by PC Mania
Триизмерно космическо Diablo в аниме стил? Не съвсем…
The Burning Crusade се стовари на пазара и куп народ е готов безметежно да му се предаде, изпепелявайки дълги часове от живота си. На други пък безкрайното циклене на World of Warcraft им е до болка писнало и те отдавна са престанали да трошат мишките си с близардското творение. Независимо дали попадате в една от тези две групи, или пък изобщо не щете да си имате взимане-даване с убиеца на социален живот, наречен MMORPG, сега ще ви представя една игра, която някак се прокрадна незасечена от българските гейм-радари, но на която определено си заслужава да се отдели внимание…
Та, в една далечна вселена, където три планети обикалят едно слънце и са известни с наименованието “системата Гарал”, живеели съвсем самички хора. Владеели те енергията на фотоните – сила, почти съпоставима с магия, а технологиите им се развивали главозамайващо. Но дали защото им било скучно или защото решили да се правят на Господ (пък и им трябвала повече специализирана работна ръка), хората създали три нови раси. Че за какво са високите технологии и генното инженерство, ако не за да се позабавляваме с тях?
Така се появили Newmans, генетично подобрени хора, които макар физически отстъпващи на оригинала, имали много по-силни умствени и духовни способности. Това им позволявало отличен контрол над фотоните и възможните благодарение на тях специални техники. За тежка работа в непосилни за нормални човешки същества условия били пък създадени Beasts – хуманоидна раса с превъзходна физика и издръжливост. Третото интелигентно творение били ефикасните Casts, машини, които впоследствие сами еволюирали, придобили свободна воля и се вдигнали на бунт за независимост.
Така между расите избухнала вековна война, плод на годините експлоатация, неразбирателството и предразсъдъци. Накрая мирът все пак възтържествувал. Хората все още били най-многобройни, но на тях вече се гледало не като на „първите” или „създателите”, а като на вид, стоящ на по-ниско стъпало от стълбата на еволюцията. Всяка от трите планети в Гарал попаднала под контрола на една от новите раси и хората останали без корени…
Сега обаче мирът е застрашен от задаваща се
нова война
Терорът пристига от дълбините на космоса под формата на SEED – мистериозни същества, заплашващи всички с унищожение. Тук се намесвате вие, Итън Уебър, млад човек, който ще преоткрие себе си и, с голяма доза късмет, ще изиграе основна роля в спасяването на света.
Чакай малко, ще кажете вие. Нали това уж е MMORPG? И трябва да плащам месечна такса, макар и доста по-ниска от тази на WoW, за да го играя, нали? Да, това е така, но Phantasy Star Universe си има и съвсем самостоятелен режим, предназначен за единична игра. Някои биха го нарекли туториал, но фактът си остава – освен да ви запознае с повечето механики на играта, единичния режим ви предлага и близо 30 часа удоволствие с увлекателна, макар и праволинейна история. А като привършите четвърта глава от нея се отключва и екстра режимът, където можете да си създадете собствен персонаж, просто да се шляете из Гарал и на воля да изпълнявате мисии, трупайки опит и екпипировка, и, най-общо взето, да изтребвате чудовища безчет.
Що се отнася до геймплея, от играта лъха приятно ретро чувство. Мишката изобщо не фигурира като средство за управление. Ще трябва да разчитате на клавиатура или геймпад. В битките се използват комбинации от нормални атаки и фотонни техники, като цялата работа напомня повече на екшън игра от трето лице, макар и с hack’n’slash “RPG” настроение по подобие на първото Diablo. Също, макар и да е възможно да се изправите соло срещу вразите, по-забавно е да го направите в отбор от шест приятели.
Бойната система
се основава на противопоставянето на шест елемента: огън и лед, земя и мълния, светлина и мрак. Оръжие с даден елемент е по-ефикасно срещу противници от противоположния и по-неефективно срещу тези от собствения си вид. Инструментите за ликвидиране на врага в играта са 23 вида, делящи се на четири класа в зависимост от качеството си. Тук идва една от основните разлики в професиите, достъпни за персонажа ви – какви точно оръжия може да размахва. Няма да видите техномаг, влачещ S-клас двуръчен меч, нито пък специалист в близък бой с последен модел гранатомет.
Статистиките на персонажа се вдигат сами с покачването на ниво, най-вече в зависимост от расата, която сте избрали. Това може да изглежда малко простичко, преди човек да си даде сметка, че отгоре се наслагват бонуси от предмети и владеене на професия. Професиите са общо десет вида: три основни (боец, стрелец, маг) и седем „напреднали”, които изискват определено владеене на основните. Докато нивото на персонажа се качва с опита, придобит от повалени врагове, степента на професиите се вдига в зависимост от колко успешно си изпълнявате мисиите.
Няколко нива имат и различните фотонни умения. Те основно се делят на техники за хладни оръжия, за далекобойни, и разнообразни магии. Ефективността на фотонните умения се увеличава в зависимост от честотата на употребата им, а максималното ниво, на което можете да ги владеете, е ограничено от професията ви.
Вместо да задълбавам в механиката на играта, по-добре да кажа нещо за
онлайн варианта
като цяло. Мисиите са организирани подобно на Guild Wars. Има сборища, където можете да взаимодействате с останалите живи играчи, а веднъж потеглите ли на мисия, действате само вие и вашата група (по подобие на инстансите във WoW). Притежавате и собствена квартира, която може да декорирате с бойни трофеи или украшения, закупени от магазините. Там може просто да каните гости на приказка или пък да отворите собствен магазин и да продавате плячката и предметите, които сте направили сам. В стаята е и вашата машина-помощник, своеобразно томагочи/склад/работилница, чиито показатели можете да развивате, “хранейки го” с ненужните ви предмети.
На аудиовизуалния фронт PSU се справя прилично. Що се отнася звука, единствена болка е част от английското озвучение – просто личи, че актьорските умения на хората от екипа, направил дублажа, са на доста разнообразни нива. За графиката пък може общо да се каже, че е под нивото на EQ2, но пък според мен е по-добра от WoW. Това последното е донякъде въпрос на артистичен вкус.
Че PSU не може да се мери с комерсиалния хит WoW, е ясно – не може. Каквото PSU прави обаче, прави го добре и по свой собствен начин. Предложението на SEGA е две в едно и си заслужава както за соло приключение, завършващо с един от най-бруталните босове, виждани някога бял свят, така и за мрежова игра. Стилът на играта ще хареса както на вманиачени играчи, така и на тези, които просто искат да джитнат малко с приятели от време на време.
Автор: Борис Цветков