by PC Mania
Поради „оптимизация на разходите” тази година семинарите на Intel няма да се провеждат на множество различни места по целия свят, а ще бъдат само три – пролетен в Пекин (Китай) и есенни в Сан Франциско (САЩ) и Тайпе (Тайван). Ще ви запознаем с някои екзотични продукти, но ще обърнем внимание и на по-прозаични елементи като процесори, видеоускорители и чипсети. Това все пак са основните компоненти на всяка компютърна конфигурация, които често са част от философски спор кой от тях олицетворява \”мозъка\”, \”сърцето\” или някой друг жизнено важен орган.
UMPC и MID
Основният акцент тази година беше върху мобилните продукти. Демонстрирани бяха мобилните варианти на P/G965 чипсетите, както и Core2 процесори, произведени по 45nm технология (очакват се на пазара в близките няколко месеца). Обявена беше поредната инициатива на Intel за мобилни устройства, използващи техните процесори – Mobile Internet Device (MID), които би следвало да се разглеждат като обновен вариант на Ultra Mobile Personal Computer (UMPC). UMPC/MID използват стандартни операционни системи Windows XP/Vista или Linux като естествено наблягат на TabletPC-функциите (екрани, чувствителни на допир с пръст или показалка, алтернативни начини за въвеждане на данни – разпознаване на почерк и глас). Поради по-високата си цена досегашните UMPC се позиционират като насочени към бизнес клиентите, а новите (и по-евтини) MID – към домашните потребители.
Естествено това разделение е чисто условно и много често нуждите на двата сегмента са еднакви (web-камерата може да се използва както за телеконференция с шефа, така и с личните познати; безжичната свързаност и пълната “QWERTY” клавиатура могат да се използват както за писането на отчети, така и за лични e-mail-и и кратки съобщения). UMPC/MID обикновено имат около 7” екран, което ги позиционира между SmartPhone/PDA (3”-4” – засега няма модели с х86 процесори) и TabletPC (10”). Междувременно преносимите компютри достигнаха гигантски размери – рекордьори са моделите на Samsung (19”) и HP (20” широкоформатен). Освен размера на екрана и функционалността на преносимите компютри също достигна тази на настолните – предлагат се конфигурации с по няколко твърди диска (RAID масив) или видеоускорителни чипове (GeForce 7950Go SLI).
Продуктите, които Intel предлага на MID/UMPC производителите, са мобилният чипсет i945GU/ICH7 и моделите на Pentium-M, работещи на ниските 600MHz и 800MHz – досега достъпни единствено за Sony. Процесорите се наричат съответно A100 и A110, произвеждат се по стандартната за P-M 90nm технология, консумират само 3W (с 2W по-малко от P-M ULV и C7-M, които обаче работят с честоти около 1GHz), имат 512К кеш от второ ниво (срещу 1МВ и 2МВ при останалите P-M модели) и използват най-бавния вариант на AGLT+ шината – 100MHz/400QPB.
Samsung обявиха своето Q1 Ultra UMPC с A110 процесор, 1GB DDR-II памет, 60GB твърд диск, две web-камери (0.3MP и 1.3MP), Wireless Ethernet 802.11b/g, Bluetooth 2.0+EDR, 3G HSDPA модем и цена около 800$.
Стремежът на Intel е да достигнат консумация от 0.5W за своите х86 процесори като това се очаква да се случи преди края на десетилетието и ще позволи използването им в още по-малки и по-леки устройства от MID/UMPC. За целта ще спомогнат и очакваните System-on-a-Chip (SoC) решения комбиниращи процесор, северен мост, графично ядро и южен мост в един-единствен чип (Intel Tolapai). В подобна насока се работи отдавна – Cyrix MediaGX, сега AMD Geode; VIA CoreFusion; спрените вече SiS55x; предишният неуспешен (заради Rambus паметта) опит на Intel (Timina). От всички досегашни опити единствено SiS55x (използващ Rise mP6 процесор) комбинираше всички функции в един чип, но за съжаление не успя да придобие популярност сред производителите.
