by PC Mania
Покрай дебюта на Intel Core2 Quad процесорите (добавящи нови изисквания към процесорната шина) nVidia пуснаха цяла „нова серия” чипсети – nForce 600i. Новите чипове всъщност са по-скоро следваща ревизия на nF500i, при която са отстранени недостатъците и проблемите на пилотната серия. Въпреки това, следвайки примера на VIA KT133/A, KT266/A и т.н. маркетинговият отдел на nVidia решава да превърне решаването на досадните технически проблеми във възможност за обявяване на нов, лъскав продукт, което е доста по-приятно действие.
При AMD процесорите заради вградения северен мост полето за изява на nVidia е още по-стеснено, а и гъвкавостта на HyperTransport интерфейса дава абсолютна съвместимост между ВСЕКИ A64 чипсет и процесор (независимо от цокъл, конкретни ревизии и т.н. – за разлика от Intel платформата, където процесорната шина непрекъснато получава дребни, но съществени корекции предизвикващи несъвместимост).
Поради липсата на принуждение и необходимост от истински промени в продуктите (доколкото съвместимостта с модерните AMD процесори е даденост, а инвестицията в допълнителни функции очевидно се отлага) nVidia и тук залагат на преименуването (в случая дори липсват съществени дефекти за отстраняване). Почти цялата nF4 серия получава нови nF500 имена, както и използването на два nF570SLI чипа в едно дъно получава nF600a име. И в двата случая без дори проформа да се обяви някаква псевдо-промяна – просто „новият” продукт е с напълно идентичен със „стария” във всяко едно отношение.
nForce 600i (Intel Edition)
Проблемите с работата на nF590i SLI при неофициални „overclock” честоти са решени и новият продукт на nVidia по нищо не отстъпва на Intel P965/i975X, а напротив – освен върхови честоти предоставя и многобройните функции, характерни за nForce фамилията. Едно от overclock-подобренията е това, че тактовата честота на паметта може да се избира псевдо-асинхронно (т.е. вместо множител спрямо процесорната шина се избира определено число MHz, а BIOS/чипсетът се нагажда към него, намирайки необходимия множител от обогатения набор на nF600i, който дава най-близък до желания резултат. За съжаление в ръчен режим се предоставят само стандартните 4-5 множители).
Аналогът на nF590i SLI е nF680i SLI. nF680i е това, което трябваше да бъде nF590i (както GF5900 представлява доизкусурен GF5800, така и при nF500/600 вторият опит се оказва успешен). Освен значително подобрените overclock възможности nF680i добавя официална поддръжка за 333MHz/1333QPB шина (процесорите се очакват до средата на годината), DualDDR-II/800 памет, множество комбинации множители за до 600MHz/1200DDR памет и C2Quad съвместима процесорна шина. Броят PCIe x1 линии е намален с две (от осем на шест, които и без това в никое дъно не се използват всичките).
nF650i SLI е аналогът на nF570i SLI (който от своя страна е аналог на nF4i SLI XE). nF650i Ultra няма nF500i аналог, но пък е почти идентичен с nF4i Ultra – един PCIe x16 порт и два PCIe x1 (разликата с nF650i SLI, е, че х16 портът не може да се разделя на два по х8. При nF650i SLI/Ultra PCIe x1 линиите на северния мост са намалени с две (спрямо съответните nF4i), поддържа се памет до DualDDR-II/800 и процесорна шина за C2Quad до 266MHz/1066QPB. За южен мост се използва MCP430 от nF4a IGP (GF61xx). Функционалната разликата между nF4i и nF570i/nF650i аналозите е единствено в активираната поддръжка за QoS (Quality-of-Service) – т.н. FirstPacket технология на мрежовия контролер.
nForce 500а (AMD Edition)
Голяма част от nF4 гамата получава нови nF5 имена като според nVidia разликата между съответните продукти е в поддържаните процесорен цокъл (S939/S754 или AM2) и тип памет (DDR или DDR-II). На практика обаче и двата параметъра нямат нищо общо с чипсета, а се определят изцяло от процесора като съответно nF4 чипсетите са съвместими с AM2/DDR-II (Asrock AM2NF3-VSTA дори комбинира nF3 250 с AM2/DDR-II), а nF5 чипсетите също могат да работят безпроблемно със S939/S754 и DDR (но тъй като са по-скъпи няма смисъл). Новото име на nF4 SLI е nF500SLI, на nF4 Ultra – nF500 Ultra и на „чистия nF4” – nF500 (както е и името на цялата серия). Някои производители на дънни платки обявяват модели с “nForce MCP430” чипсет (което би означавало дъното да няма нито един PCIe слот, а те всъщност имат), но реално използваният чипсет е nF4Ultra/nF500Ultra.
