X-Men Origins: Wolverine

Пренасянето на дадена история от един жанр в друг е рисковано начинание. Въпреки усилията и вложените ресурси, хората, работещи по проекта, не винаги успяват да пресъздадат точно идеята, динамиката и същината на оригинала. По някой път нещата се получават – вземете за пример пренасянето на култовата трилогия „Властелина на пръстените” на големия екран. Друг път творението е осъдено на бърз финансов провал и забвение.

Опитите да се обвържат киното и компютърните игри спадат почти винаги към този начин на развитие. И ако за това да не може да се направи качествена продукция по видео игра, е отговорен почти еднолично прословутият режисьор Уве Бол, то цяла плеяда компании се опитаха да пуснат игри, правени по филми, и се провалиха безславно. Bad Boys, Cat Woman и Beowulf са само част от големите холивудски продукции, които през годините се превърнаха в безславни компютърни продукти. Лекотата, с която лицензираните заглавия се провалят на гейм пазара, направо е отчайваща и затова X-Men Origins: Wolverine заслужава особено внимание: тя е на само качествено екшън RPG, но и успява да превъзмогне традиционната нерадостна съдба на игрите, правени по филмови истории.

Разкази в картинки

Като част от подрастващото поколение от края на 80-те години на миналия век (как само звучи това), за пръв път се запознах с рисуваните истории на страниците на някогашното списание „Дъга”. За известно време приключенията на героите на списанието бяха сред най-любимите ми развлечения, а за супергерои като Човека-паяк, Капитан Америка и други въобще не бях чувал. Оказва се обаче, че американските комикси имат доста по-сериозна история и още през 40-те години се превръщат както в популярно четиво за поколения наред, така и във важна част от американския бит и култура.

Wolverine (тук е мястото за едно лирическо отклонение – wolverine е едно зверче от рода на поровете, което на български се нарича „росомаха”, но за удобство в статията ще се придържам към английското изписване) е един от най-популярните герои от Вселената на Марвел, а това далеч не е първото му явяване в света на компютърните игри. X-Men Origins: Wolverine всъщност е чак шестата игра с главен герой симпатичния мутант със склонност към гневни изблици и нездрава дължина на ноктите. Този път обаче продуктът на Raven Software трябва да съвпадне с излизането на едноименния филм и ако качеството на играта може да послужи за ориентир, то филмът също е на път да пожъне успехи.
 
Студиото Raven Software е един вид ветеран в игрите за комикс герои, защото сред създадените от него заглавия са още X-Men Legends и X-Men Legends II: Rise of Apocalypse, които масово срещнаха одобрението на фенове и критици. Сега с  X-Men Origins: Wolverine разработчиците правят своеобразен хет-трик от успешни заглавия. По същество събитията в играта следват сюжета на новия филм, но Raven Software са се постарали да създадат и самостоятелна история, така че имате и допълнителен стимул да изиграете играта.

Из хрониките на един супер герой

Началото на играта ви пренася в недалечното бъдеще, но много скоро ще се убедите, че играейки Wolverine, ще ви се наложи да приемете пътуването във времето като неизбежен феномен. Ще се върнете няколко години назад в африканската джунгла, ще посетите снежна Канада и ще се спуснете в дебрите на тайна лаборатория нейде в пустинята. Играта ви дава възможност да проследите ключови моменти от бурния живот на Wolverine като конфликта с полубрат му Виктор Крийд Sabretooth, превръщането на Wolverine в супергерой и борбата му с д-р Боливар Траск, който се опитва да сложи край на расата на мутантите чрез създаването на специални бойни роботи. 
    
Въпросният доктор ще се окаже един от големите душмани на Wolverine. В света на X-Men цари крехък баланс между хората и мутантите. Д-р Траск обаче вярва, че това е само временно и че мутантите рано или късно ще се опитат да унищожат човешката раса. Според него има само един начин те да бъдат спрени и това е човечеството да нанесе първия удар. За целта докторът създава роботи кръстени „Стражите”, които са достатъчно силни, за да победят мутантите. Както винаги обаче се оказва, че някой си е направил сметките без кръчмаря, защото Wolverine и неговите приятели са готови на всичко, за да предотвратят пъкления план и да унищожат хората, които стоят зад него.
 
Като за начало е трудно да поставите X-Men Origins: Wolverine в един определен жанр. На пръв поглед това е екшън RPG, защото има всички основни елементи – трупане на опит, качване на нива и усъвършенстване на умения – но по геймплей играта напомня по-скоро на поредицата Devil May Cry, като за вкус авторите са добавили и щипка приключенски елемент чрез редица пъзели. Вие контролирате Wolverine от трето лице и в основата си геймплеят се свежда до това да се придвижите от точка А до точка Б, като тук-таме трябва да дръпнете някоя ръчка или да откриете таен вход. Малка подробност е фактът, че неограничен брой противници ще се опитат да ви попречат да направите това. Подобен геймплей може и да не ви звучи супер оригинално, но ви уверявам, че той е всичко, от което имате нужда, за да влезете в кожата – и ноктите – на един истински супер герой. Причината е проста – всяка минута от Wolverine е изпълнена и истински, неподправен екшън, литри кръв и каскади, достойни за всеки от останалите комикс герои.

