Аркада: Hell Rider

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Не знам защо, но докато играта се изтегляше през все така бавната и слабо покрита 3G мрежа на един от по-големите мобилни оператори, направих асоциация с Ghost Rider. Предположих, че става дума за някакъв сикуъл или изтормозване на франчайза при липсата на права над него. И двете ми предположения се оказаха разочароващо неточни. Hellrider е аркада за бърза мисъл и бързи пръсти, в която ще се опиташ да видиш какво е да си професионален изпълнител на мотоциклетни каскади.

Играта ще те посрещне с гръмки слова. Можеш ли да скочиш през обръч от пламъци? Да прелетиш над наредени в колона автобуси?! Можеш ли да издържиш на Б-О-Л-К-А-Т-А (х-р-р-р-р-р – звуци на задавящия се в собствения си патос глас зад кадъра). Всъщност въпросите би трябвало да звучат така: “Имаш ли нужната координация ръце-очи, за да натиснеш бутон в правилния момент и достатъчно здрави нерви, да не запокитиш телефона си към стената при N-тия неуспешен опит?”

Всеки един рунд, който трябва да преминеш, е определено препятствие. Стартът ти е наклонена рампа. Колкото повече газ даваш, толкова по-бързо се движиш и толкова повече ПАУАХ! (енергия) събираш. Номерът е първо да натрупаш достатъчно, за да прелетиш над препятствието, а не да се залепиш за него като муха на предното стъкло на новата Тойота Авенсис. Ако успееш да преминеш този етап, ти остава да прочетеш книжката “Дзен и изкуството да приземиш засилен със 100 мили/час с кросов байк” и си OK.

Всъщност Hellrider е доста забавна и съвсем леко фрустрираща. Опцията да се изперчиш онлайн с точките, които си събрал (успех от първия път му е цаката), добавя и компетативен елемент в цялото занятие, което от своя страна вдига коефициента на преиграване на играта.

 

Автор: Георги Панайотов