намигване към по-отдавнашните фенове на поредицата. Черепът е все така зъл по душа и все така безпомощен.
С малко повече късмет и с много усмивки ще гледате черепа и на финалните надписи. Играта е доста кратка, защото, както уточних, това е едва една глава от цялото заглавие. Въпреки че може да я превъртите за по-малко от ден, времето е наситено с много емоции и най- вече – много смях. Отново е задължително да посетите царството на абсурда и маймунките. После заедно нетърпеливо ще чакаме четвъртата част на приключението.
Автор: Лили Стоилова