The Last Remnant

От няколко минути гравитирам около идеята как точно да ви кажа, че най-лошото нещо, което можете да направите тези дни, е да си инсталирате The Last Remnant. Тя ще се превърне в още един повод да не уловите слънчевите лъчи, които примамливо пълзят по ливадите навън. Ще се зарибите, ще стоите пред монитора и това ще е единствената светлина, която ще видите и това лято. Не е леко, като започнат да излизат добри заглавия… Пу, пу, да не им е уроки.

The Last Remnant е фентъзи епос с пленителна визия и артистичност, с музика, въвличаща ви по-дълбоко в дебрите на измислените светове. И трябва да си призная, че при появата на ново фентъзи RPG, първата ми мисъл обикновено е за преиздаването на история клише, с вече познати ни типажи, които просто имат нови имена, но случаят тук е друг.

Героите

Rush Sykes е нашият рицар в бляскави доспехи, който в случая е просто невинно момче, което иска да спаси сладката си малка сестра Ирина, отвлечена пред очите му. Пътят към нея обаче е нелек. Успявате с точността само на герой от игра да се нахендрите в огромна каша, където се водят мащабни политически битки – борба между титани. О, вие сте мушицата, която преобръща всичко. Отивате точно там, където по принцип не бихте искали, и спасяването на света или на многото светове просто не ви мърда. Научавате за магическите артефакти, които са център на битките, за Завоевателя, който се е научил да борави с магическите изкуства по многопластов начин и който крие огромни тайни. Целта на вашето пътешествие бавно се измества и вие трябва да разгадаете всичко. Артефактите са обгърнати в мистика и тайни, цел на изследванията и на родителите ви, които са учени. Не бързайте обаче. Пътят едва ли ще ви отнеме под 60 часа игра. Като всички тайни, които си струва да научите, и тези са добре пазени. 🙂

В приключението си вие не сте сам. Рамо до рамо с вас са David, който още с появата си лъха на героизъм и Emma – бойната мацка, без която просто няма как. Разбира се, набирате и куп по-ненабиващи се на очи поддръжници, без които не може в мелето.

На война като на война

Когато свикнете с точния начин на провеждане и си изградите стратегия за битките, те ще ви харесат (част от стойността на играта е в различните стратегии, които можете да използвате при сраженията, ако преигравате). В началото малко по-малобройни, но с развитието на играта – по-всеобхватни и мащабни. Разделяте подопечните си лидери и воини в групи. Всяка група има свои stats, екипировка и набор от изкуства (магии и бойни умения). Като една от разликите с други RPG-та е, че виждате точно какво се използва, но не можете да бъдете конкретни в избора си. Например можете да лекувате дадени бойци или да употребите mystic art, но не можете да кажете с кое специфично умение искате да действате, въпреки че виждате какво е използвано. Воюващите сили се редуват в битката. Малко объркващо на моменти е и положението с това кои abilities кога за достъпни. Когато са достъпни обаче, разбира се, имате опцията да ги усъвършенствате и да учите нови такива.

Съществуват и т. нар. “critical triggers”, при които трябва да натиснете клавишите бързо и точно, за да имате успех. Ако това ви изнервя и не проявявате особена сръчност, можете да промените настройките и автоматично да минавате тези моменти. Куц момент е, че не ви е разрешено да правите save между отделните ходове в тупаника. Особено като се има предвид, че в по-напреднал стадий това са наистина големи битки. Като цяло обаче опцията за запаметяване на играта е достъпна на повечето места.

Готин е и моментът с набавянето на материали за ъпгрейд на екипировката и други щуротии, които могат да ви бъдат полезни.

Xbox

Играта излиза за Xbox през 2008 г., когато бива леко пооплюта заради техническите проблеми, които има. Към днешна дата обаче можем да си въздъхнем с облекчение, че това не е така. Ако сте наистина претенциозни, може да ви подразнят миниатюрните проблемчета тук-там с low-res текстурите или simply geometry, но надали. 🙂 Мисля, че преобладаващите плюсове, атмосфера и арт в играта ще ви завладеят и ще забравите и че е лято и че е светло навън. Май е по-примамливо да отидете на хлад в Земята на мъртвите, в тунелите и пещерите или ако ще е жега, да е в пустините, които тези светове ви предлагат. Ако пък искате град – и градове има. Изобщо – пълна програма. Не ме слушайте какво ви говорих в началото, забравете слънцето и лятото- игра ви чака. 🙂

Автор: Лили Стоилова