nVidia добавиха в ниския клас и два наистина нови истински nF5 модела – nF520/LE. nF520 представлява nF550 (4 SATA/300 порта, 1 UATA/133 канал, 10 USB2.0 порта, 10/100/1000Mbps Ethernet контролер, PCIe x16 порт плюс 4 порта разпределящи си общо 4 бр. PCIe x1 линии, High Definition Audio до 7+1@32bit/192kHz) с един PCIe порт по-малко (т.е. 4-те линии могат да се разпределят между 3 порта) и с Ethernet контролер, ограничен до 10/100Mbps. При nF520LE PCIe портовете са с един по-малко (т.е. 4-те линии могат да се разпределят в 2 порта х1, 2 порта х2 или в 1 порт х4), SATA портовете са намалени на 2 бр., а USB2.0 портовете – на осем.
nForce 600a (AMD Edition)
Двуцокълната (четириядрена) QuadFX платформа на AMD се съпровожда от nF680aSLI чипсет, който представлява два nF570SLI чипа, свързани към отделни HyperTransport връзки. Към всеки от двата процесора в Socket F/L1 (1207) цоклите има по 3 HT връзки. Една от тях се използва за връзка с втория процесор, а другите две са свободни.
Всеки от nF570SLI чиповете би могъл да се свърже или към отделен процесор (което балансира нещата, ако всеки процесор си комуникира по равно с периферните устройства) или към двете връзки на един и същ процесор (което има смисъл ако повечето комуникация е между отделните периферни устройства или ако целта е всички портове и слотове да работят дори и вторият процесор да не е сложен). Засега единственото дъно с nF680a е ASUS L1N64-SLI WS и при него двата чипа са свързани към общ процесор. nF680a удвоява абсолютно всички характеристики на nF570SLI – има 20 USB2.0 порта, два PCIe x16, два PCIe x8 (т.е. общо 4 физически x16 слота за видеоускорители), осем PCIe x1 порта, две отделни „класически PCI” шини (общо 10 master слота), два UATA/133 канала (до 4 устройства), 12 SATA/300 порта с поддръжка на RAID нива 0, 1, 0+1 и 5 (не е ясно дали подобно на nForce Professional се поддържат RAID-масиви, изградени от дискове, свързани към различни чипове), четири Gigabit Ethernet порта поддържащи „обединяване” (Teaming) дори между отделните чипове, т.е. общо 4Gbps full-duplex връзка (8Gbps сумарно в двете посоки предаване/приемане) – главозамайваща скорост, която е трудно да се оползотвори без подходяща външна свързаност и сървърни приложения (или нещо като Skype Super-Giant node).
За съжаление моделът на ASUS не използва напълно всички тези възможности предоставяни от чипсета – Gigabit Ethernet портовете са само два (вместо четири), има само един PCIe x1 слот (дори да приемем, че няма място за повече – можеше този слот да е х4 електрически/х16 физически за общо пет видеоплатки – QuadSLI+Physics), само един UATA/133 канал и „само” 10 USB2.0 порта.
nForce Pro
Аналог на nF570aSLI, но предназначен за сървъри и работни станции (с Opteron процесори), е nF Pro 3600. Той поддържа замяна по време на работа за SATA и PCIe устройствата (hot-plug), както и някои допълнителни функции за повишаване на работоспособността (RAS – Reliability, Availability, Serviceability), дистанционен контрол и мониторинг състоянието на системата. Ethernet портовете му освен това разпределят натоварването равномерно помежду си, а в случай на отказ на една от връзките трафикът се пренасочва към останалите. В nF Pro 3400 RAS функциите са деактивирани. Комбинацията от nF Pro 3600 и „придружаващия чип” 3050 е сходна с nF680aSLI, но двата чипа при nF Pro 3000 не са еднакви – 3050 няма USB портове и PCI шина и предоставя само PCIe, SATA/300, UATA/133 и Ethernet портове.