Планове за развитие на SoC естествено имат VIA (CoreFusion ще придобие и вграден южен мост) и AMD (от една страна Geode, а от друга – Fusion проекта, обединяващ ATI графично ядро и чипсет с AMD процесор).
Нови попълнения има и при „маркетинг платформите” – Centrino (мобилни компютри), VIIV (настолни компютри за домашни развлечения), vPro (работни станции/сървъри) – които представляват обединение на няколко Intel-продукта в общ пакет (обикновено процесор, чипсет и чип за жична/безжична мрежова връзка) плюс изисквания за стандартите, които крайният продукт трябва да поддържа (възможност за дистанционна поддръжка чрез iAMT, MPEG2 компресиране/декомпресиране и т.н.). Новата платформа е Centrino Pro – за мобилни работни станции – при нея се комбинират изискванията за Centrino (Core2 Duo, i945xM, Wi-Fi) и vPro (iAMT).
Добавен е и нов контролер за безжична мрежа – Intel 4965AGN поддържащ стандартите 802.11a/b/g и актуалната предварителна версия (Draft) на 802.11n (скорост до 300Mbps). Intel работят и за внедряване на гъвкави електронно конфигурируеми антени, които да променят характеристиките си по време на работа – в зависимост от интерфейса, който ги използва в даден момент от време. Целта е не само да се намали заеманата площ, но и да се минимизират вредните взаимни влияния между приемо-предавателите, работещи на близки или кратни честоти. Такива антени ще помогнат на устройства, нуждаещи се от множество антени – по три за Wi-Fi 802.11a/n, b/g/n и WiMAX, по една за 3G телефония/HSDPA, Bluetooth, UWB/Wireless USB, DVB-T/H тунер, FM-радио тунер, GPS модул, малообхватна RFID връзка и евентуален бъдещ стандарт за комуникация в нелицензирания 60GHz спектър.
Демонстриран бе концептуален модел лаптоп – ултратънък (със светодиодна подсветка) с кожено покритие, дръжка за рамо и външен дисплей с електронно мастило – изображението му се запазва няколко дни дори при липса на захранване.
Intel V8
Intel обявиха своя бъдещ конкурент на AMD QuadFX платформата – Intel V8 – двуцокълно дъно с Xeon чипсет, поддържащо до два четириядрени процесора. Недостатък на V8 спрямо QuadFX е задължителното използване на FB-DIMM памети и наличието на един-единствен PCIe x16 слот (т.е. не може да се използва с две и повече видеоплатки). Освен това HyperTransport идеологията при QuadFX позволява по-добро разпределение на натоварването при многопроцесорна работа. Въпреки тези недостатъци можем да очакваме, че V8 ще се справя по-добре от настоящите QuadFX компютри поради предимствата на самите Core2 ядра спрямо A64 (и като архитектура и като брой – 8 срещу 4). Ситуацията може да се промени едва след появата на AMD K8L – четириядрения процесор на AMD, който има доста подобрения в сравнение с A64.
ZFx86
Intel спират производството на последните останали 80186, i386 и i486 процесори за използване в различни устройства като микроконтролери. Множеството производители, които са свикнали с удобствата на х86 архитектурата (както и с начините за справяне с повечето от недостатъците й), използващи досега тези процесори се насочват към алтернативни доставчици. AMD все още поддържа ограничена серия E86 – Am186/188 и Elan SC520 (486). Някои компании предлагат продукти, емулиращи х86 инструкциите.
ZFMicro развиват активна кампания за популяризирането на своя ZFx86 SoC продукт. След разрешаването на спора с National Semiconductor (досегашната фабрика за производство на ZFx86) и подписването на дългосрочно споразумение за производство с IBM ZFMicro твърдят, че техният продукт ще е наличен минимум 5 години, което подсигурява евентуалните производители на крайни устройства. ZFx86 използва Cyrix 486DX ядро, работещо на 100MHz (33MHz x 3) при консумация под 1W и съдържащо модул за операции с плаваща запетая (387 ко-процесор/FPU) и 8KB L1 кеш. ZFx86 съдържа също така северен и южен мост заедно с BIOS Flash и лиценз за Phoenix BIOS. Поддържа до 256MB PC100 SDRAM памет (16 или 32-битова шина), PCI шина, ISA шина, два USB1.1 порта, 2 EIDE (16MB/s) канала за до 4 устройства, флопи контролер, паралелен порт, два серийни порта, инфрачервен порт, портове за PS/2 мишка и клавиатура и т.н. Поддържат се всички операционни системи, които не изискват повече от 486DX4 – DOS, Win9х, WinNT, OS/2, Linux и др.
