by PC Mania
Както вече сигурно сте разбрали, четиримата основатели на най-големия торент тракер в света The Pirate Bay – Петер Сунде, Фредерик Ней, Готфрид Свартхолд Вари и Карл Лундстрьом – бяха осъдени в родната си Швеция за подпомагане на нарушаването на Закона за авторското право. Всеки от тях би трябвало да излежи по една година в затвора, а всички дружно трябва да платят 30 милиона шведски крони (3.58 милиона щатски долара) обезщетение за причинените щети. Големите корпорации приветстваха присъдата, която според тях е добра новина за всеки, който си изкарва прехраната с творчество. Българската асоциация на музикалните продуценти също одобри решението, като го окачестви като “повратен момент за промяна на опасните за самите граждани нагласи в обществото, че Интернет е пространство извън закона”. Дали обаче всичко е както изглежда на пръв поглед? Излишно е да казвам, че ние в PC Mania също не подкрепяме пиратството, но тук ще се опитаме да представим малко по-балансирано обяснение за IT делото на годината, без да даваме крайни изводи, а ще оставим всеки да реши за себе си кой е прав и кой – крив.
Неочакваната присъда
Присъдата като че ли свари много хора неподготвени. Още от началото на процеса The Pirate Bay и неговите поддръжници се готвеха за бляскава победа, която веднъж завинаги да ги закотви като напълно легитимен сайт, какъвто те винаги са твърдели, че са. Очакванията им не бяха без основания – самото дело не тръгна добре и прокурорите сами оттеглиха половината обвинения още на втория ден от процеса. Важно е да се отбележи, че в случая говорим за Швеция – не става въпрос за високоплатени адвокати, каквито виждаме по холивудските филми (след като сме си ги изтеглили, хо-хо), а за обикновени държавни служители. Въпреки че момчетата от TPB са стари познайници на шведската полиция, която обискира офисите им през 2006 г., те винаги са се отнасяли крайно пренебрежително към съдебни заплахи. Техният аргумент е, че те не държат нищо незаконно на собствените си сървъри – там има само малки .torrent файлове, които не са предмет на авторски права. Незаконното съдържание под формата на филми, музика и софтуер се намира на компютрите на потребителите, като самият сайт е просто посредник.
В този смисъл, някои твърдят, че TPB не се различава много от Google – и двете са просто търсачки. Наистина, и с Google могат да се намерят торенти, само трябва да се нагласи търсенето по тип на файловете. Това подведе доста хора да сложат знак за равенство между двете и да настояват, че ако TPB си го отнесе в съда, то американската корпорация трябва да ги последва към дъното. Аргументът звучи логично, но в него има няколко важни пропуска. Разликата между двете компании е, че Google индексира всичко. “Всичко” понякога включва и незаконно съдържание, но това не е основната идея на търсачката и тя с готовност съдейства на властите, ако нещо трябва да бъде премахнато. TPB от друга страна упорито отказва да съдейства на когото и да било и индексира само определени файлове, по-голямата част от които са незаконни. Да, от Пиратския залив могат да се дръпнат и доста неща, чието разпространение е напълно легално – дистрибуции на Linux, музика от независими автори и т.н. Но си остава фактът, че по-голямата част от съдържанието се състои от неща, защитени с авторски права.
Що е то престъпление?
Престъпление ли е да изтеглиш торент файл? Това е най-голямата правна каша в интернет в момента. Много от законите, отнасящи се до авторски права, са остарели и касаят книги или плочи, а не за електронно съдържание. В България така и не стана на ясно на масовия потребител кое точно е незаконно – да изтеглиш филм? Или да го разпространяваш? ОК ли е да го споделиш, ако не искаш пари за него и ако не е, това означава ли, че извършваме престъпление всеки път, когато погледнем през рамо в нечий чужд вестник? Тъй като не съм специалист, няма да давам готови отговори, но се оказва, че в повечето случаи такива престъпления просто не могат да бъдат преследвани, най-малкото защото е невъзможно да осъдиш две трети от населението на държавата си.
Друг въпрос, който тормози и двете страни в спора е – кражба ли е тегленето на филм например? Според някои това си е чиста кражба, защото ползваш продукт, без да си платил за него. В резултат авторът не получава приходи и е принуден да спре да произвежда дадения продукт. Все пак, ако нямат пари за кола, повечето хора няма да тръгнат да крадат автомобили от улицата. Други обаче опонират – при кражба собственикът е лишен от откраднатото и вече не го притежава, докато при торентите просто се прави копие на въпросния продукт и никой не губи нищо, следователно тегленето не е кражба. Извън законовите неясноти, остава въпросът за морала. Дори законите да са остарели и да не са в състояние да решат проблема, не е ли справедливо авторите да получават компенсация за труда си? Музикантите, актьорите и програмистите не работят за наше удоволствие, а за да изкарват пари. И за тази теза има контрааргументи. Някои емоционално заявяват, че звездите са повече от добре платени и никога няма да останат на улицата заради пиратството, като дават за пример абсурдния и излишно скъп лайфстайл, който водят някои музиканти и актьори. Други по-умерено посочват, че повечето пари от музиката и филмите не отиват при артистите, а влизат в джобовете на продуценти и агенти, което е също толкова несправедливо, колкото и пиратството.
Битката продължава
Решението на шведския съд създаде друг интересен правен прецедент. Ако се придържаме към него, дори линкването към незаконно съдържание е престъпление само по себе си. Но тогава всеки, който сложи препратка към TPB, извършва престъпление. За почти всички е ясно, че това е абсурдно и отново няма как да бъде преследвано ефективно. Тази невъзможност да обвиниш и осъдиш милиони подтикна някои компании от развлекателната индустрия да потърсят съдействие от интернет доставчиците. Те имат данни за целия трафик, минаващ през мрежите им и корпорациите настояваха достъпът до торент сайтове да бъде филтриран. Това обаче отваря цяла пропаст от правни проблеми, например за свободата на информацията, на които няма да се спираме в подробности тук.
Решението на шведския съд е само първото от една доста дълга бъдеща съдебна битка. Хората от The Pirate Bay разбира се го обжалваха пред шведския Върховен съд и целият процес може да се влачи с месеци, дори с години. Освен това, решенията на шведското правораздаване нямат голямо значение отвъд пределите на държавата. Така че, въпреки фанфарите, цялото събитие е по-скоро театър за медиите и потребителите, отколкото окончателна точка по въпроса. Четиримата осъдени не изглеждат притеснени, а сайтът продължава да работи. От двете страни на барикадата се готвят за сериозно сражение, поне докато от някой по-висок етаж не спуснат ново законодателство. Оставям ви сами да решите кого да подкрепите, но знайте – пиратството е сериозен въпрос, към който не трябва да се отнасяме пренебрежително.
Автор: Пламен Димитров