Екшън, екшън и отново екшън

В началото арсеналът на вашия герой е беден и ще трябва да разчитате предимно на вродените му инстинкти и рефлекси. Основното оръжие на Wolverine са стоманените нокти, които излизат от плътта му. Безкрайно остри и силни, тези нокти могат да разкъсат всеки враг или да разбият дори особено големи предмети. Бойната система в играта е относително проста, но адски ефективна. Wolverine има два вида атаки, а освен това може да блокира удари, да сграбчва враговете си и да изпълнява най-различни специални атаки. За целта е необходимо само да имате достатъчно количество „гняв”. Този показател се намира непосредствено под графата за издръжливост и се пълни при всеки победен противник или разрушен предмет.

Специалните атаки, които са солта на играта, стават достъпни, когато започнете да трупате опит и да качвате нива. Точки опит получавате за всеки един враг, а също и ако откриете скрити из нивата предмети. С развитието на героя си отключвате нови удари, а всяко качено ниво ви дава допълнителни точки, които да разпределите между тях. Разнообразието от удари и умения, които Wolverine може да изпълнява, е наистина впечатляващо. Дори и без особена трудност може да извършите ефектен скок, последван от удар с нокти или да изпратите някой враг върху услужливо поставено набризо копие. Истинското удоволствие обаче идва, когато успеете да навържете поредица от удари един след друг и така да направите противниците си свидетели на собствената си гибел. Представете си ситуация, в която първо блокирате удара на врага ви, после на забавен кадър го промушите с ноктите си, след това запратите близкостоящия войник в пропастта и накрая активирате някое от специалните си умения, за да си проправите път през тълпата пред вас. В друг момент Wolverine се хвърля към кабината на един хеликоптер, строшава стъклото, измъква вцепенения пилот и го вдига нагоре, така че главата му попада на пътя на въртящата се перка. От началото до края си Wolverine е изпълнена с подобни ефектни сцени, които създават динамичен и брутален геймплей.
        
Изкуството да бъдеш мутант

Колкото и да е силен и подвижен, Wolverine не би могъл да издържи на вълните от врагове без помощта на т.нар мутагени, които може да екипирате и използвате. Тези мутагени подобряват вашите умения и показатели и ви правят истинска машина за убиване. В началото може да използвате само един мутаген, но с развитието на героя си се освобождават още две места. Мутагените имат различни действия – някои ви правят по-силен, други увеличават издръжливостта на Wolverine, а трети удвояват точките опит, които нормално получавате. Тъй като може да екипирате максимум три мутагена, всеки от които с различни свойства, си заслужава първо да помислите и после да направите избора си.
 
Преливащият от екшън геймплей от време на време отстъпва място на някоя логическа задача, която трябва да разрешите. Пъзелите в играта в никакъв случай не са трудни, а представляват приятно разнообразие и пауза преди отново да се върнете към това, което героят ви прави най-добри. Обикновено задачите са свързани с това да активирате някой проход или да се доберете до другия край на помещението, използвайки средата около вас. Тогава – а и във всеки един момент, когато не сте сигурен накъде трябва да се насочите – може спокойно да активирате друго умение на Wolverine: неговия усет. Тогава графиката се променя за малко и играта ви показва пътя, по който трябва да поемете, и предметите, с които може да взаимодействате. 

Трудно е да критикувам играта, но ако все пак трябва да съм педант, ще отбележа две неща. От една страна, макар и доста бурна, историята на играта не е развива възможно най-добре. Пренасяте се напред-назад във времето, избивате солидна доза врагове и после всичко се повтаря… не е особено впечатляващо, нали? Другият проблем е трудността на играта – или по-скоро липсата на такава. На стандартни настройки X-Men Origins: Wolverine е твърде лесна игра, а способността на главния герой да регенерира автоматично здравето си след известно време превръща много от бойните сцени в кървава, но иначе ненатоварваща разходка. 

Технически Wolverine е издържана изключително добре. Австралийският актьор Хю Джакмън, който пресъздава супергероя вече в няколко филма, се справя отлично с озвучаването и направо конкурира Вин Дизел. Визуално енджинът Unreal III създава особено впечатляващ и красив свят. А начинът, по който изглеждат и зарастват в реално време раните на Wolverine, е страхотен. Всичко това прави X-Men Origins: Wolverine динамичен екшън, който ще ви даде десетина часа неподправено удоволствие пред монитора. В допълнение за хардкор феновете играта предлага статистика, която ви помага да прецените представянето си, както и различни неща за отключване (ново ниво на трудност и костюми на героя). Така играта се превръща в изключително приятна изненада и можем само да се надяваме, че скоро и други заглавия, правени по филмов лиценз ще успеят да повторят нейното постижение.

Автор: Иво Цеков