Единственият задължителен елемент, който трябва да се добави е Flash-чип (свързан към някой от IDE-каналите), играещ ролята на твърд диск. В зависимост от приложението може да се добавят и външни видео/аудио контролери на PCI или ISA шина.
DTX
AMD обявиха своята инициатива за популяризиране на нов формат дънни платки – DTX. За разлика от BTX (формат разработен от Intel, който бе изоставен в края на 2006-та) при DTX се запазва съвместимост на разположението на монтажните отвори с досегашния ATX. Новост при DTX всъщност е единствено размерът – 200х244 mm (200×170 mm за Mini-DTX). ATX e с размери 305х244 mm (244х244 mm за MicroATX). Подобна инициатива имат и VIA – серията ITX формати с размери 170х170 mm (Mini-ITX), 120×120 mm (Nano-ITX) и 100×72 mm (Pico-ITX). Появиха се и Mini-ITX платки с новия AMD690 чипсет.
Математически ускорители
ClearSpeed представиха e620 – PCI Express версията на своята досегашна PCI-X ускорителна платка за изчисления с плаваща запетая X620. Платките използват по два CSX600 чипа, съставени от 128 милиона транзистора (приблизително 50/50 разпределени между изчислителни ядра и кеш памет), разположени на 15 кв.мм площ и произведени от IBM по 130nm технология с 8 слоя медни връзки.
ClearSpeed са обявили модификация на CSX600 чипа, използваща отворения стандарт инцииран от AMD – HyperTransport интерфейса. Същевременно той увеличава популярността си заедно с Torrenza инициативата (за използване на свободни Opteron-цокли в AMD сървърите от други процесори и ускорители). Към обявените вече FPGA и математически ускорители, използващи Socket940/LGA1207 се добавя и бъдещия процесор на IBM – Power7 (очевидно сътрудничеството между AMD и IBM в областта на производствените технологии се разширява и към крайните продукти).
Addonics SATA-to-IDE
Съществуват множество преходници, позволяващи използването на „стари” IDE-устройства (твърди дискове и оптични четци/записвачки) в новите SerialATA портове. Продуктът на Addonics ADSAIDE обаче изпълнява обратната функция – позволява свързването на SATA устройство към IDE-канал. Все още няма „уникални” SATA устройства, които да нямат IDE аналози, но такива ще се появят рано или късно. Дотогава приложението на ADSAIDE е в случаите, когато по една или друга причина имате наличен SATA твърд диск, който искате да включите към по-стар компютър без SATA портове (или ако всичките му са заети). Също така подобен преходник може да е от полза, когато SATA портовете се нуждаят от допълнителен драйвер за инсталиране/стартиране на операционната система – за улеснение SATA устройството може да се свърже към IDE каналите, които се поддържат стандартно.
Производителността на практика ще е същата (ако каналът не се споделя с второ устройство), а недостатъци ще бъдат само обемистият кабел и необходимостта от включване на преходника към захранването на компютъра.
Flash
ReadyBoost технологията на Windows Visa позволява използването на Flash памет като разширение на системната. Теоретично това би трябвало да подобри производителността, но на практика положителното влияние се усеща само при компютри с много малко системна памет (под 1GB). Изискванията на Microsoft към ReadyBoost модулите също не са големи (~2MB/s), така че няма причина да се очакват чудеса. Въпреки това се появяват много продукти, рекламиращи своята ReadyBoost съвместимост. Intel Robson е подобна технология за Flash-кеширане на ниво дънна платка или чипсет (за разлика от ReadyBoost, която работи с външни памети) – директно свързване на чипсета с Flash чипове запоени на дънната платка.
