Съвсем нелоша!
Щурчета пеят в тревата своите перверзни песни. Гугутка прелита над тъмните дървета, но в този момент рязко изчаткване я стряска. Звукът от презареждането е прекалено разстройващ за крехката нервна система на пернатото и резултатът от нервният срив е кратко присвиване на червата. С тихичко “Пльок” брезентовата качулка на спецсолджъра става с една идея по-бяла и с няколко идеи по-малко миризлива. Бърз откос и гугутката се превръща във фаза едно от направата на дюнер. Междувременно гардът кореец на десетина метра от случващото се изобщо не ебава за стрелбата до военният периметър, който охранява и продължава да си свирука “Вашта кожа, американска” на развален виетнамски.
Оппа! Честита ни първа игра за Северна Корея. Досега такива не съм срещал и съм много доволен. Ама как така не сте чували за севернокорейците – според някои професионални прогнози, те ще завладеят света. Комбинацията от 40% от държавния бюджет, заделян за армията, и съюз с производителите на китайска храна ще доведе до масирана атака от страна на Корея точно в момента, когато всички капиталистически кучета се гърчат в диария, причинена от “Лютивото Пиле на Мун Чук (хо-хо-хо)”.
Та, за какво иде реч
Има два типа корейци – добри и лоши. Северни и южни. Едните организират фирми за онлайн-фермерство на виртуално злато в MMORPG игри. Другите вярват във всяка дума на диктатора-вожд и мечтата им е да имат пакетче американски дъвки. Вторите в случая са набарали невзривила се ракета и искат да си направят ядрено оръжие. Но янките не оценяват искрената радост на източните култури към големите фойерверки и облачни образования с формата на гъба (не за баня). В резултат на това решават да изпратят Нашто Момче (ТМ) да оправи ситуацията. А пичът е пич и половина, т.е. П и две чертички от И-то. Може да мъкне две оръжия едновременно, пък били те и тежки картечници по 30 кила парчето, патлак и цяла торба гранати, мини, експакове, експанжъни и го влече ексцибиционизма.
С други думи – трите хикса (XXX) отвсякъде. Освен това е и умничък, използва дареното му от правителството лаптопче пълноценно. Гледа невероятната ТриДе карта (най-добрата, която до сега съм виждал в игра), ориентира се по нея, чете си чинно ъпджективите и от време на време използва компютъра за възглавничка. Ама сега да не го критикуваме, лесно ли се громи половината севернокорейска армия сам-самичък. Да не говорим, че всяко измъкване от суперспешъл командо костюма му за пускането на едната вода си е живо приключение с неизвестен финал, мдам.
Скок-подскок
Имате си и други готини джаджки – най-запомнящ се е уредът за нощно виждане – прави всичко зелено, все едно сте препили с пина колада. Това е изключително нужно, защото гадните корейци са надарени с тайнствени мистични сили. Да, лошите ви надушват, независимо колко е тъмно (включително и като в кучи гъз, нали знаете – ние ходим там преди вас, за да не ви се налага да го правите вие). Дори след чинно спотайване и използване само на патлака с капутче отгоре… така де – заглушител. Ориентират се много бързо в тъмницата и ви погват. Е, понякога седят и просто си се радват, докато ги гърмите, ама не можем да очакваме всеки кашик да е Айнщайн, нали така?
Но перлата в короната на тази игра е Bunny hoping-ът. Стандартното придвижване е мудно, но скачайки, пичът се набира доста по-бързичко, а влиянието на точността му е мижава (то с тежката картечница и от близо трудно се уцелва). С други думи DMZ: North Korea e добър опит за модернизиране на Delta Force концепцията. Lичи си старанието и липсата на време за производство – защото играта е адски бъгава.
Автор: Георги Панайотов