by PC Mania
Скорошната информация, че третата част на екшън поредицата God of War може да не получи рейтинг в Австралия – и съответно това да принуди Sony да не я пуснат на пазара там – отново възобнови дебата около системата за рейтинг на видео игрите. Някои смятат, че това е начин подрастващото поколение да бъде предпазено от зловредното влияние на игрите, а родителите да получат представа какво точно избират за децата си, докато други твърдят, че на лице не е нищо друго освен цензура и ограничение на свободата на информация. В следващите редове ще ви запознаем с критериите, които се прилагат при издаването на рейтинг за дадена игра в Европа и Съединените щати, както и с най-известните и спорни случаи в това отношение.
Рейтинг системата отвъд Океана
Идеята зад даването на рейтинг е нуждата съдържанието на продукта да бъде съобразено с възрастовата група, която ще го ползва. Ето защо в навечерието на гейм бума в началото на 90-те години и появата на противоречиви игри като Doom и Mortal Kombat в Съединените щати се създава Entertainment Software Rating Board, който има за задача да преглежда и оценява пусканите на пазара игри. Въпреки че предоставянето на продукт за оценка и рейтинг е напълно доброволно, огромната част от издателите на видео игри го правят. Причината е проста – в противен случай големите вериги и магазини на територията на САЩ и Канада ще откажат да продават съответната игра.
Всеки продукт, разгледан от ESRB, получава рейтинг със съответното възрастово ограничение, както една или няколко характеристики, които определят съдържанието му. Възрастовите групи са общо шест, като огромната част от игрите попадат в Teen (тинейджъри) или Mature (над 17 години). Като цяло рейтинг Т получават аркадни и спортни игри (Most Wanted, Undercover, WWE SmackDown vs. Raw 2009), но също и цялата поредица The Sims. Екшън заглавията задължително излизат на пазара с рейтинг М, като някои големи магазини не са склонни да ги продават на младежи без присъствието на родител.
Категорията Adults Only (само за възрастни) е запазена за игри с крайни форми на насилие или сексуално съдържание, който излизат от общоприетия рейтинг М. До момента общо 25 заглавия са получили такъв рейтинг от ESRB. Любопитно е, че голямата част от тези заглавия са за РС, докато конзолни компании като Nintendo, Sony и Microsoft вече стриктно забраняват производството и издаването на такива заглавия за техните системи. За да получат по-приемлив рейтинг и съответно достъп до пазар, игри като GTA: San Andreas и Manhunt 2 бяха преработени и най-екстремните сцени в тях – смекчени.
Освен възрастов рейтинг, всяка игра получава и няколко характеристики, които описват съдържанието й, например „провокативни теми”, „наркотици”, „груб хумор” или „употреба на алкохол”. ESRB различава над 30 такива характеристики, така че е съвсем нормално някои екшън заглавия да получат по 5-6 знака на своята опаковка.
Процесът, който се прилага при даването на рейтинг на дадена игра, е следният: издателят описва продукта и изпраща кадри с най-крайните и екстремни форми на съдържание и геймплей, които могат да бъдат открити в него. На свой ред Бордът избира три независими лица, на които предоставя играта за разглеждане. Самоличността на хората, които се занимават това, се пази в тайна с цел да се избегне всякакво влияние върху процеса на взимане на решение. Ако тримата постигнат единодушие за рейтинга и отделните характеристики, това е и крайното решение на Борда; ако не, играта се дава на други лица или се приема решението на мнозинството. Основната критика към процеса на оценяване идва от факта, че много от хората не са запознати със спецификата на игрите, наемат се случайно и често заглавието, което им е дадено за рейтинг, е първата игра в живота им. От ESRB контрират, че това създава автентичност и е сходно със ситуацията, в която се намира един родител, който никога не е играл видео игри и иска да направи подарък на детето си. Все пак под натиска на гейминдустрията от 2007 г. насам ESRB наема своите служители на пълен работен ден и ги обучава.
Как процедират на Стария континент
За разлика от Съединените щати Европа възприе необходимостта от система за рейтинг относително късно. В сегашния си вид Pan-European Game Information съществува от 2003 г. и като цяло тя е много по-либерална от тази отвъд Океана. PEGI разграничава само 5 възрастови групи. Тук категориите 18+ и „Само за възрастни” са обединени в една с идеята, че така оценяващият не се раздвоява и може по-лесно да прецени дали съответния продукт попада в тази категория. Заглавията, получили такъв рейтинг обаче, са доста редки. Повечето игри влизат в категория 16+, където водещи критерии са наличието на насилие, хазарт и груб език.
Отново за разлика от САЩ европейската система различава само седем критерия за оценка на предлаганите заглавия. Любопитно е наличието на критерий „Дискриминация”, който се отнася до съдържание с обиди и насилие, базирани на етнически, полов, религиозен или расов признак. Такава оценка са получавали игрите от поредицата Postal Apocalypse Weekend и Share the Pain, както и тактическия шутър SWAT: Target Liberty. Критерият „Страх” пък обединява игри, които се считат за твърде тежки, особено за по-малки или емоционално уязвими геймъри. Тук попадат всички хорър заглавия, но тази година подобен критерий бе даден и на Wii заглавието Coraline, направено по едноименния филм и предназначено предимно за по-детска аудитория. Независимо от това европейската система е много по-гъвкава и толерантна – свидетелство за това е фактът, че от над 11 000 оценени заглавия, само четири процента са получили рейтинг 18+.
