Фантастическо-исторически микс
По една или друга причина много неща в света на киното, игрите и литературата са дъвкани, предъвквани и докарани до статус на досада и отдавана видени чудеса. Новите идеи, които се появяват или са твърде концептуални и предизвикват ефект, последващ преяждане с боб и сини сливи или са една идея посредствени и леко объркани. Един от основните похвати, които използват голяма група автори, е създаването на паралелни вселени, в които историята, науката или културата са се развили по малко по-различен начин. В настоящето поредният пример от гейминдустрията за жанра „какво щеше да стане, ако…” е War Front – Turning Point.
Както можете да се досетите от името, това е игра, посветена на баталии и невероятни обрати в историята. Това, което не си личи от името, е, че играта представлява стратегия в реално време, посветена на едно леко извратено развитие на Втората световна…
Них Шисен Каубой!
Според сценария на War Front първите няколко години на най-голямата месомелачка в човешката история съдържа две събития: Англия е окупирана, а Адолф Хитлер бива убит… Следват порция героични случки, в края на които американци, англичани и немци се изправят лице в лице със съветската армия. Положението е закучено, но това дава време на науката, благодарение на която на фронта излизат всевъзможни фантасмагорични технологии и машини (летящи пехотинци, командоси с екзоскелети, учудващо грозни подобия на хеликоптери, танкове, замразяващи действията на противника и т.н.).
Съдържание
Играта се състои от две кампании (немска и англосаксонска), възможност за създаване на собствени мисии, в които може да се застане и на страната на СССР и групова игра. Определянето на основния и най-приличен модел на джиткане е леко субективно. От една страна възможността за натриване на самочувствието на съседа Петран на виртуалния фронт не може да се сравни с почти нищо, но от друга, соловите кампании изглеждат много интересно, нивата са добре балансирани, а историята на паралелната вселена е вмъкната просто прекрасно.
Изобилие, Хаос и Тактика
Първоначално управлението на отделните елементи от стратегията изглежда прекалено натруфено. В някои отношения човек може да остане с впечатлението, че War Front предлага една идея в повече от необходимото. Деветдесет и девет процента от същината на строенето на сгради, армии и съответното им насочване е издържано в класически за подобен род произведения форми, но част от иконите и някои шорткъти са просто покъртителни. Туториалът не е от най-добрите в жанра, дава насоки и претупва основните елементи за около пет-шест минути.
При втори поглед и след няколко часа джиткане положението с контрола на отделните единици става малко по-прилично, ако не и напълно нормално.
Красотата, но в същото време и леко неприятната страна на геймката е, че това не е игра, в която могат да се създадат пет дузини хидралиски (все още най-любимата ми единица, която съм срещал из стратегиите), които да бъдат пуснати по диагонал на картата. Подобни тактики, приложени в War Front, водят до плачевни резултати. По един или друг начин наша милост е принудена да мисли и да си създава определени планове и похвати.
Солдати
Положението при единиците е силно изнервящо и прилича на промоционална кампания на диетична добавка: пищна, помпозна и напълно подвеждаща. В началото на кампаниите ситуацията изглежда обещаващо, но към края човек бива заринат от умопомрачително голямо количество пехотинци, танкове, самолети… каквото му душа поиска. На хартия всичко звучи страхотно, но на практика стратегията предлага тон почти изцяло тясно специализирани единици, които могат да подлудят всеки.
Най-големият минус на War Front е, че за разлика от много други стратегии средно силни или силни универсални бойни машинарии просто отсъстват. Зенитките са практически безполезни срещу пехота, танковете се взривяват при вида на самолет, а солдатите се влачат като група алкохолизирани анестезиолози.
Частичното облекчение в този аспект на стратегията идва от няколкото предложени героя. Страните в геймката разполагат с по три от тези възвишени единици. Всяка от тях представлява човече със свои собствени способности и ужасяващо много кръв. Като изключим леко романтичните или злокобни ореоли, които витаят около тях, мога спокойно да кажа, че това са едни от най-силните и смислени подобни измишльотини, които съм виждал в стратегия. Правилното им използване може да донесе учудващо много ползи и може да облекчи редица ситуации.
Техническото изпълнение…
War Front е много, ама много добра от техническа гледна точка. Графиката и звукът на стратегията са изпипани с голяма прецизност. Почти всеки малък елемент е пипнат и разкрасен – като се започне от простите картечари и се стигне до абсолютно прозаични детайли от пейзажа. Филмчетата, които са вмъкнати между отделните нива, са прилично дълги и интересни. Ако някои други части на геймката могат да оставят леко тръпчив привкус, то аудиото и видеото замазват положението и определено вдигат класата.
Липсите
За съжаление единственото и най-важно нещо, което поне за мен липсва в War Front, е своеобразния „Уа-а-ау” фактор. Стратегията е изпипана прилично, някои от вкараните в нея идеи са много добри, но в края на краищата след няколко дена джиткане нямах нуждата да заседна отново пред щайгата и да се впусна в поредната порция кървища. В някоя паралелна вселена, в която хемороидите, гастритът и Старкрафт не съществуват, War Front би била огромен хит, но в нашата част от континиума положението е малко по-различно. Определено играта ще намери голям брой почитатели, но се съмнявам, че ще достигне или дори доближи каквито и да е висини.
Автор: Стефан Хаджиев