Предимствата на устройствата за съхранение на данни, базирани на Flash са доста – безшумност, относително бърз достъп до всяка „област” от данните, издържливост на физически натоварвания. Скоростта им все още не винаги достига тази на твърдите дискове, но най-вероятно ще ги надмине (когато принципът на RAID масивите за разпределение на натоварването може да се приложи на ниво Flash чип). Основният недостатък на Flash паметта е ограниченият брой цикли на запис/изтриване.
Samsung активно разработват Hybrid HDD серията си (механичен твърд диск със значителен обем Flash кеш) заедно със SSD (Solid State Disk – Flash памет с IDE/SATA интерфейс и обеми над 16GB) модели каквито разработват още SanDisk, Transcent, SuperTalent и др. За съжаление цените на SSD все още са твърде високи (над 500$ за 16GB със скорост 20MB/s, което никак не е впечатляващо дори за Flash паметите).
Множество производители предлагат Flash памети в различни формати освен популярния вече „USB stick”. Появяват се “вътрешни USB” модели, които се включват директно към изводите на дънната платка, където обикновено се включва кабел за предните или задни USB портове. Обявени са също така ExpressCard Flash памети (използващи USB2.0 връзката) за лаптопи и PCIe x1 платки с Flash за настолни компютри (чието единствено приложение е кеширането посредством ReadyBoost/Robson).
Последният съвременен интерфейс останал без приложение за Flash – FireWire също получи такива устройства (OCZ смятат да използват и FireWire800), но те едва ли ще придобият популярност (не всеки компютър има FireWire портове, което ограничава възможностите за обмен на данни, а от друга страна FW интерфейсът не предоставя никакви предимства по отношение на Flash паметите – скоростта дори при 800Mbps FireWire моделите няма да надвиши досегашните рекорди от около 45MB/s).
Dual-SIM GSM
Много хора носят по два (или повече) мобилни телефона с цел да използват най-изгодната тарифа за всеки конкретен разговор в зависимост от оператора и преференциалните условия по всяка от SIM картите. Наскоро бе обявено, че двукартовият телефон на китайската фирма Kingsharp Technlogy ще се продава и в България при цена под 600 лв. Телефонът е с 3” чувствителен на допир екран, 1.3MP камера, 32МВ памет и слот за MicroSD Flash карти. Апаратът може да работи едновременно в активен режим и с двете SIM карти дори и да са от различни оператори.
Optimus Maximus
Руското дизайнерско студио „Арт Лебедев” обяви, че през месец май ще започне да приема поръчки за дългоочакваната си клавиатура Optimus Maximus. Тя се състои от 113 клавиша, всеки от които съдържа 10 кв.мм цветно OLED дисплейче с разделителна способност 48х48 точки. Изображението върху клавишите се променя в зависимост от приложението (тази функция би намерила добро приложение в игрите). За съжаление цената на клавиатурата е доста солена – 1564$. Срещу десет пъти по-малко пари в момента се предлага Optimus mini – три бутона с 20 кв.мм диспеи с разделителна способност 96х96 точки.
DVD дискове
DVD Forum – организацията, занимаваща се с DVD стандартите одобри двуслойният презаписваем формат DVD-RW DL (8.5GB). DVD+RW Alliance от своя страна също обяви, че в първото полугодие на 2007-ма трябва да очакваме появата на DVD+RW DL двуслойни дискове. Скоростта на запис за еднослойните DVD+/-R дискове достигна 20х при записвачките на Lite-On. Компанията закупи и отдела за оптични устройства на BenQ, съответно и участието във Phlips-BenQ Digital Solutions (PBDS което се преименува на PLDS – Philips-LiteOn Digital Solutions). Очаква се скоростта на DVD-RAM, DVD+R DL и DVD-R DL да достигне 16х.
RIDATA пък обявиха двустранни DVD+R DS дискове (9.4GB) – досега в 12mm формат се двустранни бяха единствено DVD-RAM (8mm форматът, използван най-вече за видеокамери, има двустранни DVD-RAM/RW/R модели).