BroadCom
Другият производител на HyperTransport чипсети за сървъри и работни станции разшири гамата си с още един чип – HT2100. Той представлява HT тунелно устройство (свързва се между процесора и HT I/O устройство като nF Pro), което предоставя 24 PCI Express линии разпределени в до 5 порта. HT връзките му и към процесора и към периферното устройство (I/O „южен мост”) са двупосочни,16-bit,1000MHz/2000DDR (общо 8GB/s).
nForce4a IGP (AMD GPU Edition)
Чипсетът GF6150LE (GF6150, работещ на 425MHz вместо на 475MHz) вече се подвизава под две имена – второто е Quadro NVS 210S. Използването на марката Quadro навява на мисълта за „професионален” продукт. Това е един от nVidia чипсетите, включени в програмата на AMD “Commercial Stable Image Platform” (CSIP), предназначена за корпоративни клиенти, които искат да са сигурни, че в рамките на 6-12 месеца могат да разчитат замяната на даден продукт да бъде безболезнена (просто инсталират корпоративната „инсталация” с включени всички необходими приложения и драйвери и PC-то тръгва). Аналогична програма имат и Intel, но в нея естествено участват Q96x чипсети. Базирани на GF6150LE са и двата чипсета за мобилни компютри – GF6150Go и GF6100Go. Те се отличават от настолния модел по поддръжката, технологии за пестене на енергията (изключване на неактивните блокове, намаляване на яркостта на дисплея и т.н.) и намалената скорост на HyperTransport интерфейса (800MHz/1600DDR вместо 1000MHz/2000DDR).
Мобилните процесори на AMD (Socket S1 Turion/X2 и Sempron) също използват 800MHz/1600DDR HT. GF6100Go поддържа 2 PCIe x1 порта и един х16 (може би е предвиден за лаптопи, използващи вградения видеоускорител и празен MXM/MiniPCIe слот за по-късно надграждане). GF6150Go поддържа само 2 PCIe x1 порта (има вграден видеоускорител). Очевидно логиката в случая е, че по-висок номер (6150) получава чипът, който консумира по-малко енергия (важно предимство при мобилните компютри), т.е. този с по-малко активни компоненти.
nForce5a IGP (AMD GPU Edition)
nVidia осъвремениха чипсетите си с вградено видео като добавиха едночипови решения с орязано Geforce7300 графично ядро (най-вероятно с по 2бр. PixelShader, VertexShader и ROP). На практика при толкова орязани характеристики архитектурните и функционални предимства на GF7 спрямо GF6 серията (HDR и др.) не могат да се проявят, а производителността в крайна сметка е близка (GF7 са пренебрежимо малко по-бързи). Играта на nVidia с наименованията на продуктите продължава. Име от типа „GF6100 и nF405” се дава на едночипов продукт, а на всичкото отгоре той НЕ използва GF6 ядро!
GF6150SE-nF430 използва графично ядро, работещо на 425MHz, поддържа DVI и TV-Out чрез допълнителни външни чипове, не поддържа хардуерно HDTV декодиране и VideoScaling, предоставя един PCIe x16, два x1 порта, четири SATA/300 порта (с RAID нива 0,1,0+1 и 5), 1 UATA/133 канал, един 10/100/1000Mbps Gigabit Ethernet контролер и 10 USB2.0 порта. Вторият PCIe x1 порт липсва при GF6100-nF430, чието име напълно дублира досегашния двучипов вариант с доста по-различни характеристики (без никакъв DVI/TV-Out, два UATA/133 канала, 8 USB2.0 порта). Очевидно идеите за нови имена в nVidia са се изчерпили с преименуването на nF4 в nF650i и не е останал никой да измисли нови имена за непрестижния бюджетен сегмент (който така или иначе винаги е пренебрегван в маркетинговите брошури). Объркването на клиентите си остава за тяхна сметка. GF6100+nF410 си остава старото двучипово решение с GF6 ядро.
GF6100-nF405 няма никакви DVI и TV-Out възможности, предоставя един PCIe x8 порт (x16 физически слот), два PCIe x1 порта, осем USB2.0 порта, има само два SATA/300 порта (съответно RAID нива само 0 и 1), запазва един UATA/133 канал, а мрежовият му контролер е ограничен до 10/100Mbps Ethernet. GF6100-nF400 е още по-ограничен като от PCIe портовете му остават само двата x1 (единият може да се използва за физически х16 слот за външен графичен ускорител). Проблемът с имената не свършва дотук – скоро се очакват идентични модели, но с GF7xxx-nF6xx наименования.
VIA
VIA обновиха решенията си за C7/Eden и Pentium-M/Core/2 процесори. CX700M/2 представлява едночипов модел използващ ново UniChrome Pro II графично ядро (200МHz), което както CX700 има един видеовход (TV-In), а добавя MPEG4/WMV9 и HDTV-out. Моделът M2 се отличава с Macrovision кодиране. CX700/M/2 имат по два SerialATA/300 порта.
