(Не)контроли-
руемо бъдеще

За мое щастие обаче точно в онзи момент се сдобих с ултимативния мултимедиен пакет – звукова карта, джойстик (с три бутона) и четирискоростно дисково устройство. Кеф, при това голям!

Още на следващия ден домът ми се превърна във военна база, където бе сформиран екипаж за управление на космически кораби. Той се състоеше от трима души и имаше мисия да подкара изтребителите в култовата Star Wars: Tie Fighter. Разпределението на задълженията беше следното – един управлява с джойстика, един изпълнява допълнителни команди на клавиатурата, а последният… дава акъл по типично български обичай.

Сега си представете за момент, от една страна, три лапета през 14-инчов монитор, въоръжени с клавиатура и джойстик с три бутона, и от друга – 40-инчов LCD екран и празна стая, където дъщеря и майка играят виртуален боулинг с помощта на платформата Natal…

За тези от вас, които последния месец са били заключени в мазето или пък под въздействието на забранени психотропни вещества и не знаят какво е Natal, ще напомня, че това е новата платформа на Microsoft, която позволява да управлявате своите виртуални аналози единствено и само чрез движение на тялото си. Стоите си в празната стая, засилвате се на пръсти и с плавно и премерено движение пускате несъществуващата боулинг топка към телевизора срещу вас. Междувременно вашето виртуално Аз прави същото, само че един вид вътре в монитора… Звучи яко. Вече нямам търпение да го пробвам.

Дълъг път

За да се стигне до Natal обаче, развлекателната индустрия преся милиони пиксели време. Очевидно е, че по-силният фронт на войната на контролерите от край време е този на конзолите. При компютърните игри съревнованието е далеч по-умерено. Все още огромна част от PC геймърите предпочитат да разцъкват любимите си заглавия с помощта на клавиатура и мишка. По-зарибените дори възприемат тези атрибути като особен вид свещени предмети – носят ги в специални чанти навсякъде, където отидат да играят. Разбира се, фирми като Logitech от дълго време се опитват да популяризират и системи за управление като волани, джойпадове за PC и други. Истината е, че да разцъкваш новия NFS посредством готин волан, въоръжен с опция „force feedback”, която разтърсва цялото ти тяло, е голям кеф. Безспорно и управлението на самолет с помощта на джойстик добавя голяма доза реализъм, но нито едно от тези устройства не успява да се наложи сериозно на пазара през годините. На какво се дължи това според вас?

На конзолния фронт

Там напоследък борбата е жестока. Дълги години почти нямаше съревнование по отношение на контролерите. В общи линии за даденост се приемаше наличието на джойпад, който да е достатъчно удобен, в най-добрия случай – въоръжен с „тресяща” се функция.

През 2006 обаче Nintendo революционизира начина, по който взаимодействаме с телевизионните игри, пускайки своята седма генерация конзоли, наречена Wii. Тя набра завидна популярност благодарение на иновативния контролер, засичащ човешките движения – Wii Remote. Той направи възможно създаването и популяризирането на цял куп нови игри – лесни за разбиране, но крайно зарибяващи. Потребителската група от потенциални клиенти излезе надхвърли детското съсловие и премина убедително към техните родители – особено майки, откриващи цял един нов свят. Спортните заглавия, фитнес симулаторът и музикалната Guitar Hero за кратко време превърнаха конзолата Wii в световен хит. И няма какво да си кривим душата – да направиш един боулинг или тенис мач, докато пиеш бира с приятели в домашна атмосфера, си е приятно запълване на времето.

Отвъд Wii

Тазгодишното изложение за потребителска електроника Electronic Entertainment Expo (E3) обаче показа, че Wii Remote и неговите нови версии не са последна инстанция в развитието на взаимодействието с компютърните и видеоигри.