Hitachi HDD
Hitachi Global Storage Technology (HGST, наследникът на отдела за твърди дискове на IBM) пусна в продажба първия диск с обем един терабайт (за производителите на твърди дискове 1TB = 1000GB, а не 1024GB както би трябвало да се смята). Това е UltraStar A7K1000 – 3.5” работещ със 7200rpm, използващ SATA/300 (3Gbps) интерфейс и 32МВ кеш памет (също рекордна стойност). Фамилията UltraStar получи още два върхови модела в други области: C10K147 2.5” модел за сървъри използващ Serial Attached SCSI (SAS) 3Gbps интерфейс (същите куплунги и кабели като SerialATA), 10000rpm и 16МВ кеш при обем до 147GB; 15К300 – 3.5” модел, използващ SAS 3Gbps (с варианти за UltraSCSI/320 и оптичен 4Gbps) интерфейс, 15000rpm и 16MB кеш при обем до 300GB.
Seagate-Maxtor обяви нови попълнения за Savvio серията си от 2.5” дискове за сървъри. Добавени са два нови 15000rpm модела с по 16МВ кеш, SAS 3Gbps интерфейс и обем до 73GB. Досега 2.5” моделите имаха скорост максимум до 10000rpm.
Plextor PX-DB600
Plextor предлагат модул, позволяващ инсталирането на две „тънки” DVD/CD устройства (Slim), предназначени за лаптоп в стандартното за настолните компютри 5.25” гнездо с половин височина (пълната височина е колкото на първите 360КВ флопита за PC/XT или Правец-16, т.е. колкото две стандартни CD-устройства). Така някои кутии предназначени за SFF/HTPC/Hi-Fi пазара, които имат само едно 5.25” гнездо могат да се оборудват с две оптични устройства.
MicroLink 56k Fun LAN
Devolo предлагат външен v.92/v.90 56k аналогов модем, който обаче не използва сериен порт или USB, а има Ethernet интерфейс. По този начин няколко компютъра могат да споделят една обща Dial-Up връзка – подобно на LAN/DSL/кабелен интернет. Естествено, скоростта ще е доста по-малка и забавянето при набиране на телефонния номер на интернет доставчика също ще се отрази на комфорта на работа. Въпреки това, подобен продукт би бил от полза, ако целта е да се осигури резервираност на основната интернет връзка чрез телефонната линия.
nVidia
nVidia разшириха nF600i серията с nForce680i SLI “Light”. Единствената разликата между nF680i SLI и nF680i LT SLI е в липсата на официална поддръжка за 600MHz/1200DDR памет. Поддържа се само максималната JEDEC-специфицирана честота PC2-6400 (DDR-II/800). Освен това заради проблеми със стабилността на SerialATA интерфейса nVidia официално обявиха, че продуктите им вече НЕ поддържат Linkboost (nF590/680 чипсетите имаха възможност да работят с 25% по-високи от номиналните честоти на PCIe x16 и HT-връзките си). Това ограничение е по-голям проблем за репутацията на nVidia отколкото за производителността на nForce продуктите (засегнатите интерфейси по настоящем не са слабо място по отношение на натоварването и увеличението на честотите им на практика не ускорява работата на приложенията).
Intel чипсети
Съществува вероятност nVidia да разрешат SLI поддръжката за мобилните чипсети на Intel (i945PM/GM), тъй като към момента няма nForce Go Intel edition, а GF7900Go/MXM поддържа SLI. Intel пуснаха поредната i94x модификация – i945GC, представляващ i945GZ с официална поддръжка за Core2 Duo процесори. За Celeron-M/ULV са предвидени i940/i943GML, които представляват орязана версия на i945GM – не поддържат EIST, максималният обем памет при тях е ограничен на 2GB (вместо 4GB), с максимум DDR-II/533 (вместо DDR-II/667) и максимум 133MHz/533QPB (вместо 166MHz/667QPB).