CN800 предоставя до 133MHz/533QPB процесорна шина, по един PCIe x16 и x1 порта, 533MB/s V-Link връзка с южния мост, UniChrome Pro (MPEG2, HDTV-Out 1080i) графично ядро и едноканален контролер за паметта, който поддържа до DDR400 и до DDRII/533. VN896 добавя поддръжка за до 166MHz/667QPB шина и до DDR-II/667 памет. Използва Chrome9 HC ядро (200MHz, два PixelShader 2.0 модула, MPEG2, 1080i). CN896 добавя поддръжка за до 200MHz/800QPB, 1GB/s връзка с южния мост и по-бързо графично ядро (отново Chrome9 HC), работещо на 250MHz и с поддръжка за “пълнo HDTV” – 1080p (1920×1080 progressive scan – поредова, а не презредова развивка).
Последни i94x модификации
Intel i945GZ представлява орязан i945G (i945P с GMA950 графично ядро) – поддържа само до 200MHz/800QPB, двуканална DDR-II/533 памет, няма PCI Express x16 порт. i945GT представлява настолен вариант на i945GM – поддържа Pentium-M и Core Duo (Socket 479/478) с процесорна шина 133MHz/533QPB и 166MHz/667QPB, двуканална DDR-II/667 памет, PCIe x16 порт и мобилния вариант на GMA950 (който си намалява тактовата честота при по-малко натоварване). i946PL представлява осъвременен с 90nm технология i945PL – поддържа до 200MHz/800QPB и по-бърза двуканална памет (DDR-II/667). i946GZ добавя към i946PL и GMA3000 графично ядро, запазвайки си PCIe x16 порта (за разлика от i945GZ).
ASRock отново демонстрираха уменията и желанието си да угодят на клиентите (с ниски цени) като пуснаха ConRoe1333-DVI/H. Тази дънна платка използва i945G и поддържа всички Core2 процесори с изключение на четириядрените. Интересното при нея е, че поддържа бъдещите 333MHz/1333QPB модели като използва един от наличните в i945G множители – 1:1. Стандартно i945G използва този множител за работа с 1066QPB шина и DDR-II/533, а при повишаване на честотата се получава 1333QPB и DDR-II/667, т.е. единственият overclock-нат компонент в системата ще е самият чипсет (ако се използват съответните процесор и памет). Освен това дъното на ASRock поддържа и DVI-HDCP (чрез използването на платка, която се поставя в PCIe х16 слота и е стандартно включена в окомплектовката) – за гледане на „оригинални” Blu-ray/HD-DVD дискове или други High Definition видеофайлове свалени от „официални online магазини”. Пиратските версии естествено работят и без HDCP.
Звуковия интерфейс (HDA) в ICH7 (i94x) и ICH8 (x96x) е еднакъв, но по-новите (и най-вече по-скъпите) дънни платки са с по-внимателно подбрани codec чипове заради разкритието, че драйверите на Realtek (ALC882 и др. чипове) всъщност не изпълняват EAX2.0 командите (отразяващи влиянието на виртуалните прегради и среда върху разпространението на звука в игрите) за разлика от тези на Analog Devices (AD1988B и др. чипове).
След пускането на процесори с „отключен” множител (Pentium/Core2 Extreme Edition) Intel направиха още една стъпка към „легализиране на overclock”-a – дънната платка D975XBX2 (Bad Axe 2), базирана на i975X. Тя поддържа нагласяне на напреженията на процесора и паметта, на множителя на процесора както и избора на честоти, липсващи в спецификацията на i975X – памет до DDR-II/800 и процесорна шина до 433MHz/1733QPB. Тези възможности не са нищо ново – множество дънни платки с i975X и други чипсети имат сходна функционалност, но това беше нещо немислимо за дъно, произведено от Intel.
SiS 67х
SiS671FX поддържа P4/D/XE/Core2 процесори с шина до 266MHz/1066QPB, един PCIe x16 порт, има едноканален DDR-II/667 контролер за достъп до паметта и Mirage3 графично ядро (DX9b PS2.0) заемащо до 256МВ от системната памет. SiS671 поддържа процесорни шини само до 200MHz/800QPB, a SiS671DX представлява SiS671FX без графичното ядро. Всички SiS671 северни мостове се свързват чрез 1GB/s интерфейс (MuTIOL) с новия южен мост SiS968. Неизвестно защо засега не е обявен SiS967. SiS968 поддържа два PCIe x1 порта, 6 PCI слота, 2 SATA-II/300 порта, 1 UATA/133 канал (за две устройства), 8 USB2.0 порта, HDA звук и 10/100/1000Мbps мрежов контролер. Единственото му предимство спрямо SiS966/L е 300MB/s SATA поддръжката, но тя идва за сметка на втория UATA канал. SiS672/FX поддържат C2Quad и използват малко по-ново ядро „Mirage3+”, което предоставя допълнителните текстуриращи възможности, необходими за сертификат „Vista Premium” (така чипсетите на VIA остават единствените без такъв сертификат).
Автор: Стоян Спахиев