Музикалните игри са последният писък на модата във видео игрите. Независимо дали си падате по класиките на ливърпулската четворка от The Beatles или сте wanna-be рапър, които си ляга и става с миксовете на Еминем, редица автори и издатели ще се погрижат за вас. На фона на това разнообразие, поредицата Guitar Hero вече е утвърдено заглавие, което предлага на феновете на жанра възможността да изсвирят някои от най-известните песни от последните десетилетия.
Рецептата работи
Компанията Aspyr свърши противоречива работа с порта на Guitar Hero III за PC. От една страна, той бе технически издържан, но от друга – се запомни и с някои странности и забавяния в играта, дори и при силни машини. Сега до голяма степен тексасците се реабилитрат, защото новият им порт на Guitar Hero World Tour е също толкова грамотно направен, но поне проблемите са с една идея по-малко. Лаг все още има, но не е чак толкова дразнещ, колкото преди.
Четвъртата игра в поредицата се появи на конзолния пазар още през есента на 2008 година, но собствениците на PC могат да бъдат спокойни, че забавянето ще бъде компенсирано. Компютърната версия съдържа всички песни от богатия саундтрак на конзолните си събратя, както и поддържа контролерите от PS3 версията. Макар да е невъзможно да се пресъздаде напълно атмосферата на конзолната игра, със сигурност ще прекарате доста емоционални часове с GH: World Tour, независимо дали сте сериозен музикален фен или просто искате да опитате тръпката от това да създадете виртуална банда със своите приятели.
Отиваме на турне
За първи път в историята на поредицата можем да свирим не само с китара, но и с бас и барабани. След като изберете любимия си инструмент, както и визията на виртуалната си звезда, ще се впуснете в едно дълго световно турне, което ще ви отведе на най-различни места. Някои от тях като легендарния Ozzfest или пък House of Blues ca реални музикални сцени, които авторите на играта са пресъздали съвсем достоверно. Повечето от вас вероятно ще предпочетат стандартното PC управление с мишка и клавиатура, с което са свикнали от предните игри от поредицата.
В механиката няма почти нищо ново – трябва да уцелите минаващите на екрана ноти, като същевременно си помагате и с мишката. Поредицата от правилно изсвирени ноти ще увеличи точките ви, а ако сте достатъчно внимателни може да съберете и т.нар. star power, които пък удвоява резултатите ви, докато е активен. От време на време се забелязва и по някоя дребна новост, като ноти свързани помежду си от тънка линия, но като цяло това не променя кой знае колко цялостния геймплей.
Трудността на играта е съвсем прецизна – на ниските нива свиренето е детинска работа, но ако увеличите трудността ще разберете, че звездите изкарват парите си с не по-малко пот на челото.
Малко разочароващо е опростяването на битките, познати ни от Guitar Hero III. Разбира се, и тук присъстват такива – с легендарния Тед Нюджент и не чак толкова известният Зак Уайлд – но вече нямате възможност да използвате специалните атаки срещу противника си И така всичко се свежда до просто уцелване на нотите. Изживяването да свириш на една сцена, макар и виртуална, с Том Морело беше незабравимо.
Ако искате да придадете уникалност на героя или героинята си, може да използвате спечелените от концертите пари, за да обновите гардероба или инструментите им. Това са странични неща, които имат изключително визуален ефект, но въпреки това е приятно. Все пак, всеки истински музикант би искал да има вид и оборудане, които да го отличават от останалите.
Който пее, зло не мисли
Всеки човек има своите вкусове и това важи с особена сила за музиката. Въпреки това саундтракът на GH: World Tour би трябвало да задоволи и най-претенциозните в това отношение. Падате си по алтернативен рок – специално за вас има изпълнение на R.E.M. Брит попът е вашата страст – да влязат Oasis! А ако искате да отдадете почит на вече покойния Крал на попа Майкъл Джексън, може да го направите с великолепното му парче Beat It. Изобщо музиката в играта е подбрана изключително добре, с много вкус и чувство за баланс между жанрове, епохи и изпълнители. Това е много важно, защото още си спомням с неприязън усещането, което изпитах, докато играех GH: Aerosmith. Аз самият направих преди доста години първите си стъпки в музиката именно с легендарните рокаджии и минах играта с трепет, макар че разочарованието ми относно подбора на парчетата беше пълно. В GH: World Tour няма да имате такива проблеми – песните са приятни и разнообразни и вероятно ще искате да повторите много от тях.
Като цяло. Guitar Hero World Tour е много приятна игра, с която ще прекарате доста емоционални часове. Безспорно, конзолните й версии са по-сериозни – освен готините контролери, с който може да свиите заедно с приятели като цяла група подобно на Rock Band, в PS3 и XBOX 360 изданията например присъства GH Tunes store, който позволява на феновете да споделят своя собствена музика. Между другото Aspyr са предвидили безжични контролери и за PC версията, но дали те ще се появят в България, можем само да гадаем. Така или иначе – време е за rock n roll!
Автор: Иво Цеков