HP продължават да поддържат Itanium2 процесора на Intel. В новите си SuperDome сървъри те използват своя собствен чипсет HP Sx2000. Той се състои от общо 11 чипа (т.е. цената и на дъното и на самите чипове е космическа) и предоставя две процесорни шини за по два Itanium2 всяка (т.е. общо 4 цокъла), 32 DDR-II слота, четири PCI-X/266 шини и три външни връзки към други Sx2000 платки. За сравнение четирицокълна Opteron 8xxx система може да предостави същия брой DDR-II слотове, PCI-X шини и външни връзки (HyperTransport HTX) само с добавянето на два чипа AMD-8132 (които имат по две PCI-X шини). Ако вместо PCI-X слотове се използват по-новите PCI Express отново с два чипа (nFPro3600+3050) се предоставят общо 56 PCIe линии (2х14GB/s срещу 8GB/s при 4 бр. PCI-X/266) плюс четири Gigabit Ethernet контролера, 12 SATA порта и др.
За сървъри с Xeon UP/PentiumD процесори Intel предлагат чипсетите 3010 и 3000 с южен мост ICH7 (от i975X/i945). 30xx поддържат шина до 266MHz/1066QPB с един цокъл и двуканална DDR-II/667 памет. 3010 има един PCIe x16 порт (който може да се разделя на два с по 8 линии), а 3000 – само един PCIe x8. За Xeon DP E/X5000 са предвидени чипсетите 5000X/P/V. Te поддържат две шини, всяка с по един процесорен цокъл и до 333MHz/1333QPB, южен мост 6321ESB (6 SATA/300, 1 UATA/133 канал, 8USB2.0, HDAudio, PCI/PCI-X шина, 8 PCIe линии за периферни устройства) и два PCIe x8 порта (към които може да се свързват 6700PXH PCIe-to-PCI-X преобразователя). 5000Х добавя и един PCIe x16 порт (за графичен ускорител). 5000X/P имат по четири FB-DIMM (Fully Buffered DIMM) порта за до 64GB DDR-II/667 FB памет (4х 5.3GB/s) . 5000V има само два порта (максимум 32GB, 2х 5.3GB/s).
ATI Radeon
Във времето до появата на първите си DX10-съвместими ускорители ATI уплътняват DX9 продуктовата си линия. Radeon X1950Pro работи с честоти 575MHz на ядрото и 690MHz/1380DDR на паметта, Pixel Shader модулите му са намалени на 36, а ROP модулите – на 12. X1650XT е с още по-малко активни PS – 24 и ROP модули – 8. X1650XT работи с честоти 575MHz на ядрото и 675MHz/1350DDR на паметта, която е с двойно намалена широчина на интерфейса – 128bit в сравнение с 256bit при X1950/X1900.
Radeon X1600XT също получи леко повишение под формата на 10MHz увеличение на тактовите честоти на ядрото (до 600MHz) и на паметта (до 700MHz/1400DDR) заедно с новото си наименование – X1650Pro (поддържа работа в CF режим през PCIe интерфейса). Radeon X1300 пък направо бе преименуван на X1550 без да претърпи никакви реални промени. Radeon X300/X550 получават поредното си ново име – X1050 – отново без да претърпят корекции.
GeCube обявиха серия AGP платки, една от които използва вторият по мощност чип в арсенала на ATI – X1950XT. Това е и най-бързият AGP ускорител в момента (засега никой производител на GF8800 платки не е представил модел с AGP-PCIe интерфейсен преобразовател).
AMD690
AMD690 чипсета се предлага в общо пет варианта – AMD690G за настолни компютри с X1250 графично ядро; AMD690V за настолни компютри с X1200 ядро, в което липсва поддръжката за цифрови изходи (DVI и HDMI) и съответно втория звуков контролер и HDCP декодирането; Аналогът на 690G за преносими компютри – M690 (X1250 ядро) с функции за пестене на енергията (вкл. деактивиране на неизползвани функционални блокове и PCIe линии) и разширеният му вариант – M690T, който допълнително предоставя възможност за до 128МВ буферна памет или DVO външен дисплей (ако не се използва буферна памет); Аналогът на 690V за преносими компютри – M690V (Х1200 ядро) с допълнителните технологии за пестене на енергия, но с изключен PCIe x16 порт.