Проектът Natal е основен конкурент. За разлика от други твърде амбициозни решения, вече бяха показани няколко негови прототипа. За сега се знае, че ще представлява приставка към Xbox 360, която ще може да разчита вашите движения и гласови команди, без да е необходимо да използвате каквито и да е физически устройства. Все още не е ясно каква ще е цената на джаджата, но силно се спекулира, че тя ще се появи на пазара още през 2010 г.

Вълнуващо, но какво от това?

Определено мисълта, че след десет-петнадесет години ще разказвам на децата си как едно време сме играли на конзоли, седейки в дивана и посредством пластмасови късове, а те ще гледат с неразбиране, вече ми изглежда все по-възможна. От друга страна обаче според мен много хора са на мнение, че няма нищо по-сладко от това да удариш клавиатурата си така, че от нея да се разхвърчат невинни клавиши из цялата стая. Това си е част от играта. Или просто да замериш джойпада в произволна посока, а кабелът, който го свързва с конзолата, да се опъне и да изпрати пластмасата право в лицето ви…

Има и други аргументи, които ме карат да мисля, че колкото и иновативни решения за управление да се появяват, те трудно ще се преборят с навиците и консервативните настроения на геймърите. Най-малко ще е нужно много време.

Парадоксално, но напоследък все по често си мисля, че геймърите са… м-да, консервативни по отношение на значими промени в индустрията. Най-пресен пример за това са коментарите под превюто за новия Max Payne – всички се оплакваме, че продълженията на класическите игри са еднообразни, но ги играем. А, когато разработчиците се опитват да сменят посоката – вдигаме врява до небето (признавам – и аз съм го правил). Подобно възприятие може да се очаква и от част от геймърите по отношение на новите платформи от типа на Natal.

Самата поява на Natal обаче не може да не стимулира мисли за предстоящите революционни периферни устройства.

Твърде вероятно е сред тях да намери място управление чрез мозъчни вълни, което от години се тества и с медицински цели. Най-просто казано – слагате една каска, която измерва мозъчната ви дейност и проектира движенията, за които мислите, на екрана. Може би си спомняте компанията Emotiv, която по време на миналогодишния Game Developer Center обяви Epoc – „каска”, която чете не само мозъчните вълни, но и мимиките на лицето ви… Най-вълнуващото е, че тя наистина работи, казват тестъри. Друг е въпросът кога ще се появи на пазара и дали ще може да се произвежда на достъпна цена.

Твърде любопитна е и концепция, идваща от слънчева Япония. Също през миналата година екип от учени, воден от професор Такаюки Ивамото, разкри, че работи върху проект, който ще позволи създаването на виртуални предмети, осезаеми от човек. Концепцията се базира на насочени ултразвукови вълни, които образуват тънък въздушен слой, разказва професорът пред bbc.co.uk. Звучи обещаващо, нали?

Пометени от бъдещето

Новите периферни устройства съкс, казват много геймъри. Аргументите им са солидни: „развалят усещането от играта”, „губи се прецизността”, „не са подходящи за всички жанрове” и други. Във всеки от тях има истина, но какво от това?

Бихме могли да възроптаем и срещу евентуалните високи цени. Също така срещу факта, че е напълно възможно икономически съображения да изпратят класическите игри, насочени към хардкор геймърите, в историята, за сметка на по-кежуъл заглавия, които ще се продават десеторно повече. А също така можем да си кажем, че ако искаме да караме скейт, ще го направим пред НДК, а не в хола.

Каквото и да си мислим обаче, истината е една. Технологиите се развиват и рано или късно ще доведат до навлизането на платформи като Natal и Epoc в ежедневието. И дори нашето поколение да не ги приеме, следващото със сигурност ще се отнася към тях като към нещо съвсем естествено. Още повече, че тук не става въпрос само за гейминг, а за взаимодействието между човек и компютър/телевизор/конзола като цяло. За какво ви е дистанционно като можете просто да кажете – плей?

Автор: Асен Георгиев