Казусът „Германия”
Поради спецификите на страната и нейното желание да се дистанцира от историческото си минало, Германия не възприе общата европейска система за рейтинг. В резултат игрите там се подлагат на анализ от страна на Комисията за контрол на развлекателния софтуер, която е известна с традиционно суровите си изисквания. Отчасти поради това и отчасти поради факта, че Германия е голям потенциален пазар за видео игри, много производители и издатели са склонни да отделят време и ресурси за създаването на локализирана версия на своите игри, съобразена с местните условия на издаване на рейтинг. Така например, немските издания на GTA III, Vice City и San Andreas бяха преработени, така че да получат рейтинг 18+, който да им позволи да бъдат пуснати в продажба. Нецензурираните версии на последните две просто бяха забранени в страната. Немските версии на гангстерската поредица са по-малко кървави, нямат хедшотове, а някои от оръжията и техните ефекти са премахнати от играта. Освен това в немските издания на тези игри убитите граждани по улиците на дават пари, а някои от по-деликатните в очите на Комисията игрови мисии също не фигурират. Според критиците на тази практика орязването на такива сериозни части от играта разваля цялостния ефект и намалява удоволствието. Въпреки това строгите изисквания в Германия налагат дори цялостната преработка на сюжета и мисиите, когато това е необходимо, за да може играта да получи рейтинг и да бъде пусната на пазара.
Освен стандартните характеристики като насилието, властите в Германия обръщат особено внимание и на игри, които прославят войната, изобразяват страдание на групи хора или оскверняване на тяхното достойнство. След като не успя да се пребори за съответния рейтинг, дори гигантът Microsoft се принуди да не пусне в продажба Gears of War, Ninja Gaiden 2 и Dead Rising, тъй като шефовете на компанията се страхуваха, че това ще предизвика възмущение в обществото и съответно слаби продажби. Най-сетне проблемът с нацистките символи във видео игрите е особено противоречив, тъй като немските закони не позволяват тяхното изобразяване с неисторически и неакадемични цели. За да избегнат законовите проблеми, много разработчици предпочитат да премахнат свастиките и да ги заменят с някои от символите на армията на Третия райх. От друга страна обаче са разрешени игри, които позволяват на геймъра да поеме контрола над немската армия във Втората световна война. Така заглавия като Sudden Strike и Axis and Allies успяха да се промушат през цензурата, но това решение продължава да бъде противоречиво.
Противоречивите случаи остават
Въпреки опитите за контрол на съдържанието няколко случая показаха, че процесът на оценяване не винаги може да бъде обективен. Най-напред през 2005 г. вниманието на обществеността бе привлечено от т.нар. Hot coffee мод в GTA: San Andreas, който позволяваше да се отключи мини секс-игра, която авторите от Rockstar бяха решили да оставят извън крайния вариант на играта. Студиото първоначално отрече, че това съдържание е част от крайния пакет, но след като се оказа, че то може да бъде отключено и в конзолните версии, промени своето мнение и призна обратното. В резултат ESRB преразгледа играта и замени рейтинга М с АО. По този начин Бордът създаде прецедент, според който игрите могат да бъдат преоценявани поради външни фактори като модификации и чийтове, дело на трети страни.
През 2006 г. пък бе променен рейтингът на The Elder Scrolls IV: Oblivion, след като стана ясно, че съществува мод, който разголва героините в РС версията на играта, както и че насилието в играта е по-подробно, отколкото в предоставената на ESRB версия за тестване. Това пък наложи правилото издателят да дава на Борда втората и финална версия на играта във вид, в който тя ще се продава на пазара.
Друга игра на Rockstar – Manhunt 2 – пък бе отложена с няколко месеца в САЩ и в няколко други страни поради твърде крайни сцени на насилие. Първоначално играта получи рейтинг АО и успя да се пребори за М едва след поредица от редакции. Само седмица след нейното излизане обаче стана ясно, че PS2 и PSP версиите й могат да бъдат модифицирани, така че пачовете, които цензурират първоначалната версия, да бъдат премахнати. В този случай ESRB отсъди, че това не е по вина на авторите и запази дадения рейтинг. Малко по-късно пък се разбра, че същото може да стане и с Wii версията на играта.
Дори приключенската Fahrenheit не се отърва от тежките процедури. Първо, под натиск на ESRB авторите бяха принудени да променят името на северо-американската версия на играта на Indigo Prophecy, за да избягнат сравнения с противоречивия филм Fahrenheit 9/11. Но за да получи рейтинг М, играта трябваше да бъде орязана и от секс сцените в нея. В крайна сметка отново се оказа, че те могат да бъдат възстановени много лесно, а извън Северна Америка играта се предлагаше под името Fahrenheit и без никаква редакция.
Въвеждането на рейтинг и характеристики на видео игрите безспорно е положително явление. И децата, и техните родители трябва да са запознати със съдържанието на продукта, който носят вкъщи или подаряват за Коледа. Проблемът идва когато започне „ловът на вещици” и заглавие след заглавие се сочат за носители на вредни влияния и провокатори на пагубни инциденти. А в действителност това е само измиване на ръцете на обществото, което си затваря очите пред други много по-тревожни явления. Защото, както и името им подсказва, игрите са преди всичко за игра и развлечение.
Автор: Иво Цеков