VGA изходът на AMD690 поддържа до 2048×1536@85Hz. DVI-D изходът е двуканален и поддържа до 2560х1600@60Hz. HDMI изходът поддържа до 1080p30 (1920×1080 поредова развивка, 30 кадъра в секунда) като декомпресирането на такова съдържание изисква поне двуядрен процесор. HD/TV-Out изходът поддържа до 720p и 1080i (презредова развивка). AMD690 поддържа едновременна работа с два видеоизхода (VGA и DVI или HDMI; DVI и HDMI; HD/TV-Out и DVI или HDMI) с изключение на комбинацията VGA и HD/TV-Out.
AMD процесори
Пуснати в продажба бяха A64X2 5400+ (2.8GHz, 2x512KB L2, 90nm, HT2000, 89W) и Sempron 3800+ (2.2GHz, 256K L2, 90nm, HT1600, DualDDR-II/667) в настолен (62W) и мобилен „Thin&Light” варианти (25W, Cool’n’Quiet технология за пестене на енергия). Същевременно Intel пуснаха Celeron D 365 (3.6GHz, 512K L2, 65nm, 133MHz/533QPB).
A64X2/6000+ (3GHz, 2x1MB L2, 90nm) остава най-бързият Socket AM2 процесор – по-бърз от FX62, но за разлика от FX серията множителят му е отключен единствено надолу, т.е. overclock е възможен само с повишение на честотата на HT интерфейса. Това не е особен проблем, тъй като при използваната 90nm технология трудно могат да се достигнат честоти много над номиналните 3GHz. Цялата Athlon64 X2 фамилия получи нови цени, така че да е конкурентна на Core2Duo – например X2/6000 струва горе-долу колкото Core2 Duo E6600 (2.4GHz, 4MB L2) и има подобна производителност.
Всички AMD фамилии преминаха на ядро ревизия F (90nm, използващо двуканална DDR-II памет, SSE3, x86-64, NX-bit). За преносими компютри (цокъл Socket S1/638) са предвидени Turion 64 X2 (двуядрени Rev.F, Cool’n’Quiet, AMD-Virtualization, HT1600@6.4GB/s, DualDDR-II/667). Предлагат се четири модела T64 X2 – ТL50 (1.6GHz, 2x256K L2, 31W), TL52 (1.6GHz, 2x512K L2, 31W), TL56 (1.8GHz, 2x512K L2, 33W), TL60 (2GHz, 2x512K L2, 35W). Едноядрените Turion64 (Socket754, едноканална DDR400 памет) получиха последни модификации – MK36 (2GHz, 512K L2, 31W) и MK38 (2.2GHz).
Настолният едноядрен Athlon64 получи три нови попълнения – Socket AM2 A64/4000+ (2.6GHz, 512K L2, 90nm Rev.F, 62W) – нямащ нищо общо със Socket939 A64/4000+ (2.4GHz, 1MB L2, 90nm Rev.E, 89W). АМ2 3500+ и 3800+ получиха модели с 65nm Rev.G ядра – A64/3500+ (2.2GHz, 512K L2, 45W) и A64/3800+ (2.4GHz, 512K L2, 45W), които се различават от досегашните 90nm Rev.F единствено по някои малки изменения в контролера на кеш паметта и по-ниската консумация.
Двуядрените Opteron процесори за Socket AM2/1207 достигнаха A64/FX 90nm по тактова честота – обявени са новите 3GHz модели (с 2х1МВ L2 кеш) – Opteron 1222SE (за едноцокълни системи – с един-единствен HyperTransport интерфейс, Socket AM2, 125W), Opteron 2222SE (за двуцокълни системи – с един кохерентен и два обикновени HT интерфейса, Socket LGA1207, 120W) и Opteron 8222SE (за до осемцокълни системи – с три кохерентни HT интерфейса, Socket LGA1207, 120W).
Автор: Стоян Спахиев